Вихрен (село): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
| площ = 8,063
| площ = 8,063
}}
}}
'''Ви&#768;хрен''' [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Сандански]], [[област Благоевград]]. До 1960 година името на селото е '''Лески'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref>
'''Ви&#768;хрен''' [[село]] в Югозападна [[България]]. То се намира в [[община Сандански]], [[област Благоевград]]. До 1960 година името на селото е '''Лески''' ({{стар|Л{{Уникод|ѣ}}ски}}).<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref>


== География ==
== География ==

Версия от 14:22, 25 август 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Вихрен.

Вихрен
Общи данни
Население0 души[1] (15 март 2024 г.)
0,0372 души/km²
Землище8063 km²
Надм. височина843 m
Пощ. код2800
Тел. код?
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ11315
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)

Вѝхрен село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград. До 1960 година името на селото е Лески (изписване до 1945 година: Лѣски).[2]

География

Село Вихрен се намира в планински район.

История

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сески (Seski) е посочено като село с 25 домакинства и 90 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Ляски и Махала, чифлици твърде близки един до друг; приндлежат на един мелнички бей, намират се на СЗ от Мелник, 4 часа път. Земледелието слабо върви, повечето си минуват с овци, кози; има и дървари. В Ляска са 40 къщи и в Махала 18, само българе.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Лѣски (Ляски) е 180 души, всички българи християни.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Лески са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Културни и природни забележителности

С околностите на селото е свързана легенда за Иван Рилски, който е живял наблизо. Има параклис „Свети Иван Рилски“ на около 4 км от селото и място в скалата, където светецът е преспивал. Самото село, по поречието на река Санданска Бистрица е заобиколено от чинарова гора, някои дървета от която са на възраст от 200 до 500 години.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28.
  5. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 189.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 859.

Шаблон:Мъниче селища в България