Теово (община Чашка): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на ненужни глави от Шаблон:МЕС
Ред 32: Ред 32:
В XIX век Теово е българско село във Велешка кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Теово (Teovo) е посочено като село със 100 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на XIX век Теово има 850 жители [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|158}}</ref>.
В XIX век Теово е българско село във Велешка кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Теово (Teovo) е посочено като село със 100 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на XIX век Теово има 850 жители [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|158}}</ref>.


Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 50 от 110 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Теово има 56 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Теово живеят 480 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр. 118-119.</ref>
Според секретен доклад на [[Българско консулство в Скопие|българското консулство]] в Скопие 50 от 110 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref> Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в Теово има 56 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Теово живеят 480 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр. 118-119.</ref>


След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото остава в [[Сърбия]].
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото остава в [[Сърбия]].

Версия от 16:56, 7 септември 2018

Тази статия е за селото в Република Македония. За селото в Гърция вижте Техово (дем Воден).

Теово
Теово
— село —
Поглед към Теово.
Поглед към Теово.
41.5792° с. ш. 21.5719° и. д.
Теово
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаЧашка
Географска областАзот
Надм. височина260 m
Население189 души (2002)
Пощенски код1415
МПС кодVE
Теово в Общомедия

Теово (или книжовно Техово, Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, част от община Чашка.

География

Теово е село в източната част на областта Азот, разположено на 30 километра югозападно от град Велес, на левия бряг на река Бабуна. Теово е спирка на железопътната линия Велес - Битоля.

История

Стара къща в Теово, изградена в 1892 година

В XIX век Теово е българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Теово (Teovo) е посочено като село със 100 домакинства и 428 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Теово има 850 жители българи християни.[2].

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 50 от 110 къщи в селото през 1895 година признават Цариградската патриаршия.[3] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Теово има 56 сръбски къщи.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Теово живеят 480 българи екзархисти и 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Техово (Tehovo) като наскоро посърбено българско село.[6]

В 1961 година Теово има 659 жители, а в 1994 - 188 жители македонци. Според преброяването от 2002 година селото има 189 жители.[7]

Вековният явор в центъра на селото
Националност Всичко
македонци 186
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2
Сватбата на войводата на сръбската пропаганда в Македоние Василие Търбич в Теово

Забележителности

Край Теово е Теовският манастир „Свети Архангел Михаил“, който днес работи като хотел и в него се организират художествени избожби. Църквата на селото е посветена на „Свети Атанасий“. В селото работи начално осемгодишно училище и има поща.

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр. 118-119.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови