Сливенска котловина: Разлика между версии

Сливенска котловина
	Сливенска котловина
	Сливен и сливенското поле от Карандила
	Местоположение на картата на България Координати: 42°39′25.99″ с. ш. 26°18′57.99″ и. д. / 42.657222° с. ш. 26.316111° и. д.
Общи данни
Местоположение	България
Надм. височина	150 m
Дължина	70 km
Ширина	15 km
Площ	830 km2
Инфраструктура
Селища	Сливен, Стралджа
	Сливенска котловина в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:02, 28 август 2018

Сливенска котловина (или Сливенско поле) е котловинно поле в Средногорско-Подбалканската област, деветата по ред от запад на изток задбалканска котловина.

Сливенската котловина е разположена между планините Сливенска, Гребенец и Терзийски баир (дялове от Стара планина) на север, Сърнена Средна гора и Бакаджиците на юг и възвишението Хисар на изток. На запад Шивачевския рид я отделя от по-високо разположената Твърдишка котловина.

Площта на котловината е 830 км², която ѝ отрежда 2-ро място по големина сред Задбалканските котловини след Софийската. Дължината ѝ от запад на изток е 70 км, а ширината до 15 км. Средната ѝ надморска височина е 150 м и е наклонена на юг. От вътрешнокотловинното възвишение Хамамбаир се поделя на две части – Сливенско поле на запад с по-голяма надморска височина и Стралджанско поле на изток – с по-малка надморска височина и частично заблатено.

По северните ѝ оградни склонове широко развитие имат наносните конуси, образувани от реките стичащи се от Стара планина. Котловината представлява едностранен грабен, запълнен с терциерни и кватернерни седименти, с обща мощност от 150 до 500 м. Старопланинското подножие е заето от делувиално-пролувиален шлейф. Има минерални извори (Сливенски минерални бани). Отводнява се от река Тунджа и левите ѝ притоци Асеновска река, Сотирска река и Мочурица с притока си Мараш. Климатът е умерено-континентален с типични падащи ветрове от север – бора̀. Почвите са делувиално-пролувиални, алувиални и канелени. Голяма част от заблатените участъци в Стралджанското поле са пресушени и са годни за земеделска обработка. В котловината има благоприятни условия за развитие на лозарство, овощарство, технически култури, орехи и др.

В котловината са разположени 2 града и 42 села:

Област Сливен – 1 град и 24 села
- Община Сливен – Блатец, Гавраилово, Гергевец, Глуфишево, Глушник, Горно Александрово, Драгоданово, Желю войвода, Злати войвода, Калояново, Камен, Ковачите, Крушаре, Малко Чочовени, Мечкарево, Панаретовци, Самуилово, Селиминово, Сливен, Сотиря, Струпец, Тополчане, Трапоклово, Чинтулово и Чокоба.
Област Ямбол – 1 град и 14 села
- Община Стралджа – Атолово, Воденичане, Джинот, Зимница, Лозенец, Маленово, Палаузово, Стралджа и Чарда.
- Община Тунджа – Веселиново, Дражево, Завой, Кабиле, Могила и Хаджидимитрово.
Област Бургас – 4 села
- Община Карнобат – Венец, Деветак, Деветинци и Церковски.

През котловината преминават участъци от пет пътя от Държавната пътна мрежа:

От запад на изток, от село Бинкос до моста на река Мочурица, на протежение от 69,4 км – участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас.
От север на юг, от „Петолъчката“ до село Могила, на протежение от 21,2 км – участък от първокласен път № 7 Силистра – Шумен – Ямбол – ГКПП „Лесово“.
В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 18 км – участък от второкласен път № 53 Поликраище – Сливен – Ямбол – Средец.
В западната част на котловината, от югозапад на североизток, от град Сливен до село Злати войвода, на протежение от 14 км – участък на второкласен път № 66 Сливен – Стара Загора – Поповица.
В източната част на котловината, от север на юг, от „Петолъчката“ до село Палаузово, на протежение от 15,8 км – участък на третокласен път № 707 „Петолъчката“ – Александрово – Голямо Крушево.

От запад на изток, между гарите Бинкос и Церковски преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас, а от гара Ямбол до гара Зимница – участък от жп линията Пловдив – Стара Загора – Зимница.

Топографска карта

Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 449.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 | пояснение        =
 | местоположение   = {{България}}
-| височина         = 150 м
+| височина         = 150
-| дължина          = 70 км
+| дължина          = 70
-| ширина           = 15 км
+| ширина           = 15
-| площ             = 830 км<sup>2</sup>
+| площ             = 830
 | дълбочина        =
 | тип              =
@@ Ред 28: / Ред 28: @@
 Сливенската котловина е разположена между планините [[Сливенска планина|Сливенска]], [[Гребенец]] и [[Терзийски баир]] (дялове от [[Стара планина]]) на север, [[Сърнена Средна гора]] и [[Бакаджиците]] на юг и възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]] на изток. На запад [[Шивачевски рид|Шивачевския рид]] я отделя от по-високо разположената [[Твърдишка котловина]].
-Площта на котловината е 830 км<sup>2</sup>, която и&#768; отрежда 2-ро място по големина сред [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]] след [[Софийска котловина|Софийската]]. Дължината и&#768; от запад на изток е 70 км, а ширината до 15 км. Средната и&#768; надморска височина е 150 м и е наклонена на юг. От вътрешнокотловинното възвишение Хамамбаир се поделя на две части — Сливенско поле на запад с по-голяма надморска височина и Стралджанско поле на изток — с по-малка надморска височина и частично заблатено.
+Площта на котловината е 830 км<sup>2</sup>, която и&#768; отрежда 2-ро място по големина сред [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]] след [[Софийска котловина|Софийската]]. Дължината и&#768; от запад на изток е 70 км, а ширината до 15 км. Средната и&#768; надморска височина е 150 м и е наклонена на юг. От вътрешнокотловинното възвишение Хамамбаир се поделя на две части – Сливенско поле на запад с по-голяма надморска височина и Стралджанско поле на изток – с по-малка надморска височина и частично заблатено.
-По северните и&#768; оградни склонове широко развитие имат наносните конуси, образувани от реките стичащи се от [[Стара планина]]. Котловината представлява едностранен грабен, запълнен с терциерни и кватернерни седименти, с обща мощност от 150 до 500 м. Старопланинското подножие е заето от делувиално-пролувиален шлейф. Има минерални извори ([[Сливенски минерални бани]]). Отводнява се от река [[Тунджа]] и левите и&#768; притоци [[Асеновска река]], Сотирска река и [[Мочурица]] с притока си [[Мараш (река)|Мараш]]. Климатът е умерено-континентален с типични падащи ветрове от север — бора&#768;. Почвите са делувиално-пролувиални, алувиални и канелени. Голяма част от заблатените участъци в Стралджанското поле са пресушени и са годни за земеделска обработка. В котловината има благоприятни условия за развитие на лозарство, овощарство, технически култури, орехи и др.
+По северните и&#768; оградни склонове широко развитие имат наносните конуси, образувани от реките стичащи се от [[Стара планина]]. Котловината представлява едностранен грабен, запълнен с терциерни и кватернерни седименти, с обща мощност от 150 до 500 м. Старопланинското подножие е заето от делувиално-пролувиален шлейф. Има минерални извори ([[Сливенски минерални бани]]). Отводнява се от река [[Тунджа]] и левите и&#768; притоци [[Асеновска река]], Сотирска река и [[Мочурица]] с притока си [[Мараш (река)|Мараш]]. Климатът е умерено-континентален с типични падащи ветрове от север – бора&#768;. Почвите са делувиално-пролувиални, алувиални и канелени. Голяма част от заблатените участъци в Стралджанското поле са пресушени и са годни за земеделска обработка. В котловината има благоприятни условия за развитие на лозарство, овощарство, технически култури, орехи и др.
 В котловината са разположени 2 града и 42 села:
-* '''[[Област Сливен]]''' — 1 град и 24 села
+* '''[[Област Сливен]]''' – 1 град и 24 села
-** [[Община Сливен]] — [[Блатец (Област Сливен)|Блатец]], [[Гавраилово]], [[Гергевец]], [[Глуфишево]], [[Глушник]], [[Горно Александрово]], [[Драгоданово]], [[Желю войвода (село)|Желю войвода]], [[Злати войвода (село)|Злати войвода]], [[Калояново (Област Сливен)|Калояново]], [[Камен (Област Сливен)|Камен]], [[Ковачите]], [[Крушаре]], [[Малко Чочовени]], [[Мечкарево]], [[Панаретовци]], [[Самуилово (Област Сливен)|Самуилово]], [[Селиминово]], '''[[Сливен]]''', [[Сотиря]], [[Струпец (Област Сливен)|Струпец]], [[Тополчане (Област Сливен)|Тополчане]], [[Трапоклово]], [[Чинтулово]] и [[Чокоба]].
+** [[Община Сливен]] – [[Блатец (Област Сливен)|Блатец]], [[Гавраилово]], [[Гергевец]], [[Глуфишево]], [[Глушник]], [[Горно Александрово]], [[Драгоданово]], [[Желю войвода (село)|Желю войвода]], [[Злати войвода (село)|Злати войвода]], [[Калояново (Област Сливен)|Калояново]], [[Камен (Област Сливен)|Камен]], [[Ковачите]], [[Крушаре]], [[Малко Чочовени]], [[Мечкарево]], [[Панаретовци]], [[Самуилово (Област Сливен)|Самуилово]], [[Селиминово]], '''[[Сливен]]''', [[Сотиря]], [[Струпец (Област Сливен)|Струпец]], [[Тополчане (Област Сливен)|Тополчане]], [[Трапоклово]], [[Чинтулово]] и [[Чокоба]].
-* '''[[Област Ямбол]]''' — 1 град и 14 села
+* '''[[Област Ямбол]]''' – 1 град и 14 села
-** [[Община Стралджа]] — [[Атолово]], [[Воденичане]], [[Джинот]], [[Зимница (Област Ямбол)|Зимница]], [[Лозенец (Област Ямбол)|Лозенец]], [[Маленово]], [[Палаузово]], '''[[Стралджа]]''' и [[Чарда]].
+** [[Община Стралджа]] – [[Атолово]], [[Воденичане]], [[Джинот]], [[Зимница (Област Ямбол)|Зимница]], [[Лозенец (Област Ямбол)|Лозенец]], [[Маленово]], [[Палаузово]], '''[[Стралджа]]''' и [[Чарда]].
-** [[Община Тунджа]] — [[Веселиново (Област Ямбол)|Веселиново]], [[Дражево]], [[Завой (Област Ямбол)|Завой]], [[Кабиле]], [[Могила (Област Ямбол)|Могила]] и [[Хаджидимитрово (Област Ямбол)|Хаджидимитрово]].
+** [[Община Тунджа]] – [[Веселиново (Област Ямбол)|Веселиново]], [[Дражево]], [[Завой (Област Ямбол)|Завой]], [[Кабиле]], [[Могила (Област Ямбол)|Могила]] и [[Хаджидимитрово (Област Ямбол)|Хаджидимитрово]].
-* '''[[Област Бургас]]''' — 4 села
+* '''[[Област Бургас]]''' – 4 села
-** [[Община Карнобат]] — [[Венец (Област Бургас)|Венец]], [[Деветак]], [[Деветинци]] и [[Церковски]].
+** [[Община Карнобат]] – [[Венец (Област Бургас)|Венец]], [[Деветак]], [[Деветинци]] и [[Церковски]].
 През котловината преминават участъци от пет пътя от Държавната пътна мрежа:
-* От запад на изток, от село [[Бинкос]] до моста на река [[Мочурица]], на протежение от 69,4 км — участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" — [[София]] — [[Карлово]] — [[Бургас]].
+* От запад на изток, от село [[Бинкос]] до моста на река [[Мочурица]], на протежение от 69,4 км – участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
-* От север на юг, от "[[Петолъчката]]" до село [[Могила (Област Ямбол)|Могила]], на протежение от 21,2 км — участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] — [[Шумен]] — [[Ямбол]] — ГКПП "Лесово".
+* От север на юг, от „[[Петолъчката]]“ до село [[Могила (Област Ямбол)|Могила]], на протежение от 21,2 км – участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] – [[Шумен]] – [[Ямбол]] – ГКПП „Лесово“.
-* В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 18 км — участък от второкласен път № 53 [[Поликраище]] — [[Сливен]] — [[Ямбол]] — [[Средец (град)|Средец]].
+* В централната част на котловината, от северозапад на югоизток, на протежение от 18 км – участък от второкласен път № 53 [[Поликраище]] – [[Сливен]] – [[Ямбол]] – [[Средец (град)|Средец]].
-* В западната част на котловината, от югозапад на североизток, от град [[Сливен]] до село [[Злати войвода (село)|Злати войвода]], на протежение от 14 км — участък на второкласен път № 66 [[Сливен]] — [[Стара Загора]] — [[Поповица]].
+* В западната част на котловината, от югозапад на североизток, от град [[Сливен]] до село [[Злати войвода (село)|Злати войвода]], на протежение от 14 км – участък на второкласен път № 66 [[Сливен]] – [[Стара Загора]] – [[Поповица]].
-* В източната част на котловината, от север на юг, от "[[Петолъчката]]" до село [[Палаузово]], на протежение от 15,8 км — участък на третокласен път № 707 "[[Петолъчката]]" — [[Александрово (Област Ямбол)|Александрово]] — [[Голямо Крушево]].
+* В източната част на котловината, от север на юг, от „[[Петолъчката]]“ до село [[Палаузово]], на протежение от 15,8 км – участък на третокласен път № 707 „[[Петолъчката]]“ – [[Александрово (Област Ямбол)|Александрово]] – [[Голямо Крушево]].
-От запад на изток, между гарите Бинкос и Церковски преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] — [[Карлово]] — [[Бургас]], а от гара Ямбол до гара Зимница — участък от жп линията [[Пловдив]] — [[Стара Загора]] — [[Зимница (Област Ямбол)|Зимница]].
+От запад на изток, между гарите Бинкос и Церковски преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]], а от гара Ямбол до гара Зимница – участък от жп линията [[Пловдив]] – [[Стара Загора]] – [[Зимница (Област Ямбол)|Зимница]].
 == Топографска карта ==
@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 == Източници ==
 <references/>
+* {{грб|449}}
-* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 449.
 [[Категория:Задбалкански котловини]]