Летище София: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Niksan555 (беседа | приноси)
м →‎Терминал 2: нови дестинации
Ред 251: Ред 251:
! Град
! Град
! Летище(а)
! Летище(а)
! Седмични излитания<br>(август 2018)
! Седмични излитания<br>(септември 2018)
! Авиокомпании
! Авиокомпании
|-
|-
| [[Лондон]]
| [[Лондон]]
| LGW, [[Летище Хийтроу|LHR]], LTN, STN
| LGW, [[Летище Хийтроу|LHR]], LTN, STN
| style="text-align:center" | 49
| style="text-align:center" | 50
| style="text-align:center" | [[Бритиш Еъруейс|British Airways]], [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Изиджет|easyJet]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
| style="text-align:center" | [[Бритиш Еъруейс|British Airways]], [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Изиджет|easyJet]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
|-
|-
| [[Виена]]
| [[Виена]]
| [[Международно летище Виена|VIE]]
| [[Международно летище Виена|VIE]]
| style="text-align:center" | 33
| style="text-align:center" | 35
| style="text-align:center" | Austrian Airlines, [[България Еър|Bulgaria Air]]
| style="text-align:center" | Austrian Airlines, [[България Еър|Bulgaria Air]]
|-
|-
| [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]
| [[Варна]]<br> [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]]
|[[Летище Франкфурт|FRA]]
|[[Летище Варна|VAR]] <br> [[Летище Франкфурт|FRA]]
| style="text-align:center" | 29
| style="text-align:center" | 28
| style="text-align:center" | [[Луфтханза|Lufthansa]], [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
| style="text-align:center" | [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Уиз Еър|WizzAir]] <br> [[Луфтханза|Lufthansa]], [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
|-
|-
| [[Варна]]<br> [[Мюнхен]]
| [[Мюнхен]]
| [[Летище Варна|VAR]] <br> FMM, [[Летище Мюнхен|MUC]]
| FMM, [[Летище Мюнхен|MUC]]
| style="text-align:center" | 26
| style="text-align:center" | 26
| style="text-align:center" | [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Уиз Еър|WizzAir]] <br> [[Луфтханза|Lufthansa]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
| style="text-align:center" | [[Луфтханза|Lufthansa]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
|-
|-
| [[Рим]]
| [[Рим]]
Ред 281: Ред 281:
|[[Атина]]
|[[Атина]]
|ATH
|ATH
| style="text-align:center" | 20
| style="text-align:center" | 21
| style="text-align:center" | Aegean Airlines, [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
| style="text-align:center" | Aegean Airlines, [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
|-
|-
Ред 294: Ред 294:
| style="text-align:center" | Turkish Airlines <br>Air France, [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Уиз Еър|WizzAir]]<br> [[България Еър|Bulgaria Air]], El Al, [[Уиз Еър|WizzAir]]
| style="text-align:center" | Turkish Airlines <br>Air France, [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Уиз Еър|WizzAir]]<br> [[България Еър|Bulgaria Air]], El Al, [[Уиз Еър|WizzAir]]
|-
|-
| [[Брюксел]]<br> [[Милано]]
| [[Милано]]
| [[Летище Брюксел|BRU]], [[Летище Шарлероа|CRL]]<br> [[Летище Бергамо|BGY]], LIN, MXP
| [[Летище Бергамо|BGY]], LIN, MXP
| style="text-align:center" | 16
| style="text-align:center" | 16
| style="text-align:center" | [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
| style="text-align:center" | [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
|-
|-
| [[Барселона]] <br> [[Букурещ]] <br> [[Мадрид]]
| [[Брюксел]]<br> [[Букурещ]]
| BCN <br> [[Анри Коанда (летище)|OTP]] <br> [[Летище Мадрид - Барахас|MAD]]
| [[Летище Брюксел|BRU]], [[Летище Шарлероа|CRL]]<br> [[Анри Коанда (летище)|OTP]]
| style="text-align:center" | 15
| style="text-align:center" | [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]] <br> [[ТАРОМ|TAROM]]
|-
| [[Барселона]] <br> [[Мадрид]]
| BCN <br> [[Летище Мадрид - Барахас|MAD]]
| style="text-align:center" | 13
| style="text-align:center" | 13
| style="text-align:center" | [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]] <br> [[ТАРОМ|TAROM]]<br> [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
| style="text-align:center" | [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]] <br> [[България Еър|Bulgaria Air]], [[Райънеър|Ryanair]], [[Уиз Еър|WizzAir]]
|-
|-
| [[Берлин]] <br> [[Рурска област]]
| [[Берлин]] <br> [[Рурска област]]

Версия от 09:07, 30 август 2018

Летище София
IATA: SOF • ICAO: LBSF
Данни
Тип летищегражданско
Собственик България
ОператорЛетище София ЕАД
ОбслужваСофия
Столична община
МестоположениеСофия, България
Хъб на
Надм. височина1,742 ft / 531 m
Координати42°41′42″с.ш. 23°24′30″и.д. / 42.695° с.ш. 23.4083° и.д. / 42.695; 23.4083
Уебсайтwww.sofia-airport.bg
Карта
42.695° с. ш. 23.4083° и. д.
SOF
Местоположение в София
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
09/27 11 811 3600 асфалтобетон
Пътници общо6 003 653[1]
Летище София в Общомедия

Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То е разположено на около 10 km източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач – авиокомпания „България Ер“. През 2017 година през летището са обслужени рекордният брой 6 489 738 пътници, което е с 30.3% повече в сравнение с 2016 година. [2]

История

Най-старото авионачинание тук е резервна лятна тревна писта във Враждебна, за летището в Божурище направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери. В 1937 г. с указ[3] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната.Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения до като обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселмак за 145 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2 000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012 г. от министър-председателя на България Бойко Борисов е открита внушителната нова Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

През януари 2013 г. управителят на летището Веселин Пейков съобщава, че се планира изграждането на един напълно нов модерен терминал на стойност 200 000 000 € и многоетажен паркинг на мястото на сегашния „Терминал 1“.

Терминал 1

През 90-те е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

База Луфтханза Техник на Летище София

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[4]

Нови събития

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кула

Файл:IMG 5564.JPG

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [5]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [6]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Новата контролна кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Нова метростанция Летище София-Терминал 2

Строителството на метро-връзката до центъра на София започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г.в 13:00 часа. Изходът ѝ е пред Терминал 2, като във времето от 7 до 19ч има трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.

Авиокомпании и дестинации

Терминал 1

Авиокомпания Град – Летище
ALK JSC Сезонни чартърни линии: Анталия, Бодрум
Bulgaria Air Charter Сезонни чартърни линии: Анталия, Бари, Варна, Кайро, Катания, Хургада
BH Air Сезонни чартърни линии: Агадир, Анталия, Бодрум, Маракеш, Хургада
Corendon Airlines Сезонна чартърна линия: Анталия
easyJet Лондон (GTW), Манчестър
Сезонно: Бристол (започва то 8 декември), Единбург, Лондон (SEN) (започва от 16 декември 2018)
SunExpress Сезонна чартърна линия: Анталия
Windrose Airlines Киев (KBP)
Wizz air Айндховен, Аликанте (приключва на 27 октомври), Атина, Базел/Мюлуз (приключва на 27 октомври), Бари, Барселона, Болоня, Братислава, Брюксел (CRL), Будапеща, Валенсия, Дортмунд, Дубай (DWC), Женева, Катания (приключва на 25 октомври), Копенхаген, Ларнака, Лисабон, Лондон (LTN), Мадрид, Малага (приключва на 27 октомври), Малта, Милано (BGY), Мюнхен (FMM), Неапол (приключва на 27 октомври), Ница, Нюрнберг (приключва на 26 октомври), Овда (започва на 10 ноември), Париж (BVA), Рим (FCO), Тел Авив, Франкфурт (FRA)

Терминал 2

Авиокомпания Град – Летище
Adria Airways Любляна [7]
Aegean Airlines Атина
Aeroflot Москва (SVO)
Air France Париж (CDG)
Air Serbia Белград
Alitalia Рим (FCO)
Austrian Airlines Виена
British Airways Лондон (LHR)
Bulgaria Air Амстердам, Атина, Берлин (TXL), Брюксел (BRU), Варна, Виена, Лондон (LHR), Мадрид, Малага, Милано (LIN)(MXP), Москва (SVO), Одеса, Палма де Майорка, Париж (CDG), Прага, Рим (FCO), Тел Авив, Франкфурт (FRA), Цюрих
Сезонно:Аликанте, Анталия, Барселона (BCN), Бейрут, Бургас, Енфида, Лисабон, Маракеш, Санторини, Тенерифе
Buta Airways Баку
El Al Тел Авив
flydubai Дубай (DXB)
LOT Polish Airlines Варшава (WAW)
Lufthansa Мюнхен (MUC), Франкфурт (FRA)
Qatar Airways Доха
TAROM Букурещ (OTP)
Ryanair Айндховен, Атина, Барселона, Берлин (SXF), Брюксел (CRL), Бирмингам, Венеция, Глазгоу (приключва на 24 октомври), Дъблин, Карлсруе/Баден Баден, Кастейон, Кьолн, Ливърпул, Лондон (STN), Мадрид, Меминген, Милано (MXP), Пафос, Рим (CIA), Стокхолм, Хамбург
Предстоящи: Акаба (от 1 ноември 2018), Единбург (от 28 октомври 2018), Бристол (от 22 декември 2018)
Transavia Амстердам
Turkish Airlines Истанбул (IST)
Сезонна чартърна линия: Анталия
Wizz air Варна (приключва на 27 октомври)

Статистика

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. [8]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2 974 тона за януари – февруари 2016 г.

За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г

За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано). [9]

Данни за трафика

Трафик на Летище София
Година Пътници Промяна Карго
(тона)
Промяна Самолета
движение
Промяна
1998 1 250 700 10 180 24 726
1999 1 236 610 Понижение1,1% 12 378 Повишение21,6% 25 178 Повишение1,8%
2000 1 127 866 Понижение8,8% 11 036 Понижение10,8% 24 785 Понижение1,6%
2001 1 107 682 Понижение1,8% 10 381 Понижение5,9% 21 860 Понижение11,8%
2002 1 214 198 Повишение9,6% 12 482 Повишение20,2% 24 211 Повишение10,8%
2003 1 356 469 Повишение11,7% 13 461 Повишение7,8% 25 517 Повишение5,4%
2004 1 614 304 Повишение19,0% 14 472 Повишение7,5% 28 700 Повишение12,5%
2005 1 874 000 Повишение16,1% 14 725 Повишение1,7% 32 188 Повишение12,2%
2006 2 209 350 Повишение17,9% 15 241 Повишение3,5% 38 119 Повишение18,4%
2007 2 745 880 Повишение24,3% 17 392 Повишение14,1% 43 005 Повишение12,8%
2008 3 230 696 Повишение17,7% 18 294 Повишение5,2% 48 626 Повишение13,1%
2009 3 134 657 Понижение3,0% 15 093 Понижение17,5% 45 698 Понижение6,0%
2010 3 296 936 Повишение5,2% 15 322 Повишение1,5% 47 061 Повишение3,0%
2011 3 474 933 Повишение5,4% 15 887 Повишение3,7% 47 153 Повишение0,2%
2012 3 467 455 Понижение0,2% 16 249 Повишение2,3% 40 806 Понижение9,0%
2013 3 504 326 Повишение1,1% 17 039 Повишение4,9% 40 526 Понижение7,4%
2014 3 815 158 Повишение8,9% 17 741 Повишение4,1% 42 120 Повишение4%
2015 4 088 943 Повишение7,2% 18 727 Повишение2,2% 44 416 Повишение4,3%
2016 4 980 387 Повишение21,8% 21 157 Повишение13,0% 51 829 Повишение16,7%
2017 6 489 738[10] Повишение30,3% 20 818 Понижение0,3% 57 670 Повишение11,3%
2018 2 755 037 [11] Повишение 7,4% 9 121 [12] Повишение 9,3% 24 307 [13] Повишение4,9%
Най-натоварени маршрути по брой излитания
Град Летище(а) Седмични излитания
(септември 2018)
Авиокомпании
Лондон LGW, LHR, LTN, STN 50 British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir
Виена VIE 35 Austrian Airlines, Bulgaria Air
Варна
Франкфурт
VAR
FRA
28 Bulgaria Air, WizzAir
Lufthansa, Bulgaria Air, WizzAir
Мюнхен FMM, MUC 26 Lufthansa, Ryanair, WizzAir
Рим CIA, FCO 23 Alitalia, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Атина ATH 21 Aegean Airlines, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Варшава WAW 19 LOT Polish Airlines
Истанбул
Париж
Тел Авив
IST
BVA, CDG
TLV
18 Turkish Airlines
Air France, Bulgaria Air, WizzAir
Bulgaria Air, El Al, WizzAir
Милано BGY, LIN, MXP 16 Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Брюксел
Букурещ
BRU, CRL
OTP
15 Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
TAROM
Барселона
Мадрид
BCN
MAD
13 Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Берлин
Рурска област
SXF, TXL
CGN, DTM
12 Bulgaria Air, Ryanair
Ryanair, WizzAir
Доха
Москва
DOH
SVO
11 Qatar Airways
Aeroflot, Bulgaria Air
Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинация
# Град Авиокомпании 2017! г.
1. Лондон British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir 422 821
2. Милано Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 134 306
3. Варна Bulgaria Air, WizzAir 129 039
4. Рим Alitalia, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 122 138
5. Амстердам Bulgaria Air, Transavia 118 431
6. Брюксел Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 107 660
7. Мадрид Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir 100 900
8. Тел Авив Bulgaria Air, El Al, Israir Airlines, WizzAir 70 944
9. Франкфурт на Майн Bulgaria Air, Lufthansa, WizzAir 98 100
10. Мюнхен Lufthansa, Ryanair, WizzAir 88 675

Галерия

Източници

Външни препратки