Александър Божинов (Копривщица): Разлика между версии
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Категория:Български общественици]] |
[[Категория:Български общественици]] |
||
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]] |
||
[[Категория:Български музейни уредници]] |
|||
[[Категория:Родени в Копривщица]] |
[[Категория:Родени в Копривщица]] |
||
[[Категория:Починали в Копривщица]] |
[[Категория:Починали в Копривщица]] |
Версия от 16:33, 15 септември 2018
Александър Божинов | |
български общественик | |
Роден |
1 декември 1926 г.
|
---|---|
Починал | 19 ноември 2003 г.
|
Учил в | Софийски университет Средно училище „Любен Каравелов“ |
Александър Негриев Божинов (р. 1 декември 1926 – п. 19 ноември 2003) е български общественик от град Копривщица. Наричан е „последният копривщенски бохем“. Музеен и читалищен деятел през целия си живот. Роден в семейство на преселници от Македония в родната къща на Брайко Енев, стотник на въстаниците – убит от турците след април 1876 г.
Творческа и професионална дейност
Александър Божинов е завършил журналистика в Софийския университет и е съавтор на първата експозиция и самобитен екскурзовод в къща музей „Димчо Дебелянов“. Дълги години е журналист и водещ в местното кабелно радио на ОбС – „радиоточката“ – до пенсионирането си през 1988 година[1], винаги с вратовръзка със стегнат възел дори и през лятото, позахабени панталони с изгубени във времето ръбове и поизмачкано сако, което често носи небрежно прехвърлено през рамо, гладко и старателно обръснат и сресан. Неповторим диктор при ежегодното възпроизвеждане на сцените от Априлското въстание, самоук творец живописец и акварелист, съименик на известния на цялата културна общност художник Александър Божинов, самобитен актьор и радиоводещ, чиито басови превъплъщения се пазят и до днес в радиовъзел Копривщица.
„ | Александър Божинов, Сашо Божинов – художник, чудак, чешит, странна птица, бохем и просто образ, който ще остане в паметта на съвременниците си и може би на поколенията по-късно с необикновената си осанка, излъчване и харизма.[2] | “ |
Бележки
Старата възрожденска къща на 180 години, в която е живял със своята челяд поборникът от Априлското въстание 1876 г. Брайко Енев, е в процес на реставрация, като в нея ще се организират изложби – живопис, графика, фотография на автори от страната и чужбина, ще се провеждат курсове по художествени и народни занаяти, ще представят себе си и творчеството си изтъкнати наши художници, професори от Академията, както и самоуки, но значими за нашата култура творци.[3]
Източници
- ↑ Каблешкова Р. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014, стр.219.
- ↑ Иванов, Д. Щрихи към портрета на художника Сашо Божинов, 18 ноември 2013. Посетен на 25 май 2014.
- ↑ hadjiite.bg Изложби. Посетен на 27 май 2014.
- Последния копривщенски бохем, блог на Славимир Генчев, посетен на 25 май 2014
- Последния копривщенски бохем Александър Божинов – Сашо, sobstvenik.com, посетен на 25 май 2014
- Щрихи към портрета на художника Сашо Божинов, parasol.blog.bg, посетен на 25 май 2014