Негър: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 213.149.138.247 (б.), към версия на Ted Masters
Етикет: Отмяна
Ред 2: Ред 2:
{{обработка|проверка на превода от италиански, подредба}}
{{обработка|проверка на превода от италиански, подредба}}
{{експерт|човешките раси}}
{{експерт|човешките раси}}
'''Н*гър''' ({{lang-la|niger}}, ''черен'', ''тъмен'') е обозначение. Обемът на понятието и съотношението му с '''чернокож''' и '''тъмнокож''' са спорни, най-често то обозначава представители на [[негроидна раса|негроидната раса]]. В ненаучната литература обикновено за н*гри се считат и представителите на [[капоидна раса|капоидната раса]] – [[бушмен]]и и [[койкой]]. Освен това например в [[Русия]] наричат н*гри също и тъмнокожите [[мулат]]и, докато в [[Латинска Америка]] между тях се прави ясна разлика. В много [[Европа|европейски]] [[държава|страни]] и в [[Северна Америка]] думите със същата етимология като „н*гър“ се схващат като [[унижение|унизителни]] и [[расизъм|расистки]].<ref>Добрева, Е. (2009). ''Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат.'' Велико Търново: Изд. „Фабер“. ISBN 9789544000547</ref>
'''Негър''' ({{lang-la|niger}}, ''черен'', ''тъмен'') е обозначение. Обемът на понятието и съотношението му с '''чернокож''' и '''тъмнокож''' са спорни, най-често то обозначава представители на [[негроидна раса|негроидната раса]]. В ненаучната литература обикновено за негри се считат и представителите на [[капоидна раса|капоидната раса]] – [[бушмен]]и и [[койкой]]. Освен това например в [[Русия]] наричат негри също и тъмнокожите [[мулат]]и, докато в [[Латинска Америка]] между тях се прави ясна разлика. В много [[Европа|европейски]] [[държава|страни]] и в [[Северна Америка]] думите със същата етимология като „негър“ се схващат като [[унижение|унизителни]] и [[расизъм|расистки]].<ref>Добрева, Е. (2009). ''Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат.'' Велико Търново: Изд. „Фабер“. ISBN 9789544000547</ref>


== Негроидни етноси ==
== Негроидни етноси ==
''В този раздел са описани както хората, които принадлежат към [[негроидна раса|негроидната раса]], така и тези, които се приемат понякога за н*гри, като е направено разграничение.'' <!-- Ами точно това разграничение, ако някой може, да го направи, Ф. -->
''В този раздел са описани както хората, които принадлежат към [[негроидна раса|негроидната раса]], така и тези, които се приемат понякога за негри, като е направено разграничение.'' <!-- Ами точно това разграничение, ако някой може, да го направи, Ф. -->


В [[терминология]]та „н*гър“ се използва, за да се идентифицира лице, което генетично принадлежи към един от африканските етноси, първоначално развили се в субсаханиална [[Африка]], поради което и тази територия е била наричана – а в художествената литература все още бива наричана – „[[черна Африка]]“.
В [[терминология]]та „негър“ се използва, за да се идентифицира лице, което генетично принадлежи към един от африканските етноси, първоначално развили се в субсаханиална [[Африка]], поради което и тази територия е била наричана – а в художествената литература все още бива наричана – „[[черна Африка]]“.


Такива хора имат типични '''негроидни черти''' като:
Такива хора имат типични '''негроидни черти''' като:
Ред 36: Ред 36:
'''Тъмнокожи [[америка]]нски етноси:'''
'''Тъмнокожи [[америка]]нски етноси:'''
* наричаните в [[САЩ]] „чернокожи“, „цветнокожи“ или „'''афроамериканци'''“
* наричаните в [[САЩ]] „чернокожи“, „цветнокожи“ или „'''афроамериканци'''“
* [[мулат]]и: кръвна смес между бялата раса и н*гър
* [[мулат]]и: кръвна смес между бялата раса и негър
* [[замбо]]си: кръвна смес между индианец и н*гър
* [[замбо]]си: кръвна смес между индианец и негър


== Произход, еволюция, значение и стил на думата ==
== Произход, еволюция, значение и стил на думата ==
Думи с такова звучене възникват в европейските езици през [[17 век]] във връзка с [[колониализъм|колониализма]]. Произходът е от [[испански език|исп.]] negro („черен“), което на свой ред произлиза от [[латински език|лат.]] niger („тъмен“); скоро след това думата „н*гър“ се появява и в руския език. С възникване на европейския [[империализъм]] и на псевдонаучния [[расизъм]] през [[19 век]] думата се разпространява широко, както в обикновената реч, така и в средите на учените. След краха на колониализма през втората половина на [[20 век]] употребата на думите, производни на negro, в множество езици по света силно се ограничава, освен във вулгарната реч (така, от [[1970-те|1970-години]] в [[САЩ]] думата ''Negro'' практически е изместена от '''black''', което също етимологически означава „черен“ във [[Франция]] е приета думата Africain).
Думи с такова звучене възникват в европейските езици през [[17 век]] във връзка с [[колониализъм|колониализма]]. Произходът е от [[испански език|исп.]] negro („черен“), което на свой ред произлиза от [[латински език|лат.]] niger („тъмен“); скоро след това думата „негър“ се появява и в руския език. С възникване на европейския [[империализъм]] и на псевдонаучния [[расизъм]] през [[19 век]] думата се разпространява широко, както в обикновената реч, така и в средите на учените. След краха на колониализма през втората половина на [[20 век]] употребата на думите, производни на negro, в множество езици по света силно се ограничава, освен във вулгарната реч (така, от [[1970-те|1970-години]] в [[САЩ]] думата ''Negro'' практически е изместена от '''black''', което също етимологически означава „черен“ във [[Франция]] е приета думата Africain).


Н*гър означава просто ''[[черен]]'' на [[испански език|испански]], [[португалски език|португалски]] и [[италиански език|италиански]], всички неолатински езици, тъй като тази дума произлиза от латинското ''niger'' със същото значение. До [[1970-те|70-те години]] това е основната дума аз описване на лице с африкански произход и черен цвят на кожата в тези страни. Често тази единствена дума за тези езици има архаично или презрително значение в [[английски език|английския]]. Родеещата се дума „'''негроид'''“ се използва през [[19 век]] и 20 век в [[антропология]]та за обозначаване на тъй наречената [[раса]] на хората, произлизащи от [[Африка]].
Негър означава просто ''[[черен]]'' на [[испански език|испански]], [[португалски език|португалски]] и [[италиански език|италиански]], всички неолатински езици, тъй като тази дума произлиза от латинското ''niger'' със същото значение. До [[1970-те|70-те години]] това е основната дума аз описване на лице с африкански произход и черен цвят на кожата в тези страни. Често тази единствена дума за тези езици има архаично или презрително значение в [[английски език|английския]]. Родеещата се дума „'''негроид'''“ се използва през [[19 век]] и 20 век в [[антропология]]та за обозначаване на тъй наречената [[раса]] на хората, произлизащи от [[Африка]].
[[Файл:Maid cleaning fireplace fsa 8e04227.jpg|мини|250px|Домашна [[прислужница]] почиства камина в [[САЩ]], публ. 1942 г.]]
[[Файл:Maid cleaning fireplace fsa 8e04227.jpg|мини|250px|Домашна [[прислужница]] почиства камина в [[САЩ]], публ. 1942 г.]]
Въпреки че в [[Италия]] с термина се описва само принадлежността към описаната популация поради фонетичната и етимологичната сродност с английското ''n*gger'' и ''n*gro'' и неговата все по-честа употреба в презрителен смисъл, днес често се смята за [[политически коретно|политически некоректен]], не неутрален и [[расизъм|расистки]], като вместо него някои предпочитат „от цвета на афроамериканците“; също и терминът „черен“ не е свързан с аурата на расизма, която някои придават на „н*гър“, поради което „нигър“ не се избягва<!-- тук не съм сигурен в превода, ама хич, Ф -->.
Въпреки че в [[Италия]] с термина се описва само принадлежността към описаната популация поради фонетичната и етимологичната сродност с английското ''nigger'' и ''negro'' и неговата все по-честа употреба в презрителен смисъл, днес често се смята за [[политически коретно|политически некоректен]], не неутрален и [[расизъм|расистки]], като вместо него някои предпочитат „от цвета на афроамериканците“; също и терминът „черен“ не е свързан с аурата на расизма, която някои придават на „негър“, поради което „нигър“ не се избягва<!-- тук не съм сигурен в превода, ама хич, Ф -->.


Ситуацията в [[България]], [[Русия]] и [[Украйна]] се е различавала от Западна Европа и САЩ, поради факта, че хората от негроидната раса са били екзотика и рядкост в Източна Европа. В тези страни думата „н*гър“ e неутрална и неоскърбителна. Няма признаци това да се променя.
Ситуацията в [[България]], [[Русия]] и [[Украйна]] се е различавала от Западна Европа и САЩ, поради факта, че хората от негроидната раса са били екзотика и рядкост в Източна Европа. В тези страни думата „негър“ e неутрална и неоскърбителна. Няма признаци това да се променя.


[[Африканистика|Учените-африканисти]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] още тогава рядко употребявали думата „н*гър“ (например, тя практически отсъства в енциклопедическия речник „Африка“ под редакцията на Д. А. Ольдерогге), така както в Африка думите [[френски език|фр.]] ''nègre'' и [[английски език|англ.]] ''negro'' ярко се свързвали с [[робовладелчество]]то. Обратно, в текстовете на специалистите по Латинска Америка и особено в текстовете за [[История на робството|историята на робството]] думата „н*гър“ и сега е неутрална.
[[Африканистика|Учените-африканисти]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] още тогава рядко употребявали думата „негър“ (например, тя практически отсъства в енциклопедическия речник „Африка“ под редакцията на Д. А. Ольдерогге), така както в Африка думите [[френски език|фр.]] ''nègre'' и [[английски език|англ.]] ''negro'' ярко се свързвали с [[робовладелчество]]то. Обратно, в текстовете на специалистите по Латинска Америка и особено в текстовете за [[История на робството|историята на робството]] думата „негър“ и сега е неутрална.


В българския народен епос често се явява образа на „църен арапин“.
В българския народен епос често се явява образа на „църен арапин“.


== Употреба на термина ==
== Употреба на термина ==
През значителна част от [[20 век]] терминът „н*гър“ е бил използван в частност за обозначаване на [[робство|африканските роби]]. И понастоящем в [[български език|българската]] и [[италиански език|италианската]] езикова практика думата се използва в тази връзка: с [[поговорка]]та „работя като н*гър“ се има предвид „''работя като поробен''“. Този израз има значение на [[експлоатация]], синоним за някой, който работи вместо друг.
През значителна част от [[20 век]] терминът „негър“ е бил използван в частност за обозначаване на [[робство|африканските роби]]. И понастоящем в [[български език|българската]] и [[италиански език|италианската]] езикова практика думата се използва в тази връзка: с [[поговорка]]та „работя като негър“ се има предвид „''работя като поробен''“. Този израз има значение на [[експлоатация]], синоним за някой, който работи вместо друг.


От [[19 век]] във [[френски език|френския език]] се разпространил метафоричния израз „литературен н*гър“ (''nègres littéraires''), означаващ реалните автори на литературно произведение, което се издава под името на друго лице (фиктивният автор наема „литературни н*гри“, и тяхното авторство се пази в тайна). Един от най-известните писатели, използващи труда на литературни н*гри бил [[Александър Дюма-баща|Александър Дюма (баща)]], написал за своя живот повече от 300 романа (вж. подробности в „Тримата Дюма“ на [[Андре Мороа]]).
От [[19 век]] във [[френски език|френския език]] се разпространил метафоричния израз „литературен негър“ (''nègres littéraires''), означаващ реалните автори на литературно произведение, което се издава под името на друго лице (фиктивният автор наема „литературни негри“, и тяхното авторство се пази в тайна). Един от най-известните писатели, използващи труда на литературни негри бил [[Александър Дюма-баща|Александър Дюма (баща)]], написал за своя живот повече от 300 романа (вж. подробности в „Тримата Дюма“ на [[Андре Мороа]]).


Аналогично, [[учен]]и, които публикуват работи под чужди име, в [[Русия]] понякога наричат „научни н*гри“. В тази връзка е известна [[шега]]та: „Ако автори на статията са [[академик]], [[професор]] и [[аспирант]], то тя е писана от аспиранта.“
Аналогично, [[учен]]и, които публикуват работи под чужди име, в [[Русия]] понякога наричат „научни негри“. В тази връзка е известна [[шега]]та: „Ако автори на статията са [[академик]], [[професор]] и [[аспирант]], то тя е писана от аспиранта.“


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 14:17, 18 септември 2018

Негри пренасочва насам. За италианския философ вижте Антонио Негри.

Негър (Шаблон:Lang-la, черен, тъмен) е обозначение. Обемът на понятието и съотношението му с чернокож и тъмнокож са спорни, най-често то обозначава представители на негроидната раса. В ненаучната литература обикновено за негри се считат и представителите на капоидната раса – бушмени и койкой. Освен това например в Русия наричат негри също и тъмнокожите мулати, докато в Латинска Америка между тях се прави ясна разлика. В много европейски страни и в Северна Америка думите със същата етимология като „негър“ се схващат като унизителни и расистки.[1]

Негроидни етноси

В този раздел са описани както хората, които принадлежат към негроидната раса, така и тези, които се приемат понякога за негри, като е направено разграничение.

В терминологията „негър“ се използва, за да се идентифицира лице, което генетично принадлежи към един от африканските етноси, първоначално развили се в субсаханиална Африка, поради което и тази територия е била наричана – а в художествената литература все още бива наричана – „черна Африка“.

Такива хора имат типични негроидни черти като:

Тъмнокожи азиатски етноси:

Тъмнокожи австралийски етноси:

Тъмнокожи американски етноси:

  • наричаните в САЩ „чернокожи“, „цветнокожи“ или „афроамериканци
  • мулати: кръвна смес между бялата раса и негър
  • замбоси: кръвна смес между индианец и негър

Произход, еволюция, значение и стил на думата

Думи с такова звучене възникват в европейските езици през 17 век във връзка с колониализма. Произходът е от исп. negro („черен“), което на свой ред произлиза от лат. niger („тъмен“); скоро след това думата „негър“ се появява и в руския език. С възникване на европейския империализъм и на псевдонаучния расизъм през 19 век думата се разпространява широко, както в обикновената реч, така и в средите на учените. След краха на колониализма през втората половина на 20 век употребата на думите, производни на negro, в множество езици по света силно се ограничава, освен във вулгарната реч (така, от 1970-години в САЩ думата Negro практически е изместена от black, което също етимологически означава „черен“ във Франция е приета думата Africain).

Негър означава просто черен на испански, португалски и италиански, всички неолатински езици, тъй като тази дума произлиза от латинското niger със същото значение. До 70-те години това е основната дума аз описване на лице с африкански произход и черен цвят на кожата в тези страни. Често тази единствена дума за тези езици има архаично или презрително значение в английския. Родеещата се дума „негроид“ се използва през 19 век и 20 век в антропологията за обозначаване на тъй наречената раса на хората, произлизащи от Африка.

Домашна прислужница почиства камина в САЩ, публ. 1942 г.

Въпреки че в Италия с термина се описва само принадлежността към описаната популация поради фонетичната и етимологичната сродност с английското nigger и negro и неговата все по-честа употреба в презрителен смисъл, днес често се смята за политически некоректен, не неутрален и расистки, като вместо него някои предпочитат „от цвета на афроамериканците“; също и терминът „черен“ не е свързан с аурата на расизма, която някои придават на „негър“, поради което „нигър“ не се избягва.

Ситуацията в България, Русия и Украйна се е различавала от Западна Европа и САЩ, поради факта, че хората от негроидната раса са били екзотика и рядкост в Източна Европа. В тези страни думата „негър“ e неутрална и неоскърбителна. Няма признаци това да се променя.

Учените-африканисти в СССР още тогава рядко употребявали думата „негър“ (например, тя практически отсъства в енциклопедическия речник „Африка“ под редакцията на Д. А. Ольдерогге), така както в Африка думите фр. nègre и англ. negro ярко се свързвали с робовладелчеството. Обратно, в текстовете на специалистите по Латинска Америка и особено в текстовете за историята на робството думата „негър“ и сега е неутрална.

В българския народен епос често се явява образа на „църен арапин“.

Употреба на термина

През значителна част от 20 век терминът „негър“ е бил използван в частност за обозначаване на африканските роби. И понастоящем в българската и италианската езикова практика думата се използва в тази връзка: с поговорката „работя като негър“ се има предвид „работя като поробен“. Този израз има значение на експлоатация, синоним за някой, който работи вместо друг.

От 19 век във френския език се разпространил метафоричния израз „литературен негър“ (nègres littéraires), означаващ реалните автори на литературно произведение, което се издава под името на друго лице (фиктивният автор наема „литературни негри“, и тяхното авторство се пази в тайна). Един от най-известните писатели, използващи труда на литературни негри бил Александър Дюма (баща), написал за своя живот повече от 300 романа (вж. подробности в „Тримата Дюма“ на Андре Мороа).

Аналогично, учени, които публикуват работи под чужди име, в Русия понякога наричат „научни негри“. В тази връзка е известна шегата: „Ако автори на статията са академик, професор и аспирант, то тя е писана от аспиранта.“

Източници

  1. Добрева, Е. (2009). Толерантност, нетолерантност и нулева толерантност в съвременния български печат. Велико Търново: Изд. „Фабер“. ISBN 9789544000547

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Негр“ и страницата „Negro“ в Уикипедия на руски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.