Зързе: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: Шаблон:МЕС |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
В XIX век Зързе е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.</ref> |
В XIX век Зързе е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.</ref> |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|245 |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>{{МЕС|245}}</ref> |
||
Цялото село в началото на XX век е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Зързе има 400 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.</ref> |
Цялото село в началото на XX век е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Зързе има 400 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.</ref> |
Версия от 22:36, 25 август 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зързе.
Зързе Зрзе | |
— село — | |
„Свето Преображение Христово“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Долнени |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 653 m |
Население | 64 души (2002) |
Пощенски код | 7505 |
Зързе в Общомедия |
Зързе (Шаблон:Lang-mk) е село в община Долнени на Република Македония.
География
Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.
История
В XIX век Зързе е село в Прилепска каза на Османската империя. "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители българи християни.[2]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зързе има 400 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зързе като българско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители македонци.[5]
Личности
- Родени в Зързе
- Стефан Шиндилов - Шиндил (? - 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|