Поход към Цариград: Разлика между версии
м год.-->г.; козметични промени |
м без запетая между месец и година |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Selanik Army Enters Istanbu 1909l.jpg|мини|350п|Влизането на ''Армията на действието'' в Цариград.]] |
[[Файл:Selanik Army Enters Istanbu 1909l.jpg|мини|350п|Влизането на ''Армията на действието'' в Цариград.]] |
||
'''Походът към Цариград''' е потушаване на [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|контрапреврата на Абдул Хамид II]], от страна на [[младотурци]]те с участие на редовни войскови части и паравоенни формирoвания на някои от етническите общности в Македония и Одринско на 24 април |
'''Походът към Цариград''' е потушаване на [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|контрапреврата на Абдул Хамид II]], от страна на [[младотурци]]те с участие на редовни войскови части и паравоенни формирoвания на някои от етническите общности в Македония и Одринско на 24 април 1909 г.<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_2_8.html Гиза, Антони. Балканските държави и Македонския въпрос, София, 2001.]</ref> |
||
На 13 април |
На 13 април 1909 година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на [[шариат]]а и ислямските порядки, изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя и уволнение от армията на всички офицери, които са на тяхна страна. Султанът веднага приема техните искания. От свое страна, лидерите на младотурците начело на армейските корпуси в [[Солун]] и [[Одрин]] създават като ответна реакция "''Армия на действието''". В двата града се провеждат митинги в защита на революцията. |
||
Християнското население стихийно подкрепя младотурците. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват над 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. На 16 април "Армията на действието" потегля от Солун към Цариград, минавайки през Одрин откъдето получава подкрепления. Когато наближават града на тяхна страна преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На 24 април частите на Армията атакуват града и след ожесточени сражения на 26 април успяват да вземат столицата изцяло под свой контрол. Ръководителите на метежа са разстреляни или обесени, а около 10 хил. военни от Истамбулския гарнизон са интернирани в провинцията. На 27 април се състои съвместно заседание на двете камари на [[Османски парламент|Османския парламент]], на което султан [[Абдул Хамид II]] e лишен от халифския си сан. На негово място е избран брат му, който става султан под името [[Мехмед V]]. |
Християнското население стихийно подкрепя младотурците. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват над 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. На 16 април "Армията на действието" потегля от Солун към Цариград, минавайки през Одрин откъдето получава подкрепления. Когато наближават града на тяхна страна преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На 24 април частите на Армията атакуват града и след ожесточени сражения на 26 април успяват да вземат столицата изцяло под свой контрол. Ръководителите на метежа са разстреляни или обесени, а около 10 хил. военни от Истамбулския гарнизон са интернирани в провинцията. На 27 април се състои съвместно заседание на двете камари на [[Османски парламент|Османския парламент]], на което султан [[Абдул Хамид II]] e лишен от халифския си сан. На негово място е избран брат му, който става султан под името [[Мехмед V]]. |
Версия от 17:26, 28 август 2018
Походът към Цариград е потушаване на контрапреврата на Абдул Хамид II, от страна на младотурците с участие на редовни войскови части и паравоенни формирoвания на някои от етническите общности в Македония и Одринско на 24 април 1909 г.[1]
На 13 април 1909 година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на шариата и ислямските порядки, изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя и уволнение от армията на всички офицери, които са на тяхна страна. Султанът веднага приема техните искания. От свое страна, лидерите на младотурците начело на армейските корпуси в Солун и Одрин създават като ответна реакция "Армия на действието". В двата града се провеждат митинги в защита на революцията.
Християнското население стихийно подкрепя младотурците. Под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1,200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват над 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер Кемал Ататюрк, както и албански, арменски и гръцки чети. На 16 април "Армията на действието" потегля от Солун към Цариград, минавайки през Одрин откъдето получава подкрепления. Когато наближават града на тяхна страна преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На 24 април частите на Армията атакуват града и след ожесточени сражения на 26 април успяват да вземат столицата изцяло под свой контрол. Ръководителите на метежа са разстреляни или обесени, а около 10 хил. военни от Истамбулския гарнизон са интернирани в провинцията. На 27 април се състои съвместно заседание на двете камари на Османския парламент, на което султан Абдул Хамид II e лишен от халифския си сан. На негово място е избран брат му, който става султан под името Мехмед V.