Галичица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
Ред 6: Ред 6:
| част-от =
| част-от =
| връх = [[Магаро]]
| връх = [[Магаро]]
| височина = 2 254
| височина = 2254
| вид =
| вид =
| възраст =
| възраст =
Ред 16: Ред 16:
}}
}}


[[Image:Galicica-viewfromKorita.JPG|thumb|250п|Галичица, гледана от „Корита“]]
[[Файл:Galicica-viewfromKorita.JPG|мини|250п|Галичица, гледана от „Корита“]]
'''Галичица''' е [[планина]] в югозападната част на [[Република Македония]] и в Източна [[Албания]], която се издига като [[хребет]] между [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанското]] езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22&nbsp;750 [[хектар]]а от македонската част на Галичица са обявени за [[Галичица (национален парк)|национален парк Галичица]].<ref name="moe.mk">Природно наследство на Република Македония - [http://www.moe.gov.mk/prirodnonasledstvo/Galicica.htm Национален парк ГАЛИЧИЦА]</ref>
'''Галичица''' е [[планина]] в югозападната част на [[Република Македония]] и в Източна [[Албания]], която се издига като [[хребет]] между [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанското]] езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22&nbsp;750 [[хектар]]а от македонската част на Галичица са обявени за [[Галичица (национален парк)|национален парк Галичица]].<ref name="moe.mk">Природно наследство на Република Македония - [http://www.moe.gov.mk/prirodnonasledstvo/Galicica.htm Национален парк ГАЛИЧИЦА]</ref>


Ред 22: Ред 22:


== География ==
== География ==
Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината [[Сува гора|Сува (Суха) гора]]. Най-високи [[връх|върх]]ове са [[Магаро]] (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера<ref name="orbel">Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - [http://orbel.pirin-np.com/site_orbel_8_2_3/galishica.htm Национален парк "Галичица"]</ref>.
Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината [[Сува гора|Сува (Суха) гора]]. Най-високи [[връх|върхове]] са [[Магаро]] (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера<ref name="orbel">Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - [http://orbel.pirin-np.com/site_orbel_8_2_3/galishica.htm Национален парк "Галичица"]</ref>.


Образувана е през [[терциер]]а и е съставена от [[мезозой]]ски [[Варовик|варовици]] с дебелина 500-550 м върху основа от [[палеозой]]ски [[метаморфни скали|метаморфни]] [[силикат]]и<ref name="ohrid-galicica">Ohrid na dlanka - [http://www.ohrid.org.mk/mk/galicica/galicica.htm Национален парк Галичица]</ref> ([[кристалинни шисти]]).
Образувана е през [[терциер]]а и е съставена от [[мезозой]]ски [[Варовик|варовици]] с дебелина 500-550 м върху основа от [[палеозой]]ски [[метаморфни скали|метаморфни]] [[силикат]]и<ref name="ohrid-galicica">Ohrid na dlanka - [http://www.ohrid.org.mk/mk/galicica/galicica.htm Национален парк Галичица]</ref> ([[кристалинни шисти]]).
Ред 31: Ред 31:
Галичица се отличава с много богат [[Растения|растителен]] и [[Животни|животински]] свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Република Македония, а други са местни [[ендемичен вид|ендемични видове]].
Галичица се отличава с много богат [[Растения|растителен]] и [[Животни|животински]] свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Република Македония, а други са местни [[ендемичен вид|ендемични видове]].


Според описанието на националния парк <ref name="moe.mk"/>, в него се допират [[ареал]]ите на различни [[вид (биология)|вид]]ове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.
Според описанието на националния парк <ref name="moe.mk"/>, в него се допират [[ареал]]ите на различни [[вид (биология)|видове]] растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.


Животинското царство е представено от 1644 вида [[пеперуда|пеперуди]], 30 вида [[земноводни]] и [[влечуги]], 266 вида [[птици]] и 51 вида [[бозайници]]. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Република Македония.
Животинското царство е представено от 1644 вида [[пеперуда|пеперуди]], 30 вида [[земноводни]] и [[влечуги]], 266 вида [[птици]] и 51 вида [[бозайници]]. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Република Македония.
Ред 37: Ред 37:
== Други ==
== Други ==
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името Бугарска чука.
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името Бугарска чука.
[[Картинка:Галичица, поглед на две езера, 2011.jpg|700px|мини|център|Панорамен изглед от Галичица с Охридското и Преспанското езеро]]
[[Файл:Галичица, поглед на две езера, 2011.jpg|700px|мини|център|Панорамен изглед от Галичица с Охридското и Преспанското езеро]]


== Литература ==
== Литература ==
* Евгений Динчев, Петър Атанасов, ''Високите планини на Република Македония'', Пътеводител, София, 1998.
* Евгений Динчев, Петър Атанасов, ''Високите планини на Република Македония'', Пътеводител, София, 1998.


Ред 49: Ред 49:


{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}

[[Категория:Планини в Република Македония]]
[[Категория:Планини в Република Македония]]
[[Категория:Национални паркове в Република Македония]]
[[Категория:Национални паркове в Република Македония]]

Версия от 12:43, 16 септември 2018

Галичица
Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“
Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“
40.9417° с. ш. 20.8064° и. д.
Местоположение на картата на Република Македония
Общи данни
Местоположение Северна Македония
 Албания
Най-висок връхМагаро
Надм. височина2254 m
Подробна карта
Галичица в Общомедия
Галичица, гледана от „Корита“

Галичица е планина в югозападната част на Република Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 хектара от македонската част на Галичица са обявени за национален парк Галичица.[1]

На брега на Охридското езеро се намира манастирът „Свети Наум“, основан около 900 г. от Наум Преславски.

География

Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината Сува (Суха) гора. Най-високи върхове са Магаро (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера[2].

Образувана е през терциера и е съставена от мезозойски варовици с дебелина 500-550 м върху основа от палеозойски метаморфни силикати[3] (кристалинни шисти).

Поради варовитостта си е бедна на вода, но е богата на карстови извори и пещери. Според сайта Ohrid na dlanka[4], още в началото на XX век Йован Цвиич изказва предположението, че водата на Преспанското езеро понира през карстовите райони на Галичица и Сува Гора в Охридското езеро. Страницата цитира също изследване на природни изотопи от 1980 г., доказващо предполаганата хидрографска връзка - над 50% от изворите край манастира Свети Наум край Охридското езеро получават вода от Преспанското.

Биологично разнообразие

Галичица се отличава с много богат растителен и животински свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Република Македония, а други са местни ендемични видове.

Според описанието на националния парк [1], в него се допират ареалите на различни видове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.

Животинското царство е представено от 1644 вида пеперуди, 30 вида земноводни и влечуги, 266 вида птици и 51 вида бозайници. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Република Македония.

Други

По време на Първата световна война през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името Бугарска чука.

Панорамен изглед от Галичица с Охридското и Преспанското езеро

Литература

  • Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.

Бележки

  1. ↑ а б Природно наследство на Република Македония - Национален парк ГАЛИЧИЦА
  2. ↑ Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - Национален парк "Галичица"
  3. ↑ Ohrid na dlanka - Национален парк Галичица
  4. ↑ Ohrid na dlanka - Охридско езеро, основни географско-хидрографски карактеристики

Външни препратки

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Галичица&oldid=8714764“.