Николай Овчаров

Николай Овчаров
български археолог
Овчаров при Перперикон
Роден	19 юли 1957 г. Велико Търново, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Археология
Работил в	Археологически институт с музей към БАН Славянски университет Нов български университет

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил известност с археологическите разкопки на обекта Перперикон, както и праисторическия култов комплекс край село Татул в Източните Родопи, Югоизточна България.

Биография

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Завършва история в Софийския държавен университет през 1981 г., във випуска на Георги Първанов, и започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в Археологическия музей към БАН.

Доктор по археология (диплома № 15290/08.01.1986), Доктор на историческите науки (диплома № 26118/19.05.1999, старши научен сътрудник (доцент) в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, където работи от 1981 г. (диплома № 17057/20.07.1994). Дипломиран професор в Международния славянски университет (институт) - Москва, където преподава между 2000 и 2005 г. (диплома № ПФ 021/25.04.2003, протокол № 14). Преподавал е също в Славянския университет (1995-1999), Нов български университет (1999-2002), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”, филиал-Кърджали (2009-2012) и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” (2017-2018 г.), Изнасял е лекции по археология в университетите в Илиноис и Кълъмбъс в САЩ (2008 г.) и Карловия университет в Прага, Чехия (2009 г.) При организираната от българското правителство „Мисия България” във връзка с българското председателство на ЕС през пролетта на 2018 г. изнася лекции за културно-историческото наследство по българските земи в университетите на Тараклия (Молдова), Гент (Белгия), Никозия (Кипър) , Уралския държавен университет в Екатеринбург (Русия), Атинския университет (Гърция), университета за чужди езици и култури в Пекин (Китай).

Николай Овчаров е член на Научния съвет на Националния археологически институт с музей (2011-2014 г.). Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Член на Научния съвет на Македонския научен институт (1998-2002). Председател на Националния специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите паметници на културата към Министъра на културата на Република България (от 2010 г.) . Удостоен с титлата „академик” на Българската академия на науките и изкуствата, 2012 г. От декември 2014 г. е съветник на Министъра на културата на Република България (Вежди Рашидов, Рашко Младенов, Боил Банов). На 17 май 2011 г. е посочен от Румен Ралчев, Велик приор на българския Приорат на ордена на тамплиерите, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.

Археологическа дейност

Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя със сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и проучен средновековния манастир „Св. Йоан Продром” в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи.

Медийни изяви

В продължение на 7 години Николай Овчаров води седмичното авторско предаване за археология „Изгубеният Граал” по телевизия „Евроком” . От 2005 г. насам има съботната страница „Индиана Джоунс” на вестник „Стандарт”. На 01. 09. 2007 г. по немско-френския канал Arte бе показан 30-минутен филм, посветен на най-големите находки на Николай Овчаров. На 23.09. същата година пък те влязоха в „Майкъл Палин: Новата Европа” – втората по зрителски интерес популярна програма на Би Би Си, гледана от повече от 12 млн британци. Заснемане и излъчване през септември 2010 г. от Японската национална телевизия NHK по канала си „Хай вижън” 90-минутен филм за траките, в който централно място е отредено на Перперикон . През 2016-2018 г. от Николай Овчаров са реализирани филми за американската „Travel channel” и „Discovery Channel”.

През последните години обемисти статии за неговите открития се появиха в британските вестници The Guardian , The Independent , американския Times, френския Le Figaro, италианския La Republica и много други. В последната книжка на National Geographic за 2006 г. излезе голяма статия за тракийските съкровища по българските земи .

Награди

Почетен гражданин на гр. Кърджали (2000 г.), на Златоград (2017 г.), на Търговище (2018), и на София (2018). Избран за „Достоен българин на 2005 г.” в класацията на в-к „24 часа”. Носител на Голямата награда за приноси в изследването на тракийската култура „Проф. Александър Фол”, 2009. Кавалер на орден „Св.св. Кирил и Методий” с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата, 2010 г. Специална награда за изключителен принос в популяризирането на българското културно-историческо наследство от Международната туристическа борса „Ваканция-Холидей”, София 2011. Носител на почетен знак „20 лет Московская областная дума”. Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век” с огърлие (2017) . Носител на наградата „Златен орел” за опазване на културно-историческото наследство за 2018 г. Носител на почетния знак на Стопанската академия „Димитър Ценов” – Свищов (2018).

Спорни моменти

Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в Москва (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университете е в град Харков. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, Людмил Вагалински е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. Международния славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация Руско земско движение образуват Международен славянски институт, който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.

През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследване.

През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като сепаратисти.

Библиография

• Десет перли от короната на България, София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 9549308685
• Разказите на българския Индиана Джоунс, София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 9549042650
• Средновековната българска империя, Пловдив: Летера, 2006, 168 с. ISBN 9789545166761
• Хроника на свещения град Перперикон, София: Български бестселър, 2006, 82 с. ISBN 9549308871
• Най-кратката история на България, Пловдив: Летера, 2006, 72 с. (също на англ.) ISBN 9545165820
• Светилището на Орфей при село Татул, Момчилградско, Варна: лавена, 24 с. ISBN 954579481X
• От Златоград до Перперикон, Варна: Славена, 2007, 58 с. ISBN 9789545796333
• Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство, София: Захарий Стоянов, 2007, 80 с. ISBN 9789540900070
• Откритията на българския Индиана Джоунс. Изчезнали градове, забравени храмове, древни писмености, потънали кораби, София: Захарий Стоянов, 2008, 160 с. ISBN 9789540901855
• Археологически пътувания из Македония, Варна: Славена  2009, 93 с. ISBN 9789545797910
• Шифърът на Перперикон, София: Стандарт 2009, 64 с.
• Златоград – врата към Егейско море, София: Уникарт 2010, 22 с. ISBN 3800217941113
• Един археолог пътешества по света, София: Сиела, 2010, 355 с. ISBN 978-954-28-0785-8
• Българската епопея на виното. История на виното по българските земи, София: Стандарт, 2011, 65 с.ISBN 9789549457064
• Предречено на Перперикон, София: Стандарт, 2011, 63 с. ISBN 9789542934035
• Орфей – оракулът от Татул, София: Стандарт 2011, 64 с. ISBN 9789542934059
• Царственият Търновград, София: Стандарт, 2011, 64 с. ISBN 9789542934110
• Велики Преслав – столицата на Българската империя, София: Стандарт, 2011, 65 с. ISBN 9789542934141
• Урвич – между легендите и историческата истина, София: Уникарт 2011, 25 с. (с Бони Петрунова).
• Пътешествие из страни на орли и замъци, Пловдив: Хермес, 2012, 184 с. ISBN 9789542610977
• Търсачът на минало открива света, Пловдив: Хермес, 2013, 312 с. ISBN 9789542612582
• Урвич – древният страж на пътя София-Самоков, София: Уникарт, 2013, 23 с. (с Бони Петрунова).
• Долината на скалните хора край Златоград, Варна: Славена 2014, 36 с., (с Константин Перьов).
• В Африка сред лъвове и сенки на предците, Пловдив: Хермес 2014, 160 с. ISBN 9789542613770
• От Камчатка започва Русия, Пловдив: Хермес 2015, 159 с. ISBN 9789542615132
• Археолог. От „Осанна!” до „Разпни Го!” Пловдив: Жанет 45 2015, 319 с. ISBN 978 619 186 175 0
• Слънцето залязва над Ангкор. Едно пътешествие из тайнствения Индокитай, София: Хермес 2017, 191 с. ISBN 9789542616948
• Кипър. Островът на Афродита, София: Хермес 2018, 159 с. ISBN 9789542618065

Научни монографии

• Рисунките-графити от „Имарет-джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV в. София: Издателство на БАН, 1987, 101 с. (Разкопки и проучвания, XVIII).
• Големият царски дворец във Велики Преслав, I. Преславска патриаршия през Х в. София: Издателство „Агрес“, 1991. (съвместно с Д. Овчаров и Ж. Аладжов).
• Корабоплаването по българското черноморско крайбрежие XIV–XIX в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992, 175 с.
• Средновековен манастир в гр. Кърджали – център на епископията Ахридос XI–XIV в. София: Издателство на БАН, 1992.(с Д. Хаджиева) (=Разкопки и проучвания, XXIV).
• Ships and shipping in the Black Sea XIV–XIX centuries. Sofia: St. Kliment Ohridski University Press, 1993, 153 p.
• Проучвания върху Средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994, 165 с.
• История и археология на Вардарска Македония през XIV в. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1996.
• Победите на цар Калоян (1197 – 1207 г.). Историческият избор на на България между православие и католицизъм. София: Издателство ТанНакРа, 2000.
• Перперикон и околните твърдини през Средновековието. Крепостното строителство в Източните Родопи. София: Издателство ТанНакРа, 2003, 112 с. (съвместно с Д. Коджаманова).
• The Warrior Saints in Old Bulgarian Art. Legends and Reality. Sofia: AGATO Publishers, 2003, 115 p.
• Perperikon. A civilization of the rock people. Sofia: Borina, 2005, 162 c. (същото на бълг., фр. и нем. език). ISBN 978-9545001406
• Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност. София: Академично издателство „Марин Дринов“, 2006, 403 с.
• Средновековната Българска империя. Пловдив: Издателство „Летера“, 2006, 168 с. + 200 цветни илюстрации, на бълг., англ., немски. и фр. език.
• Образът и подобието. Естетика на образа в българското средновековно изкуство. София: Издателство „Захарий Зограф“, 2007, 77 с.
• Некрополът на късносредновековното селище Галица край с. Нисово, Русенско. Варна: Славена 2010, (с Елена Василева).
• Цар Иван Шишман – предател или светец, София: Стандарт 2010, 62 с.
• Цар Иван Шишман. Защитникът на Отечеството, София: Захарий Стоянов 2016, 157 с.
• Цар Калоян. Пълководецът, София: Захарий Стоянов 2017, 198 с.
• Цар Иван Александър Асен. Миротворецът, София: Фабер 2017, 136 с.
• Цар Константин Тих Асен. Злочестият цар, София: Фабер 2017, 140 с.

Вижте също

• Манастира „Свети Йоан Продром“ в Кърджали

Външни препратки

• Йордан Ефтимов, „Напред към археологията“, в. „Сега“, 8 февруари 2005 г.
• Николай Овчаров, „Обущарю, не гледай над обувките!“, в. „Сега“, 10 февруари 2005 г.