Стилиян Чилингиров: Разлика между версии
м Бот: Поправка на уикисинтаксис; козметични промени |
Добавен линк към wiki-страницата на Национален студентски дом |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Завършва педагогическото училище в родния си град. Учител в с. [[Мечка (Област Русе)|Мечка]], [[Русенска област]] и с. [[Султанци]] (Султанлар), [[Варненска област]]. Работи за списание „[[Звездица (списание)|Звездица]]“, коректор на списание „[[Училищен преглед]]“. Завършва [[педагогика]] в [[Софийския университет]] ([[1909]]). Специализира „История на литературата“ в [[Берлин]] и [[Лайпциг]] (1909 – 1911 г.). Учител по [[немски]] и [[Български език|български]] език във [[Втора мъжка гимназия]] в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Редактор на вестник „[[България (1898 - 1921)|България]]“ (от [[1911]]), и на списание „[[Бразда (списание)|Бразда]]“ ([[1914]] – [[15]] г.). Поддиректор (1916 – 1919 г.) и директор (1919 – 1922 г.) на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Председател на Студентския клуб (1904 г.) и един от инициаторите за построяването на [ |
Завършва педагогическото училище в родния си град. Учител в с. [[Мечка (Област Русе)|Мечка]], [[Русенска област]] и с. [[Султанци]] (Султанлар), [[Варненска област]]. Работи за списание „[[Звездица (списание)|Звездица]]“, коректор на списание „[[Училищен преглед]]“. Завършва [[педагогика]] в [[Софийския университет]] ([[1909]]). Специализира „История на литературата“ в [[Берлин]] и [[Лайпциг]] (1909 – 1911 г.). Учител по [[немски]] и [[Български език|български]] език във [[Втора мъжка гимназия]] в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Редактор на вестник „[[България (1898 - 1921)|България]]“ (от [[1911]]), и на списание „[[Бразда (списание)|Бразда]]“ ([[1914]] – [[15]] г.). Поддиректор (1916 – 1919 г.) и директор (1919 – 1922 г.) на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Председател на Студентския клуб (1904 г.) и един от инициаторите за построяването на [[Национален студентски дом|Студентския дом]] в София. |
||
От [[1923]] година е директор на Народния етнографски музей (сега [[Етнографски институт с музей]]). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944 г.). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“. |
От [[1923]] година е директор на Народния етнографски музей (сега [[Етнографски институт с музей]]). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944 г.). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“. |
Версия от 20:19, 20 септември 2018
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров | |
български писател | |
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден |
26 октомври 1881 г.
|
---|---|
Починал | 23 ноември 1962 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Етнография |
Политика | |
Депутат | |
XV ОНС [1] | |
Семейство | |
Деца | Добромир Чилингиров |
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров в Общомедия |
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на XX век, политик. Един от основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944 г.). Известен е като „последния възрожденец“.
Биография
Завършва педагогическото училище в родния си град. Учител в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област. Работи за списание „Звездица“, коректор на списание „Училищен преглед“. Завършва педагогика в Софийския университет (1909). Специализира „История на литературата“ в Берлин и Лайпциг (1909 – 1911 г.). Учител по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия. Редактор на вестник „България“ (от 1911), и на списание „Бразда“ (1914 – 15 г.). Поддиректор (1916 – 1919 г.) и директор (1919 – 1922 г.) на Народната библиотека. Председател на Студентския клуб (1904 г.) и един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София.
От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944 г.). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.
След 9 септември 1944 г. изпада в забвение (заради обществено-политическата си дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.
-
Паметна плоча на сградата на мястото на дома на Чилингиров на бул. „Дондуков“, София
-
На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.
Обществена деятелност
През 1911 – 1913 година е Народен представител в 15 Обикновено народно събрание. Секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война през 1913 година. През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет.
Председател на Върховния читалищен съюз (1941 – 1944 г.).
Творчество
- Чилингировъ, Стилиянъ. Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически издирвания). София, 1917. с. 259.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Шинелъ безъ пагони. София, 1930. с. 286.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Български читалища преди Освобождението. София, 1931. с. 684.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Какво е далъ българинътъ на другитѣ народи. София, 1941. с. 136.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
- Чилингиров, Стилиян. Маджари и поляци в Шумен. София, Издателство „Огледало“, 1999. с. 106.
- Чилингировъ, Стилиянъ. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие, Издателство „Българско дѣло“, 1942. с. 289.[1]
Бележки
- ↑ Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879 – 2005, 2005, с. 95