Бинг Крозби: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
Докато учи в университета Гонзага, участва в студентски състави. Към края на [[1920-те]] години успява да изработи самостоятелен стил на пеене. Достига върха на кариерата си през [[1940-те]] – [[1950-те]] години. През 1953 година публикува автобиографична книга със заглавие „Наречете ме щастливец“. До ерата на [[рокендрол]]а той е най-популярният и най-продаван изпълнител, а също така един от малкото с 3 звезди на [[Холивудска Алея на славата|алеята на слвата в Холивуд]]. Носител е на [[Грами]] и на [[Оскар]] за най-добра мъжка роля. Умира от [[сърдечен удар]] по време на игра на [[голф]].
Докато учи в университета Гонзага, участва в студентски състави. Към края на [[1920-те]] години успява да изработи самостоятелен стил на пеене. Достига върха на кариерата си през [[1940-те]] – [[1950-те]] години. През 1953 година публикува автобиографична книга със заглавие „Наречете ме щастливец“. До ерата на [[рокендрол]]а той е най-популярният и най-продаван изпълнител, а също така един от малкото с 3 звезди на [[Холивудска Алея на славата|алеята на слвата в Холивуд]]. Носител е на [[Грами]] и на [[Оскар]] за най-добра мъжка роля. Умира от [[сърдечен удар]] по време на игра на [[голф]].


[[Файл:Bing Crosby - Modern Screen, September 1932.jpg|мини|upright|ляво|Крозби през 1932 г.]]
Многомедийна звезда, от 1934 до 1954 г. е на първо място по музикални продажби, радио рейтинги, и приходи от игрални филми. Неговата ранна кариера съвпада с иновации в техническото аудиоинженерство; така той успява да развие отпуснат, дискретен стил на пеене, който е модел за много от мъжете певци след него, включително Пери Комо, Франк Синатра и Дийн Мартин. Списание Янк признава, че Крозби е човекът с най-голям принос за военния дух на американските войници във Втората световна война. Освен това, около 1948 г., американските анкети го определят за „най-тачения жив мъж“, с преднина пред Джаки Робинсън и папа Пий XII. Също така, през 1948 г. Мюзик Дайджест прави оценка, че записите на Крозби покриват повече от половината от 80 000-те седмични часове, назначени за записана радио музика.
Многомедийна звезда, от 1934 до 1954 г. е на първо място по музикални продажби, радио рейтинги, и приходи от игрални филми. Неговата ранна кариера съвпада с иновации в техническото аудиоинженерство; така той успява да развие отпуснат, дискретен стил на пеене, който е модел за много от мъжете певци след него, включително Пери Комо, Франк Синатра и Дийн Мартин. Списание Янк признава, че Крозби е човекът с най-голям принос за военния дух на американските войници във Втората световна война. Освен това, около 1948 г., американските анкети го определят за „най-тачения жив мъж“, с преднина пред Джаки Робинсън и папа Пий XII. Също така, през 1948 г. Мюзик Дайджест прави оценка, че записите на Крозби покриват повече от половината от 80 000-те седмични часове, назначени за записана радио музика.


Крозби е влиятелна сила върху развитието на следвоенната звукозаписна индустрия. По това време работи за Ен-Би-Си и иска да записва предаванията си; повечето телекомуникационни мрежи обаче не му разрешават това. Това е така, защото качеството на записите не е толкова добро, сравнено с продукцията на живо. По времето, когато е в Европа, Крозби е съвременник на лентовите записи, по които фондацията Крозби Рисърч Фаундейшън прави много патенти. Компанията също така развива екипировка и звукозаписни техники като наслояването със смях, които все още се използват. През 1947 г. инвестира 50 000 долара в компанията Ампекс, която изгражда първата комерсиална [[магнетофонна ролка]] в Северна Америка. Напуска [[Ен-Би-Си]], за да отиде в [[Ей-Би-Си]], тъй като Ен-Би-Си не проявяват интерес към [[звукозапис]]а по това време. Това се оказва благотворно, тъй като Ей-Би-Си го приема добре, както и идеите му. Крозби е един от първите изпълнители, които предварително записват радио предаванията си, и става майстор на комерсиалните записи, превръщайки ги в магнитна лента. Той дава едно от първите записващи устройства Ампекс Модел 200 на своя приятел Лес Пол, което води по пряк път до създаването на многопистовия запис, изобретен от Пол. Заедно с [[Франк Синатра]], Крозби е един от най-големите крепители на прочутия студиен комплекс Юнайтед Уестърн Рекордърс в Лос Анджелис.
Крозби е влиятелна сила върху развитието на следвоенната звукозаписна индустрия. По това време работи за Ен Би Си и иска да записва предаванията си; повечето телекомуникационни мрежи обаче не му разрешават това. Това е така, защото качеството на записите не е толкова добро, сравнено с продукцията на живо. По времето, когато е в Европа, Крозби е съвременник на лентовите записи, по които фондацията Крозби Рисърч Фаундейшън прави много патенти. Компанията също така развива екипировка и звукозаписни техники като наслояването със смях, които все още се използват. През 1947 г. инвестира 50 000 долара в компанията Ампекс, която изгражда първата комерсиална [[магнетофонна ролка]] в Северна Америка. Напуска [[Ен Би Си]], за да отиде в [[Ей Би Си]], тъй като Ен Би Си не проявяват интерес към [[звукозапис]]а по това време. Това се оказва благотворно, тъй като Ей-Би-Си го приема добре, както и идеите му. Крозби е един от първите изпълнители, които предварително записват радио предаванията си, и става майстор на комерсиалните записи, превръщайки ги в магнитна лента. Той дава едно от първите записващи устройства Ампекс Модел 200 на своя приятел Лес Пол, което води по пряк път до създаването на многопистовия запис, изобретен от Пол. Заедно с [[Франк Синатра]], Крозби е един от най-големите крепители на прочутия студиен комплекс Юнайтед Уестърн Рекордърс в Лос Анджелис.


По време на „Златния век на радиото“, изпълнители често трябвало да пресъздадат предаванията от ефира за втори път, тъй като Западното крайбрежие е с голяма часова разлика. Чрез посредничеството на записа, Крозби конструира собствени радиопрограми със същите режисьорски инструменти и занаяти (редактиране, повторни кадри, прослушване, промяна във времето), които се използват в продукцията на игралните филми. Това се превръща в стандарт в индустрията.
По време на „Златния век на радиото“, изпълнители често трябвало да пресъздадат предаванията от ефира за втори път, тъй като Западното крайбрежие е с голяма часова разлика. Чрез посредничеството на записа, Крозби конструира собствени радиопрограми със същите режисьорски инструменти и занаяти (редактиране, повторни кадри, прослушване, промяна във времето), които се използват в продукцията на игралните филми. Това се превръща в стандарт в индустрията.


[[Файл:Bing Crosby star HWF.JPG|мини|Звезда на Крозби на [[Холивудска алея на славата|Холивудската алея на славата]] на 6769 Hollywood Blvd.]]
Крозби спечелва награда Оскар за най-добра мъжка роля за филма ''Going My Way'', където играе отец Чък О'Мейли, и е номиниран за продължението на ролята в ''The Bells of St. Mary's'' с [[Ингрид Бергман]] през идната година. Така става първият актьор (от общо 4), номиниран два пъти за един и същи герой. През 1963 г. Крозби получава първата Награда за световно постижение на Грами. Той е един от общо 23 човека, които имат три звезди на Холивудската алея на славата (една звезда за игрални филми, за радио, и аудио записи).
Крозби спечелва награда Оскар за най-добра мъжка роля за филма ''Going My Way'', където играе отец Чък О'Мейли, и е номиниран за продължението на ролята в ''The Bells of St. Mary's'' с [[Ингрид Бергман]] през идната година. Така става първият актьор (от общо 4), номиниран два пъти за един и същи герой. През 1963 г. Крозби получава първата Награда за световно постижение на Грами. Той е един от общо 23 човека, които имат три звезди на Холивудската алея на славата (една звезда за игрални филми, за радио, и аудио записи).


Ред 42: Ред 44:


{{Оскар за най-добра мъжка роля}}
{{Оскар за най-добра мъжка роля}}
{{Нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Крозби, Бинг}}
{{СОРТКАТ:Крозби, Бинг}}
[[Категория:Американски поп певци]]
[[Категория:Американски поп певци]]
[[Категория:Американски джаз музиканти]]
[[Категория:Американски актьори и актриси]]
[[Категория:Американски актьори и актриси]]
⚫
[[Категория:Личности (Вашингтон, щат)]]
[[Категория:Носители на Оскар]]
[[Категория:Носители на Оскар]]
[[Категория:Носители на Грами за цялостно творчество]]
[[Категория:Носители на Грами за цялостно творчество]]
[[Категория:Носители на Златен глобус]]
[[Категория:Носители на Златен глобус]]
⚫
[[Категория:Личности (Вашингтон, щат)]]
[[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]]
[[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]]

Версия от 16:17, 4 септември 2018

Тази статия е за Бинг Крозби. За името „Бинг“ вижте Бинг (пояснение).
Бинг Крозби
Bing Crosby
американски певец и актьор
Роден
Хари Лилис Крозби
Починал
ПогребанКълвър Сити, САЩ
Музикална кариера
ПсевдонимBing Crosby, Bingsy[1]
СтилПоп музика
Инструментивокал
Гласбас-баритон
Активност1926 – 1977
Лейбъл„Дека Рекърдс“, „Кълъмбия Рекърдс“, Brunswick Records, „Ар Си Ей Рекърдс“, „Ар Си Ей Виктор“, Reprise Records, „Кепитъл Рекърдс“, „Върв Рекърдс“, United Artists Records
Актьорска кариера
Активност1926 – 1977
Оскари„Going My Way“ (1945)
Златен глобус1960
Семейство
СъпругаДикси Лий (1930 – 1952)
Катрин Крозби (1957 – 1977)
Подпис
Уебсайтbingcrosby.com
Бинг Крозби в Общомедия

Бинг Крозби (Шаблон:Lang-en) е американски актьор и певец с дългогодишна кариера. Практически той може да се счита за основател на популярната музика в Америка. Прякорът му Бинг (бинго) идва от страстта му да колекционира изрезки от вестници и списания.

Докато учи в университета Гонзага, участва в студентски състави. Към края на 1920-те години успява да изработи самостоятелен стил на пеене. Достига върха на кариерата си през 1940-те – 1950-те години. През 1953 година публикува автобиографична книга със заглавие „Наречете ме щастливец“. До ерата на рокендрола той е най-популярният и най-продаван изпълнител, а също така един от малкото с 3 звезди на алеята на слвата в Холивуд. Носител е на Грами и на Оскар за най-добра мъжка роля. Умира от сърдечен удар по време на игра на голф.

Крозби през 1932 г.

Многомедийна звезда, от 1934 до 1954 г. е на първо място по музикални продажби, радио рейтинги, и приходи от игрални филми. Неговата ранна кариера съвпада с иновации в техническото аудиоинженерство; така той успява да развие отпуснат, дискретен стил на пеене, който е модел за много от мъжете певци след него, включително Пери Комо, Франк Синатра и Дийн Мартин. Списание Янк признава, че Крозби е човекът с най-голям принос за военния дух на американските войници във Втората световна война. Освен това, около 1948 г., американските анкети го определят за „най-тачения жив мъж“, с преднина пред Джаки Робинсън и папа Пий XII. Също така, през 1948 г. Мюзик Дайджест прави оценка, че записите на Крозби покриват повече от половината от 80 000-те седмични часове, назначени за записана радио музика.

Крозби е влиятелна сила върху развитието на следвоенната звукозаписна индустрия. По това време работи за Ен Би Си и иска да записва предаванията си; повечето телекомуникационни мрежи обаче не му разрешават това. Това е така, защото качеството на записите не е толкова добро, сравнено с продукцията на живо. По времето, когато е в Европа, Крозби е съвременник на лентовите записи, по които фондацията Крозби Рисърч Фаундейшън прави много патенти. Компанията също така развива екипировка и звукозаписни техники като наслояването със смях, които все още се използват. През 1947 г. инвестира 50 000 долара в компанията Ампекс, която изгражда първата комерсиална магнетофонна ролка в Северна Америка. Напуска Ен Би Си, за да отиде в Ей Би Си, тъй като Ен Би Си не проявяват интерес към звукозаписа по това време. Това се оказва благотворно, тъй като Ей-Би-Си го приема добре, както и идеите му. Крозби е един от първите изпълнители, които предварително записват радио предаванията си, и става майстор на комерсиалните записи, превръщайки ги в магнитна лента. Той дава едно от първите записващи устройства Ампекс Модел 200 на своя приятел Лес Пол, което води по пряк път до създаването на многопистовия запис, изобретен от Пол. Заедно с Франк Синатра, Крозби е един от най-големите крепители на прочутия студиен комплекс Юнайтед Уестърн Рекордърс в Лос Анджелис.

По време на „Златния век на радиото“, изпълнители често трябвало да пресъздадат предаванията от ефира за втори път, тъй като Западното крайбрежие е с голяма часова разлика. Чрез посредничеството на записа, Крозби конструира собствени радиопрограми със същите режисьорски инструменти и занаяти (редактиране, повторни кадри, прослушване, промяна във времето), които се използват в продукцията на игралните филми. Това се превръща в стандарт в индустрията.

Звезда на Крозби на Холивудската алея на славата на 6769 Hollywood Blvd.

Крозби спечелва награда Оскар за най-добра мъжка роля за филма Going My Way, където играе отец Чък О'Мейли, и е номиниран за продължението на ролята в The Bells of St. Mary's с Ингрид Бергман през идната година. Така става първият актьор (от общо 4), номиниран два пъти за един и същи герой. През 1963 г. Крозби получава първата Награда за световно постижение на Грами. Той е един от общо 23 човека, които имат три звезди на Холивудската алея на славата (една звезда за игрални филми, за радио, и аудио записи).

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  1. ↑ ola2002157336 // Посетен на 30 август 2020 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бинг_Крозби&oldid=8686539“.