Въча: Разлика между версии

Въча
	Въча
	Ждрелото на река Въча при навлизането ѝ в язовир „Кричим“
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Смолян; Община Борино ; Община Девин ; Област Пазарджик; Община Батак; Община Брацигово; Област Пловдив; Община Кричим; Община Стамболийски; Община Родопи
Дължина	112 km
Водосб. басейн	1645 km²
Отток	22 m³/s
Начало
Място	на 3,4 km югоизточно от ; село Кожари, ; Община Борино; Каинчалски дял, ; Западни Родопи
Координати	41°31′45.84″ с. ш. 24°22′33.96″ и. д. / 41.5294° с. ш. 24.3761° и. д.
Надм. височина	1558 m
Устие
Място	десен приток на Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°08′49.92″ с. ш. 24°36′51.84″ и. д. / 42.1472° с. ш. 24.6144° и. д. Координати: 42°08′49.92″ с. ш. 24°36′51.84″ и. д. / 42.1472° с. ш. 24.6144° и. д.
Надм. височина	168 m
	Въча в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:18, 16 септември 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.

Въча е река в Южна България – Област Смолян, общини Борино и Девин, област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 km^[1], която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Отводнява големи части от Баташка планина, Велийшко-Виденишки дял, Переликско-Преспански дял и рида Чернатица на Западните Родопи.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 m н.в., на 41°40′19″ с. ш. 24°21′12″ и. д. / 41.671944° с. ш. 24.353333° и. д.41.671944, 24.353333 в село Тешел, община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1558 m н.в., на 3,4 km югоизточно от село Кожари, община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.

В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено във водозащитни диги.

Влива се отдясно в река Марица на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Кадиево, община Родопи.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборният басейн на реката е 1645 km², което представлява 3,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

на изток – с водосборните басейни на Първенецка река и Чепеларска река, десни притоци на Марица;
на югоизток – с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица;
на югозапад – с водосборния басейн на река Места;
на запад – с водосборните басейни на Чепинска река и Стара (Пещерска) река, десни притоци на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Чапарско дере
← Хаджиларска река
→ Читакдере
← Чаирдере
→ Деринкоук
← Широколъшка река
→ Девинска река (Дамлъдере, най-голям приток)
← Алена
← Говедарника
→ Ябълков дол
→ Гашня (влива се в язовир „Цанков камък“)
← Лясковска река
← Чурековско дере
← Петварска река (влива се в язовир „Въча“)
→ Фотинска река (влива се в язовир „Въча“)
← Липово дере (влива се в язовир „Въча“)
→ Форцовско дере (влива се в язовир „Въча“)
→ Усоето (влива се в язовир „Кричим“)
← Дълбок дол (влива се в язовир „Кричим“)
← Черешовско дере (влива се в язовир „Кричим“)
→ Раздол (влива се в язовир „Кричим“)
← Казнишка река
← Малка Въча
→ Кемерско дере
← Устинска река

Хидроложки показатели

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – октомври. Среден годишен отток при град Кричим – около 22 m³/s.

Селища

По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села:

Област Смолян

Община Борино – Кожари, Буйново;
Община Девин – Тешел, Грохотно, Девин, Михалково;

Област Пловдив

Стопанско значение, природни забележителности

Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада „Доспат-Въча“). По течението на самата река са изградени язовирите „Кричим“, „Въча“, „Цанков камък“ и „Тешел“, които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловдив. Стената на язовир „Въча““ е най-високата в България – 144,5 m.

В долинните разширения около Кожари, Буйново, Тешел, Грохотно, Девин и Михалково и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Участък от 11,3 km от Републикански път III-197 Гоце Делчев – Доспат – Девин в участъка от село Тешел до град Девин;
Участък от 58,1 km от Републикански път III-866 Смолян – Девин – Стамболийски в участъка от Девин до Стамболийски. След изграждането на язовир „Цанков камък“ участъкът от 16,6 km остава под нивото на язовира и е изграден нов обхождащ път през село Лясково.

Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени – Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалния монумент „Слона“. В района на село Михалково има топли минерални извори.

Вижте още

Топографска карта

Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.

Галерия

Язовирна стена Въча
Язовир Въча
Река Въча край с. Йоаким Груево

Източници

↑ Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 126.
Реки в България. http://reki.start.bg/

[EB-1] Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817

[1]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 | име                = Въча
 | картинка           = VachaKrichim.jpg
-| картинка-описание  = [[Ждрело]]то на река Въча при навлизането и&#768; в язовир „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“
+| картинка-описание  = [[Ждрело]]то на река Въча при навлизането ѝ в язовир „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“
 | местоположение     = '''[[България]]''' {{Br}} '''[[Област Смолян]]'''{{Br}} [[Община Борино]] {{Br}} [[Община Девин]] {{Br}} '''[[Област Пазарджик]]'''{{Br}}[[Община Батак]]{{Br}}[[Община Брацигово]]{{Br}}'''[[Област Пловдив]]'''{{Br}}[[Община Кричим]]{{Br}}[[Община Стамболийски]]{{Br}}[[Община Родопи]]
 | дължина            = '''112'''
@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 | карта-описание     =
 }}
-[[Файл:Bujnovo-river.jpg|thumb|260px|меандрите на река Буйновска]]
+[[Файл:Bujnovo-river.jpg|мини|260px|меандрите на река Буйновска]]
-'''Въча''' е [[река]] в [[Южна България]] – [[Област Смолян]], общини [[община Борино|Борино]] и [[община Девин|Девин]], [[област Пазарджик]], общини [[община Батак|Батак]] и [[община Брацигово|Брацигово]] и [[област Пловдив]], общини [[община Кричим|Кричим]], [[община Стамболийски|Стамболийски]] и [[община Родопи|Родопи]], десен приток на река [[Марица]]. Дължината и&#768; е 112 km<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817</ref>, която и&#768; отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в [[Родопите]] след [[Арда]]. Отводнява големи части от [[Баташка планина]], [[Велийшко-Виденишки дял]], [[Переликско-Преспански дял]] и рида [[Чернатица]] на [[Западните Родопи]].
+'''Въча''' е [[река]] в [[Южна България]] – [[Област Смолян]], общини [[община Борино|Борино]] и [[община Девин|Девин]], [[област Пазарджик]], общини [[община Батак|Батак]] и [[община Брацигово|Брацигово]] и [[област Пловдив]], общини [[община Кричим|Кричим]], [[община Стамболийски|Стамболийски]] и [[община Родопи|Родопи]], десен приток на река [[Марица]]. Дължината ѝ е 112 km<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817</ref>, която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в [[Родопите]] след [[Арда]]. Отводнява големи части от [[Баташка планина]], [[Велийшко-Виденишки дял]], [[Переликско-Преспански дял]] и рида [[Чернатица]] на [[Западните Родопи]].
 == Географска характеристика ==
@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и [[Чаирдере]] (дясна съставяща) на 847 m н.в., на {{coord|41|40|19|N|24|21|12|E|}} в село [[Тешел]], [[община Девин]]. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на [[Западните Родопи]] от 1558 m н.в., на 3,4 km югоизточно от село [[Кожари]], [[община Борино]], в непосредствена близост до българо-гръцката граница.
-В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]] реката завива на север и чак до излизането си от [[Родопите]] при град [[Кричим]] протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на [[Западните Родопи]]. Изключение от това правило са малките долинни разширения около [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]]. При град [[Кричим]] Въча навлиза в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], където течението и&#768; е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено във водозащитни диги.
+В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]] реката завива на север и чак до излизането си от [[Родопите]] при град [[Кричим]] протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на [[Западните Родопи]]. Изключение от това правило са малките долинни разширения около [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]]. При град [[Кричим]] Въча навлиза в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено във водозащитни диги.
 Влива се отдясно в река [[Марица]] на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село [[Кадиево]], [[община Родопи]].
 === Водосборен басейн, притоци ===
-Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km<sup>2</sup>, което представлява 3,1% от водосборния басейн на [[Марица]], а границите на басейна и&#768; са следните:
+Площта на водосборният басейн на реката е 1645 km<sup>2</sup>, което представлява 3,1% от водосборния басейн на [[Марица]], а границите на басейна ѝ са следните:
 * на изток – с водосборните басейни на [[Първенецка река]] и [[Чепеларска река]], десни притоци на [[Марица]];
 * на югоизток – с водосборния басейн на река [[Арда]], десен приток на [[Марица]];
@@ Ред 81: / Ред 81: @@
 == Стопанско значение, природни забележителности ==
-Водите на реката и притоците и&#768; се използват за електродобив (каскада „Доспат-Въча“). По течението на самата река са изградени язовирите „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“, „[[Въча (язовир)|Въча]]“, „[[Цанков камък]]“ и „Тешел“, които служат за генериране на електроенергия, напояване в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и осигуряват част от питейната вода на град [[Пловдив]]. Стената на язовир „[[Въча (язовир)|Въча]]““ е най-високата в България – 144,5 m.
+Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада „Доспат-Въча“). По течението на самата река са изградени язовирите „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“, „[[Въча (язовир)|Въча]]“, „[[Цанков камък]]“ и „Тешел“, които служат за генериране на електроенергия, напояване в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и осигуряват част от питейната вода на град [[Пловдив]]. Стената на язовир „[[Въча (язовир)|Въча]]““ е най-високата в България – 144,5 m.
-В долинните разширения около [[Кожари]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]], [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]] и в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] водите и&#768; се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.
+В долинните разширения около [[Кожари]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]], [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]] и в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.
 По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа: