Гвинейски залив: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м °C на кирилица
Ред 33: Ред 33:


== География ==
== География ==
Съществуват различни определения за географски граници на Гвинейския залив. [[Международна хидрографска организация|Международната хидрографска организация]] ги определя като линия от нос Лопес ({{Coord|0|37|S|8|43|E}}) в Габон, северозападно към Илеу дас Ролас ({{Coord|0|01|S|6|32|E}}) и оттам северозападно към нос Палмас ({{Coord|4|22|N|7|44|W}}) в Либерия. На територията на залива се намира подводната Гвинейска котловина с дълбочина от 6363 m. Температурата на водата е около 25 – 27° С. Солеността е 34 – 35‰, като близо до устията на реката е около 20 – 30‰. Приливите са полудневни, като височината им достига 2,7 m.<ref>[http://enc-dic.com/enc_sovet/Gvineski-zaliv-7562.html Гвинейский залив – Большая Советская энциклопедия – Энциклопедии & Словари]</ref>
Съществуват различни определения за географски граници на Гвинейския залив. [[Международна хидрографска организация|Международната хидрографска организация]] ги определя като линия от нос Лопес ({{Coord|0|37|S|8|43|E}}) в Габон, северозападно към Илеу дас Ролас ({{Coord|0|01|S|6|32|E}}) и оттам северозападно към нос Палмас ({{Coord|4|22|N|7|44|W}}) в Либерия. На територията на залива се намира подводната Гвинейска котловина с дълбочина от 6363 m. Температурата на водата е около 25 – 27 °C. Солеността е 34 – 35‰, като близо до устията на реката е около 20 – 30‰. Приливите са полудневни, като височината им достига 2,7 m.<ref>[http://enc-dic.com/enc_sovet/Gvineski-zaliv-7562.html Гвинейский залив – Большая Советская энциклопедия – Энциклопедии & Словари]</ref>


Съставни части на Гвинейския залив са заливите Бенин (не север) и Биафра (на запад), които са разделени от островната група [[Камерунска линия]]. Главните острови са [[Биоко]], [[Сао Томе]], [[Принсипи]], [[Анобон (провинция)|Анобон]] и [[Кориско (остров)|Кориско]]. През залива от запад на изток преминава топлото Гвинейско течение, а от север на юг топлото Анголско течение.
Съставни части на Гвинейския залив са заливите Бенин (не север) и Биафра (на запад), които са разделени от островната група [[Камерунска линия]]. Главните острови са [[Биоко]], [[Сао Томе]], [[Принсипи]], [[Анобон (провинция)|Анобон]] и [[Кориско (остров)|Кориско]]. През залива от запад на изток преминава топлото Гвинейско течение, а от север на юг топлото Анголско течение.

Версия от 08:28, 9 септември 2018

Гвинейски залив
— залив —
Карта на Гвинейския залив.
Карта на Гвинейския залив.
1° с. ш. 4° и. д.
Местоположение в Африка
МестоположениеАтлантически океан
ПритоциВолта, Нигер, Огове
ОстровиБиоко, Сао Томе, Принсипи, Анобон, Кориско
Населени местаЛоме, Лагос, Акра, Секонди Такоради, Либревил.
Гвинейски залив в Общомедия

Гвинейският залив е част от Атлантическия океан. Това е най-големият залив в западната половина на Африка и в източната част на Атлантическия океан. Вдава се в сушата между нос Палмас в Либерия и нос Лопес в Габон.[1] Има площ около 753 000 km2 и дълбочина 5207 m.[2] Дели се на 2 вътрешни залива – Биафра и Бенин. Основните река, вливащи се в залива, са Нигер и Волта.

Нигерия, Камерун, Габон, Екваториална Гвинея, Гана, Того, Либерия, Кот д'Ивоар и Сао Томе и Принсипи имат обширни излази на Гвинейския залив и той е тяхната водна връзка с останалите морски страни.

География

Съществуват различни определения за географски граници на Гвинейския залив. Международната хидрографска организация ги определя като линия от нос Лопес (0°37′ ю. ш. 8°43′ и. д. / 0.616667° ю. ш. 8.716667° и. д.) в Габон, северозападно към Илеу дас Ролас (0°01′ ю. ш. 6°32′ и. д. / 0.016667° ю. ш. 6.533333° и. д.) и оттам северозападно към нос Палмас (4°22′ с. ш. 7°44′ з. д. / 4.366667° с. ш. 7.733333° з. д.) в Либерия. На територията на залива се намира подводната Гвинейска котловина с дълбочина от 6363 m. Температурата на водата е около 25 – 27 °C. Солеността е 34 – 35‰, като близо до устията на реката е около 20 – 30‰. Приливите са полудневни, като височината им достига 2,7 m.[3]

Съставни части на Гвинейския залив са заливите Бенин (не север) и Биафра (на запад), които са разделени от островната група Камерунска линия. Главните острови са Биоко, Сао Томе, Принсипи, Анобон и Кориско. През залива от запад на изток преминава топлото Гвинейско течение, а от север на юг топлото Анголско течение.

Заливът е обитаван от летящи риби, калмари, акули и други.

В Гвинейския залив се намира точката на пресичане на екватора с нулевия меридиан.

Икономическо значение

Гвинейският залив и най-вече неговият шелф имат огромно икономическо значение за региона. Нигерия, Екваториална Гвинея, Камерун и Габон са разработили огромни нефтени полета в крайбрежията на залива и осигуряват икономиките си с несекващи приходи от нефта и природния газ, залежи от които има по цялото крайбрежие на залива. Ето защо и други страни като Гана, Бенин и Кот д'Ивоар също осъществяват проекти по разработването на безбройните нефтени и газови полета в региона, осигурявайки не само препитание на много хора, давайки им работа, но и осигурявайки бърз растеж на своите икономики.

Бележки

Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.