Волгоградска област: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м °C
Ред 34: Ред 34:


=== Климат ===
=== Климат ===
Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8°С, на североизток -12°С, средна юлска температура на северозапад 22°С, на югоизток 24°С. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.<ref name="bse"></ref>
Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8 °C, на североизток -12 °C, средна юлска температура на северозапад 22 °C, на югоизток 24 °C. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.<ref name="bse"></ref>


=== Води ===
=== Води ===

Версия от 19:24, 11 септември 2018

Волгоградска област
Волгоградская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Волгоградска област на картата на РусияВолгоградска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърВолгоград
Площ112 877 km²
Население2 535 202 души (2017)
22,5 души/km²
Адм. центърВолгоград
Федерален окръгЮжен федерален окръг
ГубернаторНиколай Максюта
Часова зонаUTC +3
МПС код34
Официален сайтwww.volgograd.ru
Волгоградска област в Общомедия
Физикогеографска карта Волгоградской области

Волгоградска област е субект на Руската федерация, в състава на Южния Федерален окръг. Площ 112 877 km2 (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 535 202 души (19-то място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). административен център град Волгоград. Разстояние от Москва до Волгоград 1073 km.

Историческа справка

Първото руско селище в региона възниква през 1555 г., а от 1589 г. е град под името Царицин, от 1925 г. Сталинград, а от 10 ноември 1961 г. Волгоград. През 1668 г. е основана крепостта Камишин, която по-късно е преобразувана в град Камишин. През 1734 г. възниква третото руско селище в района – укрепеният пункт Дубовка, който от 1803 г. е признат за град под същото име. На 10 януари 1934 г. с постановление на ВЦИК Нижневолжкия край е разделен на Саратовски край и Сталинградски край, който от 5 декември 1936 г. е преобразуван в Сталинградска област. От 10 ноември 1961 г. Волгоградска област. По време на Втората световна война на територията на областта се водят най-тежките и решаващи битки между немските войски и Червената армия – Битката при Сталинград.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Волгоградска област се намира в южната чста на Европейска Русия. На юг граничи с Астраханска област и Република Калмикия, на югозапад и запад – с Ростовска област, на северозапад – с Воронежка област, на север – със Саратовска област и на изток – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 112 877 km2 (31-во място в Руската Федерация, 0,66% от нейната площ).[1]

Релеф

Областта е разположена в югоизточната част на Източноевропейската равнина и от река Волга се дели на две части: западна – дяснобрежна и източна – Заволжие. Дяснобрежната част е по висока, силно разчленена от оврази и делета. Тук се простира южната част на Приволжкото възвишение (височина до 358 m – максималната кота на областта), северната част на възвишението Ергени, югоизточната част на Калачкото възвишение, източната част на Донските височини, Хопьорско-Бузулукската равнина и Сарпинската низина. Заволжието представлява низинна равнина. Между река Волга и левият ѝ ръкав Ахтуба се простира обширната заливна тераса на Волга, изобилстваща от протоци и езера-старици.[1]

Климат

Климатът на областта е континентален, със студена, малоснежна зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура на югозапад -8 °C, на североизток -12 °C, средна юлска температура на северозапад 22 °C, на югоизток 24 °C. Годишната сума на вележите варира от 450 mm на северозапад до 270 mm на югоизток. Продължителността на вегетационния период е от 150 дни на север до 175 дни на юг.[1]

Води

Във Волгоградска област има 200 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 8193 km и те се отнасят към 4 водосборни области: река Волга, вливаща се в Каспийско море, река Дон, вливаща се в Азовско море и две безотточни области – Прикаспийска на изток и Сарпинска на юг. По голямата част от територията на областта попада във водосборния басейн на река Дон с нейните големи притоци Хопьор, Медведица, Иловля, Бузулук и др. Волжкият водосборен басейн заема тясна полоса покрай долината на река Волга. В Прикаспийската безотточна област реките са малко и те се вливат главно в голямото солено езеро Елтон. Реките в Сарпинската безотточна област се стичат от източния склон на възвишението Ергени и се вливат в езерата Сарпа и Цаца. Подхранването на реките в региона е смесено с преобладаване на снежното (70 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, при което по-малките реки пресъхват и ясно изразено зимно маловодие. Волгоградските реки замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в началото на април. Между двете най-големи реки Волга и Дон, в района на най-голямото им сближаване е изграден Волго-Донския плавателен канал.[2]

Във Волгоградска област има над 6,1 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,2 хил.km2. Основният вид естествени езера са крайречните, но се срещат още лиманни, реликтови и тектонски езера. Крайречните езера-старици са разположени предимно във Волго-Ахтубинската заливна тераса, лиманните езера заемат затворени безотточни падини в Прикаспийската низина, а реликтовите езера са представени от Сарпинските езера, разположени по древната долина на Волга. Най-големите естествени езера във Волгоградска област са: солените Елтон, Боткул и Булухта и сладководното Сарпа. Площта на изкуствените водоеми е значително по-голяма от тази на естествените. Във Волгоградска област са изградени две от най-големите водохранилища в Русия – Волгоградското на река Волга и Цимлянското на река Дон.[2]

Почви, растителност, животински свят

Над 83% от територията на областта е разположена в степната зона. Северозападната част е заета от черноземни почви (обикновени и южни), а в останалите райони са разпространени тъмнокафявите и кафявите почви. Крайните югоизточни части на областта са полупустинни, заето от светлокафяви почви с различна степен на засоленост с петна от солончаци и ливадно-кафяви почви. По речните долини са развити алувиално-ливадните почви с ливадна и дървесно-храстова растителност. Горите заемат едва 4% от територията на областта и са представени от дъб, клен и др. Голямо внимание се отделя на изкуственото лесозалесяване, като са изградени четири държавни лесозащитни пояса и множество по-малки между тях.[1]

Животинския свят е представен от гризачи (лалугер, мишка), заек, лисица, вълк, ондатра, енотовидно куче, много птици, влечуги и различни видове риби (основно есетрови) във водите на Волга и Дон.[1]

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Волгоградска област е наброявало 2 535 202 души (19-то място в Руската Федерация, 1,73% от цялото население). При преброяването през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния (народи над 10 хил. души): руснаци 90%, казахи 1,8%, украинци 1,4%, арменци 1,1%, татари 0,9%, азербайджанци 0,6%, немци 0,4%.

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Волгоградска област

В административно-териториално отношение Волгоградска област се дели на 6 областни градски окръга, 32 муниципални района, 19 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Волгоград, Волжск, Камишин, Михайловка, Урюпинск и Фролово) и 13 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Волгоградска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Волгоград
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
Волгоград 859 1 015 586 гр. Волгоград 1 015 586
Волжски 229 326 055 гр. Волжск 326 055 16
Камишин 118 111 775 гр. Камишин 111 775 200
Михайловка 3 723 83 533 гр. Михайловка 58 407 193
Урюпинск 39 38 267 гр. Урюпинск 38 267 340
Фролово 58 37 377 гр. Фролово 37 377 148
Муниципални райони
1.Алексеевски 2 297 16 202 ст-ца Алексеевская 3 836 302
2.Биковски 3 410 25 813 сгт Биково 7 650 155
3.Городищенски 2 181 60 245 сгт Городище 22 141 15 Ерзовка, Нови Рогачик
4.Даниловски 2 961 14 638 сгт Даниловка 4 718 262
5.Дубовски 3 140 29 570 гр. Дубовка 14 165 52
6.Елански 2 667 30 222 сгт Елан 14 006 363
7.Жирновски 2 970 39 759 гр. Жирновск 15 872 320 Красни Яр, Линьово, Медведицки
8.Иловлински 4 155 33 303 сгт Иловля 11 418 84
9.Калачевски 4 225 65 536 гр. Калач на Дон 24 237 85
10.Камишински 3 563 39 898 гр. Камишин 200 гр. Петров Вал
11.Киквидзенски 2 071 16 395 ст-ца Преображенская 5 533 299
12.Клетски 3 555 17 613 ст-ца Клетская 5 323 177
13.Котелниковски 3 471 36 621 гр. Котелниково 20 381 190
14.Котовски 2 479 31 321 гр. Котово 22 450 229
15.Кумилженски 2 958 19 822 ст-ца Кумилженская 7 953 243
16.Ленински 2 600 30 271 гр. Ленинск 15 149 78
17.Нехаевски 2 177 13 516 ст-ца Нехаевская 4 679 395
18.Николаевски 3 436 29 767 гр. Николаевск 13 840 190
19.Новоанински 3 081 33 679 гр. Новоанински 16 436 254
20.Новониколаевски 2 363 21 118 сгт Новониколаевски 9 678 306
21.Октябърски 3 811 20 371 сгт Октябърски 5 854 130
22.Олховски 3 226 17 623 с. Олховка 5 401 178
23.Паласовски 12 361 40 398 гр. Паласовка 14 940 301
24.Руднянски 1 947 15 582 сгт Рудня 6 568 347
25.Светлоярски 3 185 36 499 сгт Светли Яр 11 749 52
26.Серафимовички 4 324 23 575 гр. Серафимович 8 987 260
27.Среднеахтубински 1 957 60 815 сгт Средная Ахтуба 14 477 46 гр. Краснослободск
28.Старополтавски 4 077 18 670 с. Старая Полтавка 4 159 370
29.Суровикински 3 399 34 105 гр. Суровикино 18 954 155
30.Урюпински 3 460 26 596 гр. Урюпинск 340
31.Фроловски 3 259 13 965 гр. Фролово 148
32.Чернишковски 3 080 15 754 сгт Чернишковски 5 130 215

Външни препратки

Източници

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article006214.html «Большая Советская Энциклопедия» – Волгоградска област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2539/Волгоградская_область «Вода России» – Волгоградска област
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Волгоградской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​