Върбица (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

---

Върбица (община) 43, 26.633
Герб
Общи данни
Област	Шумен
Площ	456.8 km²
Население	10 820 души
Адм. център	Върбица
Брой селища	16
Сайт	varbitsa.org
Управление
Кмет	Мердин Байрям (ДПС; 2011)
Общ. съвет	17 съветници ДПС (12) ГЕРБ (4) БСП (1)
Върбица (община) в Общомедия

Топографска карта на община Върбица.

Община Върбица е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Шумен. С площта си от 456,803 km² е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 13,47% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Велики Преслав;
• на изток – община Смядово;
• на юг – община Сунгурларе, област Бургас;
• на югозапад – община Котел, област Сливен;
• на запад – община Омуртаг, област Търговище;
• на северозапад – община Търговище, област Търговище.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Източния Предбалкан и Източната Стара планина.

В южните райони на общината се простират северните склонове на Източната Стара планина. На изток от Върбишкия проход са разположени част от северните склонове на Върбишка планина. На 2 km източно от прохода, на границата с община Сунгурларе се намира най-високата точка на планина – връх Калето 898,6 m. Западно от прохода са простират крайните североизточни части на Котленска планина. В нея, на границата с община Котел се издига най-високият връх на община Върбица – Каракус 1045,6 m.

На запад и северозапад от пролома на река Голяма Камчия в пределите на общината попадат част от южните склонове на Преславска планина (част от Източния Предбалкан). В нея, на границата с община Велики Преслав се издига най-високата ѝ точка – връх Голяма Въшкадалница 723,4 m. Югоизточно от пролома на територията на община Върбица е разположена югозападната част на Драгоевска планина, която също е част от Източния Предбалкан. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е 576 m и е разположена също на границата с община Велики Преслав. Между двете планини, в пролома на река Голяма Камчия се начира най-ниската точка на община Върбица – 140 m н.в.

Между Върбишка и Котленска планина на юг и Преславска и Драгоевска планина на север и североизток под формата на голям триъгълник се простира източната част на историко-географската област Герлово.

Води

Основна водна артерия на общината е река Голяма Камчия, която протича през нея от запад на североизток с част от горното си течение. Тя навлиза в общината югозападно от село Менгишево и след 5 km влива водите си в големия язовир Тича (7-ми по големина в България с площ от 18,7 km²). След като изтече от него образува красив пролом между Преславска и Драгоевска планина и напуска пределите на община Върбица. На нейна територия тя получава три по-големи притока, което се вливат в язовира.

– Герила (21 km). Тя води началото си под името Дигудере от източната част на Котленска планина, на 838 m н.в., на около 2 km южно от връх Инджебурун (1 000 m). До град Върбица тече в североизточна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След като напусне града продължава на север в широка алувиална долина в историко-географската област Герлово и се влива отдясно в река Голяма Камчия на 186 m н.в., на 300 m югозападно от село Кьолмен. При високи води на „язовир Тича“ устието ѝ се залива и реката се влива в язовира. Площта на водосборният ѝ басейн е 95 km², което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Камчия.

– Драгановска река (Вардунско дере) – протича през общината с най-долното си течение и се влива отляво в язовир Тича западно от село Ловец;

– Елешница (30 km). Реката води началото си от западната част на Върбишка планина, на около 300 m южно от вр. Мандрабунар (1 000 m), в непосредствена близост до Върбишкия проход. В началото тече на юг, а след това на североизток, като проломява Върбишка планина в дълбока и залесена долина. При село Бяла река навлиза в най-източната част на историко-географската област Герлово и на 1,4 km северно от село Тушовица се влива се в югоизточния ръкав на „язовир Тича“. Площта на водосборният ѝ басейн е 179 km², което представлява 3,3% от водосборния басейн на река Камчия.

Населени места

Изглед към православната църква „Свети Димитър“ в град Върбица през 2010 г.

Изглед при влизане в село Тушовица през 2010 г.

Изглед от село Конево през 2010 г.

Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Божурово	242	9,989		Маломир	489	11,412	Софулар
Бяла река	1 181	65,850		Менгишево	458	10,432	Кьопек кьой
Върбица	3 325	75,801		Методиево	393	23,916	Чауш кьой
Иваново	489	26,311	Хуйвен	Нова Бяла река	565	28,128
Конево	254	9,978	Бекирлие	Станянци	559	7,330	Дургджа кьой
Крайгорци	206	10,260	Абдулрахманлар	Сушина	319	80,515	Чулфа
Кьолмен	80	6,021	Гюлемен, Кьолемен	Тушовица	851	61,638	Тушовца
Ловец	403	14,743	Хасаново, Евдокия	Чернооково	577	14,659	Карагьозлер

Административно-териториални промени

• Указ № 271/обн. 11.12.1898 г. – преименува с. Хуйвен на с. Иваново;
• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Чауш кьой (Чаушово) на с. Методиево;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гюлемен на с. Кьолемен;

– преименува с. Софулар на с. Маломир;

– преименува с. Чулфа на с. Сушина;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара Демир на с. Виница;

– преименува с. Хасаново на с. Евдокия;

– преименува с. Бекирлие на с. Конево;

– преименува с. Абдулрахманлар на с. Крайгорци;

– преименува с. Кьопек кьой на с. Менгишево;

– преименува с. Юллер на с. Староселска;

– преименува с. Дураджа кьой (Дураджак) на с. Станянци;

– преименува с. Карагьозлер на с. Чернооково;

• МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Евдокия на с. Ловец;
• Указ № 31/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Чернооково) за отделно населено място – с. Божурово;
• през 1965 г. – уточнено е името на с. Кьолемен на с. Кьолмен без административен акт;
• Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава селата Виница и Староселска поради изселване;
• Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Тушовца на с. Тушовица;
• Указ № 1942*обн. 17.09.1974 г. – признава с. Върбица за гр. Върбица;

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
1934	15 561
1946	17 161
1956	15 026
1965	14 744
1975	14 116
1985	13 594
1992	11 841
2001	11 249
2011	10 391

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	10 391	919	5 597	2 434	675	220	546	100.00	8.84	53.86	23.42	6.49	2.11	5.25
Върбица	3 325	559	828	1 841	9	32	56	Върбица	16.81	24.90	55.36	0.27	0.96	1.68
Бяла река	1 181		895	86			24	Бяла река		75.78	7.28			2.03
Тушовица	851	3	823	23			0	Тушовица	0.35	96.70	2.70			0.00
Чернооково	577	4	546	0			22	Чернооково	0.69	94.62	0.00			3.81
Нова Бяла река	565	12	67	0	328	6	152	Нова Бяла река	2.12	11.85	0.00	58.05	1.06	26.90
Станянци	559		519	0			36	Станянци		92.86	0.00			6.44
Иваново	489	133	225	117			12	Иваново	27.19	46.01	23.92			2.45
Маломир	489	53	68	13			74	Маломир	10.83	13.90	2.65			15.13
Менгишево	458	38	125	186			80	Менгишево	8.29	27.29	40.61			17.46
Ловец	403	41	207	141	0	12	2	Ловец	10.17	51.36	34.98	0.00	2.97	0.49
Методиево	393	12	355	26	0	0	0	Методиево	3.05	90.33	6.61	0.00	0.00	0.00
Сушина	319	8	255	0	0	4	52	Сушина	2.50	79.93	0.00	0.00	1.25	16.30
Конево	254	34	215		0	3	2	Конево	13.38	84.64		0.00	1.18	0.78
Божурово	242		194		22		24	Божурово		80.16		9.09		9.91
Крайгорци	206	0	196	0	0	0	10	Крайгорци	0.00	95.14	0.00	0.00	0.00	4.85
Кьолмен	80		79	0	0		0	Кьолмен		98.75	0.00	0.00		0.00

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,6 km:

• участък от 49,5 km от Републикански път I-7 (от km 147,4 до km 196,9);
• началният участък от 0,8 km от Републикански път III-704 (от km 0 до km 0,8);
• началният участък от 1,3 km от Републикански път III-706 (от km 0 до km 1,3);
• последният участък от 19 km от Републикански път III-7304 (от km 9,8 до km 28,8).

Топографски карти

• Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Върбица
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748