Тодювци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м област с малка буква
м форматиране: 6x нов ред, 5x запетая, 5x кавички, 2x тире-числа, тире (ползвайки Advisor)
Ред 12: Ред 12:


== География ==
== География ==
Село Тодювци се намира в [[планина|планински]] район, на около 50 километра в югоизточна посока от град [[Велико Търново]] и около 10 километра от град [[Елена]] в посока Елено-Твърдишкия проход. Разположено е в малка затворена долина, обградена от високи гористи хълмове, на двата бряга на река Веселина при вливането на река Равненка в нея. Околностите му са много красиви. Около селото на различни разстояния са разположени махалички с по 10 – 20 къщи. Местността е удобна за туризъм, билкарство, гъбарство, лов и риболов. Красивата местност, реката и гостоприемството на местните жители изкушават хора от цялата страна да заменят морето с къмпингуване под звездите.

Село Тодювци се намира в [[планина|планински]] район, на около 50 километра в югоизточна посока от град [[Велико Търново]] и около 10 километра от град [[Елена]] в посока Елено-Твърдишкия проход. Разположено е в малка затворена долина, обградена от високи гористи хълмове, на двата бряга на река Веселина при вливането на река Равненка в нея. Околностите му са много красиви. Около селото на различни разстояния са разположени махалички с по 10-20 къщи. Местността е удобна за туризъм,билкарство,гъбарство,лов и риболов. Красивата местност, реката и гостоприемството на местните жители изкушават хора от цялата страна да заменят морето с къмпингуване под звездите.


== История ==
== История ==
Тодювци е старо селище. Счита се, че началото му е сложил през средата на XV век преселения от полето тук дядо Тодю. Той си направил в началото малка чобанска къщица западно от местността "Юрта". По-късно слиза и построява къщи и за синовете си в местността "Тодюва лъка", където е днес селото. На река Веселина били направени воденици караджейки. Наследниците на дядо Тодю се скарали за имота му и се разделили на два лагера: Гуньовци се заселили в лявата половина на селото, а Кьорчовци в дясната.
Тодювци е старо селище. Счита се, че началото му е сложил през средата на XV век преселения от полето тук дядо Тодю. Той си направил в началото малка чобанска къщица западно от местността „Юрта“. По-късно слиза и построява къщи и за синовете си в местността „Тодюва лъка“, където е днес селото. На река Веселина били направени воденици караджейки. Наследниците на дядо Тодю се скарали за имота му и се разделили на два лагера: Гуньовци се заселили в лявата половина на селото, а Кьорчовци в дясната.

До 1830 г. Тодюва махала се състояла от около 30 къщи и се водела административно към Султанска община (мах. Султани). Същата година се обединяват Султанската и Папратливската община и Тодювци става община. Селото се утвърждава като средище на 19 махалички намиращи се в околностите му. По данни на руското военно разузнаване през 1877 г. то имало 32 къщи. Къщите му били двукатни и добре подредени, изобщо селото имало хубав вид и са го наричали Кючух Букурещ (Малък Букурещ).

Поминъкът на населението е животновъдство, земеделие, дърводобив и гурбетчийство. Преди Освобождението и след това драгомани водели жетвари и косачи в Южна България „на руманя“. Много мъже отивали градинари по други краища на страната и в други страни.

Населението на селото взема дейно участие във Велчовата завера (1835 г.), като дава 22 жертви.


До 1830 г. Тодюва махала се състояла от около 30 къщи и се водела адми¬нистративно към Султанска община (мах. Султани). Същата година се обединя¬ват Султанската и Папратливската община и Тодювци става община. Селото се утвърждава като средище на 19 махалички намиращи се в околностите му. По данни на руското военно разузнаване през 1877 г. то имало 32 къщи. Къщите му били двукатни и добре подредени, изобщо селото имало хубав вид и са го наричали Кючух Букурещ (Малък Букурещ).
Поминъкът на населението е животновъдство, земеделие, дърводобив и гурбетчийство. Преди Освобождението и след това драгомани водели жетвари и косачи в Южна България "на руманя". Много мъже отивали градинари по други краища на страната и в други страни.
Населението на селото взема дейно участие във Велчовата завера/1835 г./, като дава 22 жертви.
== Религии ==
== Религии ==
Църквата "Успение Пр. Богородици" е построена през 1858 година
Църквата „Успение Пр. Богородици“ е построена през 1858 година.


== Обществени институции ==
== Обществени институции ==
Училище се открива през 1853 г., а от 1858 г. учител става Сава Г. Катрафилов, по-късно свещеник, революционер, член на щаба на Ботевата чета. През 1891 г. е построена училищна сграда, разширена през 1936 година. В 1934 г. се открива прогимназия. В новопостроена през 1968 г. сграда се настанява Домът за деца и юноши преместен тук от град Елена.
Училище се открива през 1853 г., а от 1858 г. учител става Сава Г. Катрафилов, по-късно свещеник, революционер, член на щаба на Ботевата чета. През 1891 г. е построена училищна сграда, разширена през 1936 година. В 1934 г. се открива прогимназия. В новопостроена през 1968 г. сграда се настанява Домът за деца и юноши преместен тук от град Елена.


На 24 октомври 1904 г. се основава местното читалище "Надежда". Първи председател е Иван Д. Мирянов. През 1940 г. е построен читалищен салон, комбиниран с помещения за общината и пощенската станция.
На 24 октомври 1904 г. се основава местното читалище „Надежда“. Първи председател е Иван Д. Мирянов. През 1940 г. е построен читалищен салон, комбиниран с помещения за общината и пощенската станция.


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
Православният храм „Успение на Пресвета Богородица“ е основан през [[1858]] г.Читалище"Надежда" навърши 100 години през 2004 г.Юбилеят беше отпразнуван с много приветствия, песни и танци, с много гости от цяла България.


През селото минава р. [[Веселина (река)|Веселина]], която след около 10 км се влива в [[Йовковци (язовир)|язовир Йовковци]] – основният източник на питейна вода за [[Велико Търново]].
Православният храм „Успение на Пресвета Богородица“ е основан през [[1858]] г.Читалище"Надежда" навърши 100 години през 2004 г.Юбилеят беше отпразнуван с много приветствия,песни и танци,с много гости от цяла България.

През селото минава р. [[Веселина (река)|Веселина]], която след около 10 км се влива в [[Йовковци (язовир)|язовир Йовковци]] основният източник на питейна вода за [[Велико Търново]].


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==

Ежегодният [[събор]] на селото се провежда през последната събота от месец август. Освен с родови срещи, той е известен с [[футбол]]ния мач между отборите на село Тодювци и село [[Дрента]], а вечерта завършва със вечеринка, на която за настроението на гостите се грижат специално поканени музиканти. Вечерта ухае на скара и се вият кръшни хора.
Ежегодният [[събор]] на селото се провежда през последната събота от месец август. Освен с родови срещи, той е известен с [[футбол]]ния мач между отборите на село Тодювци и село [[Дрента]], а вечерта завършва със вечеринка, на която за настроението на гостите се грижат специално поканени музиканти. Вечерта ухае на скара и се вият кръшни хора.


Ред 43: Ред 43:


== Други ==
== Други ==
През 1936 г. до камбанарията на църквата е направен паметник на загиналите във войните 1912-1918 г.,а в средата на черковния двор има паметник на загиналите в Общоевропейската война 45 войника от енорията. На сграда¬та на училището са поставени паметни плочи за поп Сава Г. Катрафилов и [[Юрдан Ненов]].
През 1936 г. до камбанарията на църквата е направен паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г., а в средата на черковния двор има паметник на загиналите в Общоевропейската война 45 войника от енорията. На сградата на училището са поставени паметни плочи за поп Сава Г. Катрафилов и [[Юрдан Ненов]].


<!-- === Кухня === -->
<!-- === Кухня === -->

Версия от 15:09, 7 септември 2018

Тодювци
Общи данни
Население56 души[1] (15 март 2024 г.)
1,07 души/km²
Землище52,651 km²
Надм. височина496 m
Пощ. код5094
Тел. код06151
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ72607
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ; 2011)

Тодювци е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.

География

Село Тодювци се намира в планински район, на около 50 километра в югоизточна посока от град Велико Търново и около 10 километра от град Елена в посока Елено-Твърдишкия проход. Разположено е в малка затворена долина, обградена от високи гористи хълмове, на двата бряга на река Веселина при вливането на река Равненка в нея. Околностите му са много красиви. Около селото на различни разстояния са разположени махалички с по 10 – 20 къщи. Местността е удобна за туризъм, билкарство, гъбарство, лов и риболов. Красивата местност, реката и гостоприемството на местните жители изкушават хора от цялата страна да заменят морето с къмпингуване под звездите.

История

Тодювци е старо селище. Счита се, че началото му е сложил през средата на XV век преселения от полето тук дядо Тодю. Той си направил в началото малка чобанска къщица западно от местността „Юрта“. По-късно слиза и построява къщи и за синовете си в местността „Тодюва лъка“, където е днес селото. На река Веселина били направени воденици караджейки. Наследниците на дядо Тодю се скарали за имота му и се разделили на два лагера: Гуньовци се заселили в лявата половина на селото, а Кьорчовци в дясната.

До 1830 г. Тодюва махала се състояла от около 30 къщи и се водела административно към Султанска община (мах. Султани). Същата година се обединяват Султанската и Папратливската община и Тодювци става община. Селото се утвърждава като средище на 19 махалички намиращи се в околностите му. По данни на руското военно разузнаване през 1877 г. то имало 32 къщи. Къщите му били двукатни и добре подредени, изобщо селото имало хубав вид и са го наричали Кючух Букурещ (Малък Букурещ).

Поминъкът на населението е животновъдство, земеделие, дърводобив и гурбетчийство. Преди Освобождението и след това драгомани водели жетвари и косачи в Южна България „на руманя“. Много мъже отивали градинари по други краища на страната и в други страни.

Населението на селото взема дейно участие във Велчовата завера (1835 г.), като дава 22 жертви.

Религии

Църквата „Успение Пр. Богородици“ е построена през 1858 година.

Обществени институции

Училище се открива през 1853 г., а от 1858 г. учител става Сава Г. Катрафилов, по-късно свещеник, революционер, член на щаба на Ботевата чета. През 1891 г. е построена училищна сграда, разширена през 1936 година. В 1934 г. се открива прогимназия. В новопостроена през 1968 г. сграда се настанява Домът за деца и юноши преместен тук от град Елена.

На 24 октомври 1904 г. се основава местното читалище „Надежда“. Първи председател е Иван Д. Мирянов. През 1940 г. е построен читалищен салон, комбиниран с помещения за общината и пощенската станция.

Културни и природни забележителности

Православният храм „Успение на Пресвета Богородица“ е основан през 1858 г.Читалище"Надежда" навърши 100 години през 2004 г.Юбилеят беше отпразнуван с много приветствия, песни и танци, с много гости от цяла България.

През селото минава р. Веселина, която след около 10 км се влива в язовир Йовковци – основният източник на питейна вода за Велико Търново.

Редовни събития

Ежегодният събор на селото се провежда през последната събота от месец август. Освен с родови срещи, той е известен с футболния мач между отборите на село Тодювци и село Дрента, а вечерта завършва със вечеринка, на която за настроението на гостите се грижат специално поканени музиканти. Вечерта ухае на скара и се вият кръшни хора.


Други

През 1936 г. до камбанарията на църквата е направен паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г., а в средата на черковния двор има паметник на загиналите в Общоевропейската война 45 войника от енорията. На сградата на училището са поставени паметни плочи за поп Сава Г. Катрафилов и Юрдан Ненов.


Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България