Ерих Кестнер: Разлика между версии
м без -и или -а за ден; козметични промени |
|||
Ред 34: | Ред 34: | ||
Роден е в [[Дрезден]], [[Кралство Саксония]], и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.<ref>[http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/KaestnerErich/ Данни след 1899 г.]</ref> |
Роден е в [[Дрезден]], [[Кралство Саксония]], и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.<ref>[http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/KaestnerErich/ Данни след 1899 г.]</ref> |
||
[[ |
[[Файл:WBUmschlag12 03 1929.jpg|мини|170px|ляво|<small>''„Ди Велтбюне“'' от [[1929]] г. с участие на Ерих Кестнер</small>]] |
||
През [[1913]] г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши. В [[1917]] г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в [[Първата световна война]]. Завършва гимназия с отличие и получава за това ''„Златната стипендия на град Дрезден“''. Следва [[литература]], [[история]], [[философия]] и [[театрознание]] в [[Лайпциг]], като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в [[Берлин]], сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ [[хумор]]ист и сатирик, както и на проникновен писател за деца. |
През [[1913]] г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши. В [[1917]] г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в [[Първата световна война]]. Завършва гимназия с отличие и получава за това ''„Златната стипендия на град Дрезден“''. Следва [[литература]], [[история]], [[философия]] и [[театрознание]] в [[Лайпциг]], като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в [[Берлин]], сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ [[хумор]]ист и сатирик, както и на проникновен писател за деца. |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
[[ |
[[Файл:Fabian 1931.jpg|мини|140px|''„Фабиан“'' ([[1931]])]] |
||
=== Романи === |
=== Романи === |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
=== Поезия === |
=== Поезия === |
||
[[ |
[[Файл:Erich Kaestner cropped bw.jpg|мини|ляво|170px|Изображение на Ерих Кестнер върху стена на жилищна сграда в Дрезден]] |
||
Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер ''„Сърце върху талията“'' (1928), а особено ''„Лирична домашна аптечка на доктор Е. К.“'' (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава ''„нова предметност“'' (или: ''„нова обективност“'' – Neue Sachlichkeit) <ref>[http://liternet.bg/publish12/e_kestner/deistvitelen.htm Стихотворението „Действителен романс“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref>. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището ''„будното око и съвестта на епохата“''. Кестнер казва: ''„Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други – 'характер'.“'' |
Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер ''„Сърце върху талията“'' (1928), а особено ''„Лирична домашна аптечка на доктор Е. К.“'' (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава ''„нова предметност“'' (или: ''„нова обективност“'' – Neue Sachlichkeit) <ref>[http://liternet.bg/publish12/e_kestner/deistvitelen.htm Стихотворението „Действителен романс“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref>. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището ''„будното око и съвестта на епохата“''. Кестнер казва: ''„Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други – 'характер'.“'' |
||
Ред 53: | Ред 53: | ||
== Признание == |
== Признание == |
||
[[ |
[[Файл:180804 dresden-kaestnerhaus-plastik-auf-mauer 2-640x480.jpg|мини|250px|Скулптура на Ерих Кестнер в Дрезден]] |
||
[[ |
[[Файл:Dresden Albertplatz Kaestner-Denkmal von Eike-Kuntsche 1.jpg|мини|250px|Паметник на Кестнер в Дрезден]] |
||
Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда ''„[[Георг Бюхнер (награда)|Георг Бюхнер]]“'' (1957), наградата ''„[[Награда Ханс Кристиан Андерсен|Ханс Кристиан Андерсен]]“'' (1960) и ''„[[Мюнхенска почетна културна награда]]“'' (1970). В чест на писателя прес-клубът в родния му град [[Дрезден]] учредява през 1994 г. културната награда ''„[[Ерих Кестнер (награда)|Ерих Кестнер]]“''. |
Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда ''„[[Георг Бюхнер (награда)|Георг Бюхнер]]“'' (1957), наградата ''„[[Награда Ханс Кристиан Андерсен|Ханс Кристиан Андерсен]]“'' (1960) и ''„[[Мюнхенска почетна културна награда]]“'' (1970). В чест на писателя прес-клубът в родния му град [[Дрезден]] учредява през 1994 г. културната награда ''„[[Ерих Кестнер (награда)|Ерих Кестнер]]“''. |
||
Ред 67: | Ред 67: | ||
* ''Ein Mann gibt Auskunft'', 1930 |
* ''Ein Mann gibt Auskunft'', 1930 |
||
* „[[Антон и Точица]]“ (''Pünktchen und Anton''), 1931 |
* „[[Антон и Точица]]“ (''Pünktchen und Anton''), 1931 |
||
* „[[Това се случи на 35 |
* „[[Това се случи на 35 май]]“ (''Der 35. Mai''), 1931 |
||
* „[[Фабиан (роман)|Фабиан]]“ (''Fabian. Die Geschichte eines Moralisten''), 1931 |
* „[[Фабиан (роман)|Фабиан]]“ (''Fabian. Die Geschichte eines Moralisten''), 1931 |
||
* ''Gesang zwischen den Stühlen'', 1932 |
* ''Gesang zwischen den Stühlen'', 1932 |
||
Ред 76: | Ред 76: | ||
* ''Doktor Erich Kästners Lyrische Hausapotheke'', 1936 |
* ''Doktor Erich Kästners Lyrische Hausapotheke'', 1936 |
||
* „[[Презгранично пътуване]]“ (''Georg und die Zwischenfälle''), 1938 |
* „[[Презгранично пътуване]]“ (''Georg und die Zwischenfälle''), 1938 |
||
[[ |
[[Файл:Gedenktafel Parkstr 3a (Herm) Erich Kästner.JPG|мини|250px|Паметна плоча за Ерих Кестнер в Берлин]] |
||
* „[[Двойната Лотхен]]“ (''Das doppelte Lottchen''), 1949 |
* „[[Двойната Лотхен]]“ (''Das doppelte Lottchen''), 1949 |
||
* ''Die Konferenz der Tiere'', 1949 |
* ''Die Konferenz der Tiere'', 1949 |
Версия от 18:35, 31 август 2018
Ерих Кестнер Erich Kästner | |
германски писател | |
Ерих Кестнер през 1961 г. | |
Роден |
23 февруари 1899 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
Националност | Германия |
Учил в | Лайпцигски университет |
Литература | |
Псевдоним | Robert Neuner,[1] Berthold Bürger,[1] Peter Flint[1] |
Период | 1928 – 1974 |
Жанрове | Детска литература |
Известни творби | "Емил и детективите" (1928), „Антон и Точица“ (1931), „Фабиан. Историята на един моралист“ (1931), „Хвърчащата класна стая“ (1933), „Двойната Лотхен“ (1949) |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Подпис | |
Уебсайт | |
Ерих Кестнер в Общомедия |
Ерих Кестнер (Шаблон:Lang-de) (1899 – 1974) е един от най-четените немскоезични писатели на XX век – лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца.
Биография
Роден е в Дрезден, Кралство Саксония, и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.[2]
През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това „Златната стипендия на град Дрезден“. Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.
След края на Втората световна война Кестнер се установява в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре „Ди Шаубуде“ – за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
Творчество
Романи
Тъничката книжка на Ерих Кестнер „Емил и детективите“ (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото, романът скоро е преведен на двадесет и четири, а до днес вече на петдесет и девет езика. Една след друга излизат „Антон и Точица“ (1931), „Фабиан. Историята на един моралист“ (1931) и „Хвърчащата класна стая“ (1933), които го утвърждават като блестящ разказвач. След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца, между които „Двойната Лотхен“ (1949) (до 2007 г. по романа са направени осем филма в различни държави), „Конференцията на животните“ (1949) и „Малкият мъж и Малката мис“ (1967).
Поезия
Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер „Сърце върху талията“ (1928), а особено „Лирична домашна аптечка на доктор Е. К.“ (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието. Този тон критиката назовава „нова предметност“ (или: „нова обективност“ – Neue Sachlichkeit) [3]. А писателят сам определя себе си като моралист, който воюва с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището „будното око и съвестта на епохата“. Кестнер казва: „Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това 'закостенялост', а други – 'характер'.“
Националсоциализъм
През 1933 г. на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят и „нездравите“ творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за „политически неблагонадежден“, той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и като по чудо се изплъзва от ръцете на Гестапо. Лично Хитлер забранява издаването на творбите му в Германия, като властите му позволяват временно да публикува „аполитични“ книги само в чужбина, за да се набавя чужда валута за Райха. Така в Швейцария излиза романът му „Трима мъже в снега“ (1934).
Признание
Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1957), наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ (1960) и „Мюнхенска почетна културна награда“ (1970). В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. културната награда „Ерих Кестнер“.
В България са публикувани десет романа и сборници с разкази на писателя. От 1995 г. в София съществува детска градина, основно училище и гимназия „Ерих Кестнер“.
Библиография
- Herz auf Taille, 1928
- „Емил и детективите“ (Emil und die Detektive), 1928
- Lärm im Spiegel, 1929
- Leben in dieser Zeit, 1929
- Ein Mann gibt Auskunft, 1930
- „Антон и Точица“ (Pünktchen und Anton), 1931
- „Това се случи на 35 май“ (Der 35. Mai), 1931
- „Фабиан“ (Fabian. Die Geschichte eines Moralisten), 1931
- Gesang zwischen den Stühlen, 1932
- „Хвърчащата класна стая“ (Das fliegende Klassenzimmer), 1933
- „Трима мъже в снега“ (Drei Männer im Schnee), 1934
- „Емил и тримата близнаци“ (Emil und die drei Zwillinge), 1934
- „Изчезналата миниатюра“ (Die verschwundene Miniatur), 1935
- Doktor Erich Kästners Lyrische Hausapotheke, 1936
- „Презгранично пътуване“ (Georg und die Zwischenfälle), 1938
- „Двойната Лотхен“ (Das doppelte Lottchen), 1949
- Die Konferenz der Tiere, 1949
- Die dreizehn Monate, 1955
- Die Schule der Diktatoren, 1957
- „Когато бях малък“ (Als ich ein kleiner Junge war), 1957 (автобиография)
- Die Ballade vom Nachahmungstrieb, 1959
- Notabene 45, 1961
- Das Schwein beim Friseur, 1962
- „Малкият мъж“ (Der kleine Mann), 1963
- „Малкият мъж и Малката мис“ (Der kleine Mann und die kleine Miss), 1967
- ...was nicht in euren Lesebüchern steht, 1968
Бележки
- ↑ а б в jn19990004232 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ Данни след 1899 г.
- ↑ Стихотворението „Действителен романс“ в превод на Венцеслав Константинов
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Вижте също
- Как не станах екзистенциалист (разкази) и Излечим ли е екзистенциализмът? – Моята библиотека
Външни препрати
- В Общомедия има медийни файлове относно Ерих Кестнер
- Поезия и проза от Ерих Кестнер, в превод на Венцеслав Константинов
- Кестнер за Кестнер, Немски есета и студии от XX век, LiterNet
- ((de)) Биография на Ерих Кестнер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Живот в дати на Ерих Кестнер в Lebendiges Museum Online
- ((de)) Ерих Кестнер в Sternenfall
- ((de)) Произведения на Ерих Кестнер в Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Ерих Кестнер в Deutsche Dichter
- ((de)) Ерих Кестнер в Литературния портал Бавария
- ((en)) Ерих Кестнер в Internet Movie Database
- Произведения на Ерих Кестнер в Моята библиотека
|
- Ерих Кестнер
- Германски детски писатели
- Германски романисти
- Германски поети
- Германски сценаристи
- Сатирици
- Възпитаници на Лайпцигския университет
- Група 47
- Литература на развалините
- Германски военни дейци от Първата световна война
- Пацифисти
- Родени в Дрезден
- Мюнхенци
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на награда Георг Бюхнер