Марин Дринов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м век; козметични промени
Ред 27: Ред 27:
|втори_мандат_предшестван от2 =
|втори_мандат_предшестван от2 =
|втори_мандат_наследен от2 = [[Васил Друмев]]
|втори_мандат_наследен от2 = [[Васил Друмев]]
|роден_място = [[Панагюрище]],{{Br}}[[File:Ottoman flag.svg|23px]] [[Османска империя]]
|роден_място = [[Панагюрище]],{{Br}}[[Файл:Ottoman flag.svg|23px]] [[Османска империя]]
|починал_място = [[File:Flag of Russia.svg|23px]] [[Харков]], [[Руска империя]]
|починал_място = [[Файл:Flag of Russia.svg|23px]] [[Харков]], [[Руска империя]]
|погребан =
|погребан =
|националност =
|националност =
Ред 63: Ред 63:
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда [[Министерство на културата|отдела за народното просвещение и духовните дела]] в рамките на [[Временно руско управление|Временното руско управление на България]]. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. Един от съставителите на [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Негово е предложението [[София]] да е новата столица на възстановената Българска държава.
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда [[Министерство на културата|отдела за народното просвещение и духовните дела]] в рамките на [[Временно руско управление|Временното руско управление на България]]. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. Един от съставителите на [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Негово е предложението [[София]] да е новата столица на възстановената Българска държава.


В края на 19-ти век жителите на село '''Бахшишлар''' (от турската дума „бакшиш”) днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в [[Харков|Харковския университет]] – [[Марин Дринов]], като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.
В края на 19 век жителите на село '''Бахшишлар''' (от турската дума „бакшиш”) днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в [[Харков|Харковския университет]] – [[Марин Дринов]], като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.


==== Последни години и смърт ====
==== Последни години и смърт ====
Ред 71: Ред 71:


== Библиография ==
== Библиография ==
[[File:Haskovo Historic Museum 2011 PD 304.JPG|thumb|250px|Факсимиле на заглавната страница на „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.]]
[[Файл:Haskovo Historic Museum 2011 PD 304.JPG|мини|250px|Факсимиле на заглавната страница на „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.]]
* ''Избрани съчинения''. Т. I-II. Под ред. на [[Иван Дуйчев]], София, 1971
* ''Избрани съчинения''. Т. I-II. Под ред. на [[Иван Дуйчев]], София, 1971
* ''Съчинения''. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 [[iarchive:schineniia01drin|pdf]]
* ''Съчинения''. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 [[iarchive:schineniia01drin|pdf]]

Версия от 17:29, 13 септември 2018

Марин Дринов
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела
Мандат8 май 1878 – 5 юли 1879
НаследникГеорги Атанасович
Председател на БАН
Мандат1869 – 1882
НаследникВасил Стоянов
Втори мандат1884 – 1894
НаследникВасил Друмев
Лична информация
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища
Родства
Найден Дринов
Пейо Дринов
ОбразованиеХНУ „Василий Каразин“
Професияисторик • филолог
Портал Портална икона Политика
Марин Дринов в Общомедия

Проф. Марин Стоянов Дринов (Шаблон:Lang-ru) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.

Биография

Детство и образование

Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Държавническа кариера (1878 – 1879)

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

В края на 19 век жителите на село Бахшишлар (от турската дума „бакшиш”) днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в Харковския университет – Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.

Последни години и смърт

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.[1] след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография

Факсимиле на заглавната страница на „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.
  • Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
  • Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
  • Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
  • Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
  • Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
  • Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
  • Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
  • Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152, pdf
  • Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885 http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up

Бележки

  1. ↑ Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906 г., стр. 23

Литература

  • Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
  • Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.

Външни препратки

Вижте също

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марин_Дринов&oldid=8703746“.