Слепче (община Демир Хисар): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 34: Ред 34:
В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.</ref>
В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.</ref>


Според данни на [[Васил Кънчов]] от 90-те години на XIX век поминък на жителите на ''Слепча'' е градинарската работа в [[Цариград]].<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.</ref> В „[[Македония. Етнография и статистика]]“ от 1900 г. Кънчов отбелязва ''Сл{{Уникод|&#x463;}}пче'' като село с 570 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.]</ref>
Според данни на [[Васил Кънчов]] от 90-те години на XIX век поминък на жителите на ''Слепча'' е градинарската работа в [[Цариград]].<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.</ref> В „[[Македония. Етнография и статистика]]“ от 1900 г. Кънчов отбелязва ''Сл{{Уникод|&#x463;}}пче'' като село с 570 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|239|Битолска Каза}}</ref>


Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref>
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.</ref>

Версия от 15:10, 25 август 2018

Тази статия е за демихисарското село. За кичевското вижте Слепче (община Долнени).
Слепче
Слепче
— село —
Дом на културата в центъра на селото
Дом на културата в центъра на селото
41.2333° с. ш. 21.175° и. д.
Слепче
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина679 m
Население719 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Слепче в Общомедия

Слепче (изписване до 1945 година: Слѣпче, Шаблон:Lang-mk) е село в община Демир Хисар, Република Македония.

География

Слепченският манастир

Селото е разположено в източните склонове на Илиница, на 3,3 km северно от общинския център Демир Хисар. Землището на Слепче е 24,5 km2, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.[1]

Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ - Демир Хисар.[1]

История

Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - Слепченският манастир „Свети Йоан Предтеча“. Част от манастирския комплекс е и „Свети Йоан Богослов“, която е от XVII век. Църквата „Свети Никола“ е от 1864 година.[2][1] Край селото е и манастирът „Света Богородица Добромирово“.[1]

В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.[3]

Според данни на Васил Кънчов от 90-те години на XIX век поминък на жителите на Слепча е градинарската работа в Цариград.[4] В „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. Кънчов отбелязва Слѣпче като село с 570 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

Село Слепче, както много други села в Демирхисарско, пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на ВМОРО и османските войски.

През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.[8]

Националност Всичко
македонци 718
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Бележки

  1. ↑ а б в г Слепче // Мој Роден Крај. Посетен на 2018-08-17.
  2. ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 72.
  3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.
  4. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  6. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  7. ↑ Слепче на сайта на община Демир Хисар
  8. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Слепче_(община_Демир_Хисар)&oldid=8670976“.