Горно Караджово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС
Ред 33: Ред 33:


=== В Османската империя ===
=== В Османската империя ===
През XIX век Горно Караджово е българско село в [[Сяр|Серска]] [[кааза|каза]] на Серски санджак. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 ''Големо Караджа'' (Golémo-Karadja) е посочено като село с 56 домакинства със 150 жители българи и 12 мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 118-119.</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Горно Караджово живеят 480 души [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|176|Сѣрска Каза}}</ref>
През XIX век Горно Караджово е българско село в [[Сяр|Серска]] [[кааза|каза]] на Серски санджак. В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 ''Големо Караджа'' (Golémo-Karadja) е посочено като село с 56 домакинства със 150 жители българи и 12 мюсюлмани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 118-119.</ref> Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в Горно Караджово живеят 480 души [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|176}}</ref>


След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Горно Караджово има 480 българи екзархисти и в селото има основно българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.198-199.</ref> В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Караджово църквата и училището са в един двор, където учител е К. Румчев, а учениците са 42 (30 момчета и 12 момичета).<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 143.</ref>
След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Горно Караджово има 480 българи екзархисти и в селото има основно българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.198-199.</ref> В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Караджово църквата и училището са в един двор, където учител е К. Румчев, а учениците са 42 (30 момчета и 12 момичета).<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 143.</ref>

Версия от 22:31, 25 август 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Караджакьой.
Горно Караджово
Μονοκκλησιά
Гърция
41.0579° с. ш. 23.4° и. д.
Горно Караджово
Централна Македония
41.0579° с. ш. 23.4° и. д.
Горно Караджово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСерско поле
Надм. височина15 m
Население398 души (2001)
Пощенски код620 47
Телефонен код23240-6

Горно Караджово или Големо Караджово (Шаблон:Lang-el, Моноклисия, до 1926 - Καρατζά Κιόι, Карадзакьой,[1] Шаблон:Lang-tr) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 398 жители (2001).

География

Селото е разположено в центъра на Серското поле на левия бряг на Струма (Стримон) на 25 западно от град Сяр (Серес) и 1 километър южно от Еникьой на 15 метра надморска височина.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е от турското karaca, сърна.[2]

В Османската империя

През XIX век Горно Караджово е българско село в Серска каза на Серски санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Големо Караджа (Golémo-Karadja) е посочено като село с 56 домакинства със 150 жители българи и 12 мюсюлмани.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Караджово живеят 480 души българи християни.[4]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Караджово има 480 българи екзархисти и в селото има основно българско училище.[6] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Караджово църквата и училището са в един двор, където учител е К. Румчев, а учениците са 42 (30 момчета и 12 момичета).[7]

Българското екзархийско село е трън в очите на гръцките андарти, действащи в Източна Македония. На 25 октомври 1906 година селото е изгорено от гъркоманския капитан Димитър Гоголаков, като 17 от жителите му са убити, а други 8 ранени. На същата дата в околностите на селото са жестоко избити с хладно оръжие десетина овчари. Анкетирано от австрийския консул в Солун, злодеянието на андартите предизвиква реакция в някои европейски столици.[8][9] Разследването на властите показва, че в подготовката на нападението са участвали гръцкият консул в Сяр и митрополит Хрисостом Драмски.[10]

В Гърция

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. По време на Първата световна война на 2 октомври 1916 година в сражение близо до селото загива големият български поет Димчо Дебелянов. В 1926 година селото е прекръстено на Моноклисия.[11] Според преброяването от 1928 година Горно Караджово е смесено бежанско село със 79 бежански семейства с 346 души.[12]

Личности

Родени в Горно Караджово
  • Стою Белдонев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г., роден в Горно или Долно Караджово[13]
Починали в Горно Караджово

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καρατζά Κιόι -- Μονοκκλησιά
  2. ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 135.
  3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 118-119.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  5. ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  6. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.198-199.
  7. ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 143.
  8. ↑ Μητρούσης Γκογκολάκης
  9. ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.77.
  10. ↑ Аданър, Фикрет. Македонският въпрос. София, 2002. ISBN 9549055655. с. 231.
  11. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.


     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горно_Караджово&oldid=8671984“.