Мизия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м сл.н.е. ---> г
м сл.н.е. ---> г
Ред 18: Ред 18:
|местоположение-лег =
|местоположение-лег =
|начало = 29 пр.н.е
|начало = 29 пр.н.е
|край = 86 сл.н.е
|край = 86 г.
|континент = [[Европа]]
|континент = [[Европа]]
|столица = [[Виминациум]]
|столица = [[Виминациум]]

Версия от 07:01, 21 септември 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.

Римска Мизия
Moesia
Μοισία
Римска провинция
29 пр.н.е – 86 г.
      
Герб
Герб
КонтинентЕвропа
СтолицаВиминациум
ИсторияАнтичност
Дакийски войни89 – 105 г.
Предшественик
Даки Даки
Мизи Мизи
Наследник
Горна Мизия Горна Мизия
Долна Мизия Долна Мизия
Днес част от България,
 Косово,
 Румъния,
 Сърбия
 Северна Македония
Римска Мизия
Moesia
Μοισία
в Общомедия

Мизия (Шаблон:Lang-la) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България, Сърбия и Косово като зоната около античния град Скупи попада в днешна Република Македония.

Областта е покорена от римляните през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река ЦибрицаГорна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове[1], всяка с по два римски легиона.

Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106-107 г.

През 271-272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати.

Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум).

Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679-681 г. прабългарите на Аспарух.

Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа — в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.

Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Източници

Вижте също

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Moesia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​