Езерово (област Пловдив): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Източници добавени
Ред 1: Ред 1:

{{без източници}}
{{към пояснение|Езерово|Езерово}}
{{към пояснение|Езерово|Езерово}}
{{Селище в България
{{Селище в България
Ред 26: Ред 26:
Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на [[Османското владичество]] е '''Йеди дурали махала''' (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния [[язовир Езерово]]. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с '''Дипцис гьол''' (означаващо „Езеро без дъно“).
Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на [[Османското владичество]] е '''Йеди дурали махала''' (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния [[язовир Езерово]]. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с '''Дипцис гьол''' (означаващо „Езеро без дъно“).


Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др. Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис.
Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака..<ref>[https://www.jstor.org/stable/40847783Search=yes&resultItemClick=true&searchText=Ezerovo&searchUri=%2Faction%2FdoBasicSearch%3FQuery%3DEzerovo&refreqid=search%3A8bddccba67df234c47f75c679547de4e&seq=1#page_scan_tab_contents](Journal Article Die Inschrift von Ezerovo)</ref> Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар Български език.<ref>{{Cite web|url=http://www.otizvora.com/files2016/nt-bogove-i-knigi.pdf|title=За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, book of Nikolay Todorov ''Goods and books"|last=|first=|date=2002|website=|archive-url=https://belokk.wordpress.com/Цели-книгз/|archive-date=2001|dead-url=|access-date=}}</ref>
Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.


През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник [[дейнотериум]], който е изложен в ректората на [[СУ|СУ „Св. Кл. Охридски“]] на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в [[Асеновград]]. Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.
През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник [[дейнотериум]], който е изложен в ректората на [[СУ|СУ „Св. Кл. Охридски“]] на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в [[Асеновград]].<ref>http://www.geology.bas.bg/geolbal/02_Kovachev.pdf (GEOLOGICA BALCANICA, 35. 3—4. Sofia, Dec. 2006, p. 5—40.)</ref> Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.


== Религии ==
== Религии ==
Ред 36: Ред 37:
В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м. от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.
В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м. от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.


Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса [[Ваня Петкова]], която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната къща музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка [[Оля Ал-Ахмед]], която има голям принос към културния живот на селото и в региона.
Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса [[Ваня Петкова]], която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната [[Къща музей „Георги Божилов – Слона“|къща музей]] е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка [[Оля Ал-Ахмед]], която има голям принос към културния живот на селото и в региона.


На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.
На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.
Ред 44: Ред 45:
== Редовни събития ==
== Редовни събития ==
Празник на родния край (събор) – провежда се на [[Петровден]].
Празник на родния край (събор) – провежда се на [[Петровден]].

==Източници==
<references/>


{{Община Първомай}}
{{Община Първомай}}


[[Категория:Села в област Пловдив]]
[[Категория:Села в област Пловдив]]
[[Категория:Села в България]]

Версия от 19:54, 6 септември 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Езерово.
Езерово
България
42.0178° с. ш. 25.2966° и. д.
Езерово
Област Пловдив
42.0178° с. ш. 25.2966° и. д.
Езерово
Общи данни
Население621 души[1] (15 март 2024 г.)
23,6 души/km²
Землище26,318 km²
Надм. височина167 m
Пощ. код4288
Тел. код03168
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ27139
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   – кмет		Първомай
Николай Митков
(БСП за България, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)
Кметство
   – кмет		Езерово
Ангел Хаджиев
(ГЕРБ)
Езерово в Общомедия

Езерово е село в Южна България, област Пловдив, община Първомай.

География

Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина, на брега на река Каялийка, която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. Марица.

Намира се в съседство със селата Бодрово (на разстояние 2 км източно), Воден (на 6 км южно) и Бяла река (на 6 км северозападно). Най-близко намиращият се град е общинският център Първомай – на 13 км северозападно, а най-близко разположеният областен град е Хасково – на 28 км източно. Недалеч от селото са Хасковските минерални бани.

Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m2 и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.

Срещнат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговият стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.

История

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на Османското владичество е Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния язовир Езерово. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“).

Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака..[2] Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар Български език.[3] Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.

През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград.[4] Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.

Религии

Християнство и ислям.

Забележителности

В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м. от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.

Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната къща музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка Оля Ал-Ахмед, която има голям принос към културния живот на селото и в региона.

На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.

На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието му се има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби. Има язовир „Езерово“.

Редовни събития

Празник на родния край (събор) – провежда се на Петровден.

Източници

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ [1](Journal Article Die Inschrift von Ezerovo)
  3. ↑ За бог Зевс – бог Живе, Орфей, пръстена от Езерово и античната българска книжнина, book of Nikolay Todorov Goods and books" // 2002. Архивиран от оригинала на 2001.
  4. ↑ http://www.geology.bas.bg/geolbal/02_Kovachev.pdf (GEOLOGICA BALCANICA, 35. 3—4. Sofia, Dec. 2006, p. 5—40.)
Населени места в община Първомай
Град
Първомай (общински център)
Села
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Езерово_(област_Пловдив)&oldid=8688554“.