Вацлав IV: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м →‎Илюстровани ръкописи: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
м linterrors; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{Монарх
{{Монарх
| име= Вацлав IV
| име= Вацлав IV
| описание= [[Файл:Blason Boheme.svg|center|24 px|Герб на владетелите на Бохемия]]Крал на Бохемия, [[Списък на монарсите на Германия|Римско-германски крал]]
| описание= [[Файл:Blason Boheme.svg|център|24 px|Герб на владетелите на Бохемия]]Крал на Бохемия, [[Списък на монарсите на Германия|Римско-германски крал]]
| изображение за личността=Vasikzfrkronik.jpg
| изображение за личността=Vasikzfrkronik.jpg
| описание на изображението= Оброчно изображение на Венцеслав IV/детайл/
| описание на изображението= Оброчно изображение на Венцеслав IV/детайл/
Ред 12: Ред 12:
| място на раждане=[[Нюрнберг]]
| място на раждане=[[Нюрнберг]]
| място на смъртта=[[Прага]]
| място на смъртта=[[Прага]]
| погребан= [[Свети Вит (катедрала)|Свети Вит ]]
| погребан= [[Свети Вит (катедрала)|Свети Вит]]
| предшественик= [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карел I]]
| предшественик= [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карел I]]
| наследник= [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]
| наследник= [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]
Ред 28: Ред 28:
=== Управление ===
=== Управление ===
Неговият баща [[император]] [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] осигурява на Вацлав през 1373 година титлата [[курфюрст]] като [[Списък на владетелите на Бранденбург|маркграф на Бранденбург]], а през 1376 година - избирането му за римско-германски крал. При гласуването два от електорските гласове са в ръцете на [[Люксембурги]]те - (на Карл в качеството му на крал на [[Бохемия]] и на самия Вацлав като маркграф на Бранденбург).
Неговият баща [[император]] [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]] осигурява на Вацлав през 1373 година титлата [[курфюрст]] като [[Списък на владетелите на Бранденбург|маркграф на Бранденбург]], а през 1376 година - избирането му за римско-германски крал. При гласуването два от електорските гласове са в ръцете на [[Люксембурги]]те - (на Карл в качеството му на крал на [[Бохемия]] и на самия Вацлав като маркграф на Бранденбург).
Така Вацлав е избран за римско-германски крал на 6 юли 1376 година в [[Аахен]] като Венцел I.
Така Вацлав е избран за римско-германски крал на 6 юли 1376 година в [[Аахен]] като Венцел I.


Псевдонимът на Вацлав ''Мързеливи'' се отдава на неспособността му да се справи с [[папска схизма|папската схизма]], прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император. Освен това трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове също допринасят за това мнение.
Псевдонимът на Вацлав ''Мързеливи'' се отдава на неспособността му да се справи с [[папска схизма|папската схизма]], прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император. Освен това трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове също допринасят за това мнение.


== Швабска лига и детрониране==
== Швабска лига и детрониране ==
Вацлав дори удостоява градовете с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената [[Швабска лига (1488)|Швабска лига]]. Това обединение на [[бюргер]]ите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна - там той има [[Борба за инвеститурата|инвеститурни противоречия]] с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от [[Витковци (династия)|Розенбергите]].При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван<ref>''Lindner, Thomas. Deutsche Geschichte unter den Habsburgern und Luxemburgern. Vol. II. Stuttgart, 1893.''</ref> .
Вацлав дори удостоява градовете с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената [[Швабска лига (1488)|Швабска лига]]. Това обединение на [[бюргер]]ите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна - там той има [[Борба за инвеститурата|инвеститурни противоречия]] с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от [[Витковци (династия)|Розенбергите]].При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван<ref>''Lindner, Thomas. Deutsche Geschichte unter den Habsburgern und Luxemburgern. Vol. II. Stuttgart, 1893.''</ref> .


Зает в Чехия, Вацлав повече от 10 години не е бил в Германия. От това се възползва Рупрехт Вителсбах, претендиращ за трона на Германия. По повод на неизпълнение на задълженията му като крал на Германия, Венцел е призован на съвета на немската аристокрация през 1400 година, но заради възобновяването на военните действия в Чехия, в които против него отново взема участие Йост, Венцел не отива на съвета. На 20 август 1400 година избирателите го обявяват за сменен заради за пиянство и некомпетентност (неучастие в немските дела и участие в църковния разкол) и избират за римско немски крал [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт III Пфалц]].
Зает в Чехия, Вацлав повече от 10 години не е бил в Германия. От това се възползва Рупрехт Вителсбах, претендиращ за трона на Германия. По повод на неизпълнение на задълженията му като крал на Германия, Венцел е призован на съвета на немската аристокрация през 1400 година, но заради възобновяването на военните действия в Чехия, в които против него отново взема участие Йост, Венцел не отива на съвета. На 20 август 1400 година избирателите го обявяват за сменен заради за пиянство и некомпетентност (неучастие в немските дела и участие в църковния разкол) и избират за римско немски крал [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт III Пфалц]].
Ред 39: Ред 39:
== Крал на Бохемия ==
== Крал на Бохемия ==
След смъртта на Карл на 29 ноември 1378 година, Вацлав наследява Чехия.
След смъртта на Карл на 29 ноември 1378 година, Вацлав наследява Чехия.
[[файл:Busta Vaclav.jpg|мини|ляво|бюст в катедрала свети Вит]]
[[Файл:Busta Vaclav.jpg|мини|ляво|бюст в катедрала свети Вит]]
Като крал на Чехия, Вацлав постоянно конфликтува с висшето духовенство на страната, отстоявайки приоритетът на светската власт и се намесва във вътрешно църковните работи, правейки пражското архиепископство едно от главните си опоненти във вътрешната политика. Аналогични конфликти стават и с представителите на чешската аристокрация.
Като крал на Чехия, Вацлав постоянно конфликтува с висшето духовенство на страната, отстоявайки приоритетът на светската власт и се намесва във вътрешно църковните работи, правейки пражското архиепископство едно от главните си опоненти във вътрешната политика. Аналогични конфликти стават и с представителите на чешската аристокрация.


Ред 52: Ред 52:
* на [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] - негов полубрат предава маркграфство Бранденбург след 1400 година;
* на [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд фон Люксембург]] - негов полубрат предава маркграфство Бранденбург след 1400 година;
* [[Йохан от Гьорлиц]] - негов полубрат, прави първи ''(и единствен)'' [[херцог]] на [[Гьорлиц]];
* [[Йохан от Гьорлиц]] - негов полубрат, прави първи ''(и единствен)'' [[херцог]] на [[Гьорлиц]];
* от [[Венцел I (Люксембург)|Венцел I]] - свой чичо, получава херцогство Люксембург;
* от [[Венцел I (Люксембург)|Венцел I]] - свой чичо, получава херцогство Люксембург;
* [[Йобст Моравски|Йобст]] и Прокопиус Моравски -негови братовчеди, стават маркграфове на Моравия.
* [[Йобст Моравски|Йобст]] и Прокопиус Моравски -негови братовчеди, стават маркграфове на Моравия.
[[File:Bible Vaclav4 1.jpg|thumb|260 п|Страница от Венцеловата Библия]]
[[Файл:Bible Vaclav4 1.jpg|мини|260 п|Страница от Венцеловата Библия]]
Наследен е като крал на Бохемия от [[Сигизмунд Люксембургски]] и като немски крал от [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт]], от братовчед му [[Йобст Моравски]] като херцог на Люксембург.
Наследен е като крал на Бохемия от [[Сигизмунд Люксембургски]] и като немски крал от [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт]], от братовчед му [[Йобст Моравски]] като херцог на Люксембург.


Ред 84: Ред 84:


{{пост начало}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Wappen Königreich Böhmen.png|center|25px|крал на Бохемия]][[Списък на владетелите на Чехия|Крал на Бохемия]]|''[[1378]]|[[1419]]''|[[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карел I]]|[[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]}}
{{пост|[[Файл:Wappen Königreich Böhmen.png|център|25px|крал на Бохемия]][[Списък на владетелите на Чехия|Крал на Бохемия]]|''[[1378]]|[[1419]]''|[[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карел I]]|[[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]}}
{{пост край}}
{{пост край}}
{{пост начало}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Wappen Mark Brandenburg.png|center|20px|Курфюрст на Бранденбург]][[Списък на владетелите на Бранденбург|Курфюрст на Бранденбург]]|''[[1373]]|[[1378]]|[[Ото V (Бавария)]]|[[Сигизмунд Люксембургски]]}}
{{пост|[[Файл:Wappen Mark Brandenburg.png|център|20px|Курфюрст на Бранденбург]][[Списък на владетелите на Бранденбург|Курфюрст на Бранденбург]]|[[1373]]|[[1378]]|[[Ото V (Бавария)]]|[[Сигизмунд Люксембургски]]}}
{{пост край}}
{{пост край}}
{{пост начало}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Wappen Deutscher Bund.svg|center|20px|Римско-германски крал]][[Списък на монарсите на Германия|Римско-германски крал]]|''[[1376]]|[[1400]]''|[[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карел I]]|[[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт Пфалцки]]}}
{{пост|[[Файл:Wappen Deutscher Bund.svg|център|20px|Римско-германски крал]][[Списък на монарсите на Германия|Римско-германски крал]]|''[[1376]]|[[1400]]''|[[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карел I]]|[[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт Пфалцки]]}}
{{пост край}}
{{пост край}}
{{пост начало}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Armoiries Comtes de Luxembourg.svg|center|20px|Херцог на Люксембург]][[Списък на владетелите на Люксембург|херцог на Люксембург]]|''[[1383]]|[[1388]]''|[[Венцел I (Люксембург)|Венцел I]]|[[Йобст Моравски]]}}
{{пост|[[Файл:Armoiries Comtes de Luxembourg.svg|център|20px|Херцог на Люксембург]][[Списък на владетелите на Люксембург|херцог на Люксембург]]|''[[1383]]|[[1388]]''|[[Венцел I (Люксембург)|Венцел I]]|[[Йобст Моравски]]}}
{{пост край}}
{{пост край}}


Версия от 03:46, 12 септември 2018

Вацлав IV
Герб на владетелите на Бохемия
Герб на владетелите на Бохемия
Крал на Бохемия, Римско-германски крал
Оброчно изображение на Венцеслав IV/детайл/
Управление1378-1419 г.
НаследилКарел I
НаследникСигизмунд
Лични данни
Роден
Починал
16 август 1419 г. (58 г.)
Погребан вСвети Вит
Други титлиРимско-германски крал,
Курфюрст на Бранденбург,
Херцог на Люксембург
Семейство
ДинастияЛюксембурги
Баща
Свещена Римска империя
Свещена Римска империя
Карл IV
Майка
Брабантски владетели
Брабантски владетели
Анна Швайдницка
Бракове
Бавария
Бавария
Йохана Баварска
Вителсбахи
Вителсбахи
София Баварска
Герб
Вацлав IV в Общомедия

Венцеслав IV или Вацлав IV Мързеливи (Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-cs, * 26 февруари 1361 в Нюрнберг, † 16 август 1419 в замък Венцелсбург, Прага) е крал на Бохемия (1378–1419), римско-германски крал (1376–1400), курфюрст на Бранденбург (1373–1378) и херцог на Люксембург (1373–1378).

Управление

Неговият баща император Карл IV осигурява на Вацлав през 1373 година титлата курфюрст като маркграф на Бранденбург, а през 1376 година - избирането му за римско-германски крал. При гласуването два от електорските гласове са в ръцете на Люксембургите - (на Карл в качеството му на крал на Бохемия и на самия Вацлав като маркграф на Бранденбург). Така Вацлав е избран за римско-германски крал на 6 юли 1376 година в Аахен като Венцел I.

Псевдонимът на Вацлав Мързеливи се отдава на неспособността му да се справи с папската схизма, прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император. Освен това трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове също допринасят за това мнение.

Швабска лига и детрониране

Вацлав дори удостоява градовете с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената Швабска лига. Това обединение на бюргерите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна - там той има инвеститурни противоречия с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от Розенбергите.При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван[1] .

Зает в Чехия, Вацлав повече от 10 години не е бил в Германия. От това се възползва Рупрехт Вителсбах, претендиращ за трона на Германия. По повод на неизпълнение на задълженията му като крал на Германия, Венцел е призован на съвета на немската аристокрация през 1400 година, но заради възобновяването на военните действия в Чехия, в които против него отново взема участие Йост, Венцел не отива на съвета. На 20 август 1400 година избирателите го обявяват за сменен заради за пиянство и некомпетентност (неучастие в немските дела и участие в църковния разкол) и избират за римско немски крал Рупрехт III Пфалц.

Крал на Бохемия

След смъртта на Карл на 29 ноември 1378 година, Вацлав наследява Чехия.

бюст в катедрала свети Вит

Като крал на Чехия, Вацлав постоянно конфликтува с висшето духовенство на страната, отстоявайки приоритетът на светската власт и се намесва във вътрешно църковните работи, правейки пражското архиепископство едно от главните си опоненти във вътрешната политика. Аналогични конфликти стават и с представителите на чешската аристокрация.

Убийството през 1393 година на пражския викарий Ян Непомуцки, изпълнено по заповед на краля, предизвиква въстание, в което против него застава неговия братовчед Йост Моравски, претендиращ за регентство.

През 1417 г. Вацлав отказва на папа Мартин V да поведе кръстоносния поход срещу собствените си бохемски поданици, макар и хусити[2].

Смъртта на Вацлав през 1419 г. и наследяването на короната от Сигизмунд има за пряка последица започването на Хуситските войни - повече от 15 години подложили на разорение чешката земя.

Наследяване и семейство

Вацлав IV запазва или предава титлите си предимно на членове на Люксембургите:

Страница от Венцеловата Библия

Наследен е като крал на Бохемия от Сигизмунд Люксембургски и като немски крал от Рупрехт, от братовчед му Йобст Моравски като херцог на Люксембург.

Бракове

  • 2-ви брак: На 2 май 1389 г. в Прага за София Баварска (1376-1425), дъщеря на херцог Йохан II Баварски от династията Вителсбахи - братовчедка на Йохана. Бракът е бездетен. С нито една от двете Вацлав не успява да си осигури наследници.


Илюстровани ръкописи

Венцел е запомнен е като много образован крал. Венцелова библия или Библия на крал Вацлав е шест томно ръкописно илюстровано издание на Стария завет (от книгите на Битие до книга на пророка Йезекиил) на немски език, изпълнено през 1389—1400 г. по негова поръчка. Изданието е съдържа богато изпълнени цветни илюстрации и украсени текстове. Намира се в колекцията на Австрийската национална библиотека във Виена. Ръкописът е представител на стил международна готика.

  • страница
    страница
  • страница
    страница
  • главна буква от текста
    главна буква от текста
  • главна буква от текста
    главна буква от текста
  • детайл
    детайл
  • детайл
    детайл

Източници

  1. ↑ Lindner, Thomas. Deutsche Geschichte unter den Habsburgern und Luxemburgern. Vol. II. Stuttgart, 1893.
  2. ↑ Catholic Encyclopedia : http://www.newadvent.org/cathen/07585a.htm

Външни препратки

Карел I →
крал на Бохемия
крал на Бохемия
Крал на Бохемия (1378 – 1419) 		→ Сигизмунд
Ото V (Бавария) →
Курфюрст на Бранденбург
Курфюрст на Бранденбург
Курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378) 		→ Сигизмунд Люксембургски
Карел I →
Римско-германски крал
Римско-германски крал
Римско-германски крал (1376 – 1400) 		→ Рупрехт Пфалцки
Венцел I →
Херцог на Люксембург
Херцог на Люксембург
херцог на Люксембург (1383 – 1388) 		→ Йобст Моравски
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вацлав_IV&oldid=8700176“.