Бесарабия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дали? германци е анахронизъм
м интервал след запетая; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
{{Шаблон:История на Молдова}}
{{Шаблон:История на Молдова}}
[[File:Bessarabia_BG.png|thumb|260px|Карта на Бесарабия през [[1940-те]] години]]
[[Файл:Bessarabia_BG.png|мини|260px|Карта на Бесарабия през [[1940-те]] години]]


'''Бесарабия''' е [[историко-географска област]] в днешна [[Молдова]] и [[Украйна]], разположена между реките [[Прут]] и [[Днестър]].
'''Бесарабия''' е [[историко-географска област]] в днешна [[Молдова]] и [[Украйна]], разположена между реките [[Прут]] и [[Днестър]].


== География ==
== География ==
Географски Бесарабия заема територията, ограничена на изток и север от река [[Днестър]], на запад - от река [[Прут]] и на юг - от [[Дунав]] и [[Черно море]]. Най-северните, както и южните и&#768; части се намират на територията на Украйна, а средният дял - в Молдова. Площта на Бесарабия е приблизително 45&nbsp;600&nbsp;km<sup>2</sup>. По-голямата част от областта е заета от хълмисти [[равнина (география)|равнини]] и [[степ]]и. Главните градове в Бесарабия са [[Кишинев]] (столицата на Република Молдова), [[Измаил (град)|Измаил]], [[Болград]] и [[Хотин]].
Географски Бесарабия заема територията, ограничена на изток и север от река [[Днестър]], на запад - от река [[Прут]] и на юг - от [[Дунав]] и [[Черно море]]. Най-северните, както и южните ѝ части се намират на територията на Украйна, а средният дял - в Молдова. Площта на Бесарабия е приблизително 45&nbsp;600&nbsp;km<sup>2</sup>. По-голямата част от областта е заета от хълмисти [[равнина (география)|равнини]] и [[степ]]и. Главните градове в Бесарабия са [[Кишинев]] (столицата на Република Молдова), [[Измаил (град)|Измаил]], [[Болград]] и [[Хотин]].


== История ==
== История ==
Името „Бесарабия“ произхожда от династията на [[Влашко|влашките]] войводи [[Басараби]], които в края на XIV и началото на XV век владеят за кратко района между [[Килия (град)|Килия]] и [[Белгород Днестровски]].
Името „Бесарабия“ произхожда от династията на [[Влашко|влашките]] войводи [[Басараби]], които в края на XIV и началото на XV век владеят за кратко района между [[Килия (град)|Килия]] и [[Белгород Днестровски]].


До [[1812]] година под името „Бесарабия“ е известен районът на [[Буджак]]а, контролиран от [[татари|татарски]] и [[ногайци|ногайски]] племена. През [[1812]] година този район, както и източната част на [[Княжество Молдова]] е завладяна от [[Русия]] и названието „Бесарабия“ се разпростира върху цялата територия между Прут и Днестър. Създадена е Бесарабска област, а от [[1873]] година - губерния с център [[Кишинев]]. До края на 20-те години на XIX век населението на Бесарабия се ползва с редица автономни права, които са свързани с управленските традиции на молдовското княжество. В Буджака, на мястото на изселените ногайци се заселват българи от [[Тракия]] - от [[Ямбол]] и ямболския край, от [[Карнобат]] и карнобатско,от [[Сливен]] и сливенско, от [[Източна Тракия]], и от Балкана и от други краища на България, немци, руснаци, молдовани, украинци и други преселници.
До [[1812]] година под името „Бесарабия“ е известен районът на [[Буджак]]а, контролиран от [[татари|татарски]] и [[ногайци|ногайски]] племена. През [[1812]] година този район, както и източната част на [[Княжество Молдова]] е завладяна от [[Русия]] и названието „Бесарабия“ се разпростира върху цялата територия между Прут и Днестър. Създадена е Бесарабска област, а от [[1873]] година - губерния с център [[Кишинев]]. До края на 20-те години на XIX век населението на Бесарабия се ползва с редица автономни права, които са свързани с управленските традиции на молдовското княжество. В Буджака, на мястото на изселените ногайци се заселват българи от [[Тракия]] - от [[Ямбол]] и ямболския край, от [[Карнобат]] и карнобатско, от [[Сливен]] и сливенско, от [[Източна Тракия]], и от Балкана и от други краища на България, немци, руснаци, молдовани, украинци и други преселници.


[[Картинка:Besarabia.jpg|мини|250п|Изглед от Бесарабия в началото на ХХ век]]
[[Файл:Besarabia.jpg|мини|250п|Изглед от Бесарабия в началото на ХХ век]]
През [[1918]] година, в края на [[Първа световна война|Първата световна война]], Бесарабия се обявява за независима, след което е присъединена към [[Румъния]]. Тя е анексирана от [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] през [[1940]] след [[Пакт Молотов-Рибентроп|Пакта Молотов-Рибентроп]] и отново в края на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Върху основната част от територията на Бесарабия е създадена [[Молдавска ССР]], а северната и южната част са присъединени към [[Украинска ССР|Украинската ССР]]. Днес тези две съветски републики са независимите държави [[Молдова]] и [[Украйна]].
През [[1918]] година, в края на [[Първа световна война|Първата световна война]], Бесарабия се обявява за независима, след което е присъединена към [[Румъния]]. Тя е анексирана от [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] през [[1940]] след [[Пакт Молотов-Рибентроп|Пакта Молотов-Рибентроп]] и отново в края на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Върху основната част от територията на Бесарабия е създадена [[Молдавска ССР]], а северната и южната част са присъединени към [[Украинска ССР|Украинската ССР]]. Днес тези две съветски републики са независимите държави [[Молдова]] и [[Украйна]].



Версия от 20:46, 15 септември 2018

Карта на Бесарабия през 1940-те години

Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.

География

Географски Бесарабия заема територията, ограничена на изток и север от река Днестър, на запад - от река Прут и на юг - от Дунав и Черно море. Най-северните, както и южните ѝ части се намират на територията на Украйна, а средният дял - в Молдова. Площта на Бесарабия е приблизително 45 600 km2. По-голямата част от областта е заета от хълмисти равнини и степи. Главните градове в Бесарабия са Кишинев (столицата на Република Молдова), Измаил, Болград и Хотин.

История

Името „Бесарабия“ произхожда от династията на влашките войводи Басараби, които в края на XIV и началото на XV век владеят за кратко района между Килия и Белгород Днестровски.

До 1812 година под името „Бесарабия“ е известен районът на Буджака, контролиран от татарски и ногайски племена. През 1812 година този район, както и източната част на Княжество Молдова е завладяна от Русия и названието „Бесарабия“ се разпростира върху цялата територия между Прут и Днестър. Създадена е Бесарабска област, а от 1873 година - губерния с център Кишинев. До края на 20-те години на XIX век населението на Бесарабия се ползва с редица автономни права, които са свързани с управленските традиции на молдовското княжество. В Буджака, на мястото на изселените ногайци се заселват българи от Тракия - от Ямбол и ямболския край, от Карнобат и карнобатско, от Сливен и сливенско, от Източна Тракия, и от Балкана и от други краища на България, немци, руснаци, молдовани, украинци и други преселници.

Изглед от Бесарабия в началото на ХХ век

През 1918 година, в края на Първата световна война, Бесарабия се обявява за независима, след което е присъединена към Румъния. Тя е анексирана от Съветския съюз през 1940 след Пакта Молотов-Рибентроп и отново в края на Втората световна война. Върху основната част от територията на Бесарабия е създадена Молдавска ССР, а северната и южната част са присъединени към Украинската ССР. Днес тези две съветски републики са независимите държави Молдова и Украйна.

Вижте още