Троя: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени
Ред 22: Ред 22:


'''Троя''' ({{lang-grc|Τροία}}, а също и '''Илио́н''' ({{lang-el|Ἴλιον}})) е античен град на полуостров [[Троада (Мала Азия)|Троада]] в най-западната част на [[Мала Азия]], край пролива [[Дарданели]], недалеч от брега на [[Егейско море]]. Известен е като място на [[Троянска война|Троянската война]], описана в [[Илиада]] – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на [[Омир]]. До към средата на 19 век съществуването му е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.
'''Троя''' ({{lang-grc|Τροία}}, а също и '''Илио́н''' ({{lang-el|Ἴλιον}})) е античен град на полуостров [[Троада (Мала Азия)|Троада]] в най-западната част на [[Мала Азия]], край пролива [[Дарданели]], недалеч от брега на [[Егейско море]]. Известен е като място на [[Троянска война|Троянската война]], описана в [[Илиада]] – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на [[Омир]]. До към средата на 19 век съществуването му е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.
[[File:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|thumb|260px|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]]
[[Файл:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|мини|260px|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]]


Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог [[Хайнрих Шлиман]], който започва разкопки в района на хълма [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]] през [[1870]] г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната [[бронзова епоха]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Troy-ancient-city-Turkey | заглавие=Troy ancient city, Turkey |достъп_дата = 19 октомври 2017|труд=[[Енциклопедия Британика]] |език= en}}</ref>.
Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог [[Хайнрих Шлиман]], който започва разкопки в района на хълма [[Хисарлъка (Троя)|Хисарлък]] през [[1870]] г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната [[бронзова епоха]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Troy-ancient-city-Turkey | заглавие=Troy ancient city, Turkey |достъп_дата = 19 октомври 2017|труд=[[Енциклопедия Британика]] |език= en}}</ref>.
Ред 47: Ред 47:
* Троя VIIb3: допреди около 950 г. пр.н.е.
* Троя VIIb3: допреди около 950 г. пр.н.е.
* Троя VIII: около 700 г. пр.н.е
* Троя VIII: около 700 г. пр.н.е
* Троя IX: [[елинизъм|Елинистичната]] епоха, 1-ви век пр.н.е.
* Троя IX: [[елинизъм|Елинистичната]] епоха, 1 век пр.н.е.
[[Image:Plan Troy-Hisarlik-en.svg|thumb|350 px|ц|Археологически план на разкритите слоеве]]
[[Файл:Plan Troy-Hisarlik-en.svg|мини|350 px|център|Археологически план на разкритите слоеве]]


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 12:31, 13 септември 2018

Тази статия е за античния град. За филма вижте Троя (филм).

Троя
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.).
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.).
Местоположение
39.9575° с. ш. 26.2389° и. д.
Троя
Местоположение в Турция
Страна Турция
Археология
ВидГрад
ЕпохаБронзова епоха
Сайтmuze.gov.tr/muze-detay?sectionId=TRV01&distId=TRV
Световно наследство на ЮНЕСКО
ИмеArchaeological Site of Troy
РегионЕвропа и Северна Америка
ТипКултурно
Критерийii, iii, vi
Вписване1998
ID849
Троя в Общомедия

Троя (Шаблон:Lang-grc, а също и Илио́н (Шаблон:Lang-el)) е античен град на полуостров Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, недалеч от брега на Егейско море. Известен е като място на Троянската война, описана в Илиада – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на Омир. До към средата на 19 век съществуването му е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.

Бутафорният Троянски кон от филма „Троя“, подарен от Брад Пит на турския град Чанаккале, в чиито околности са снимани някои сцени.

Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог Хайнрих Шлиман, който започва разкопки в района на хълма Хисарлък през 1870 г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха[1].

Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

История на разкопките

Още в края на 18 век французинът Льо Шевалие (Jean Baptiste LeChevalier) започва да търси Троя по крайбрежието на Мраморно море. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбаши [2][3], като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Алтернативното място – хълма Хисарлък – е посочено за първи път от шотландеца Чарлз Макларън [4][5] през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, закупил земя на Хисарлъка и започнал разкопки през 1865 г.. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Шлиман се запознава с Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански ферман с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива крепостни стени и порта, а малко по-късно и златно съкровище.

След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд (Wilhelm Dörpfeld) (1893 – 94) и по-късно Карл Блиджен (Carl W. Blegen) (1932 – 38)[6][7].

Открити културни пластове

Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:

  • Троя I 3000 – 2600 г. пр.н.е.
  • Троя II 2600 – 2250 г. пр.н.е.
  • Троя III 2250 – 2100 г. пр.н.е.
  • Троя IV 2100 – 1950 г. пр.н.е.
  • Троя V: 20 – 18 век пр.н.е.
  • Троя VI: 17 – 15 век. пр.н.е.
  • Троя VIh: късната бронзова епоха, 14-ти век пр.н.е.
  • Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 г. пр.н.е, най-вероятният „кандидат“ за Омировата Троя.
  • Троя VIIb1: 12-ти век пр.н. е.
  • Троя VIIb2: 11-ти век пр.н.е.
  • Троя VIIb3: допреди около 950 г. пр.н.е.
  • Троя VIII: около 700 г. пр.н.е
  • Троя IX: Елинистичната епоха, 1 век пр.н.е.
Археологически план на разкритите слоеве

Източници

  1. Troy ancient city, Turkey // Енциклопедия Британика. Посетен на 19 октомври 2017. (на английски)
  2. Voyage de la Troade
  3. Schliemann 1881, с. 184 – 191.
  4. Maclaren, Charles. A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell. Bibliobazaar, 2010. ISBN 1-146-73161-2. Посетен на 28 December 2014.
  5. Schliemann 1881, с. 189.
  6. Wilhelm Dörpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902
  7. Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 1938, Princeton University Press, 1950

Литература

Вижте също

Външни препратки