Хайдутин: Разлика между версии
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Hajduk Veljko Petrovic.jpg| |
[[Файл:Hajduk Veljko Petrovic.jpg|мини|250px|[[Хайдут Велко]] – българин от Зайчарско, изявен балкански хайдутин от първата половина на 19 век]] |
||
[[Файл:Ilio voivoda.jpg| |
[[Файл:Ilio voivoda.jpg|мини|250px|[[Ильо войвода]] често е сочен като „последния хайдутин“.]] |
||
''' |
'''Хайду̀тите''' ({{lang-tr|haydùt}}) са членове на въоръжената местна народна съпротива срещу наложилата се [[Османска империя|османска власт]] в периода от [[15 век|15]] до [[19 век]]. |
||
== Термин, понятие, етимология == |
== Термин, понятие, етимология == |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
== Прочути хайдути == |
== Прочути хайдути == |
||
=== Армения === |
=== Армения === |
||
[[ |
[[Файл:Arabo.jpg|мини|250п|Арабо (Степанос Аракел Мхитарян) арменски хайдутин и най-виден революционер (1863 – 1893)]] |
||
*[[Андраник Торос Озаниан|Андраник]] |
* [[Андраник Торос Озаниан|Андраник]] |
||
*[[Арабо]] |
* [[Арабо]] |
||
*[[Карекин Нъждех]] |
* [[Карекин Нъждех]] |
||
*[[Монте Мелконян|Монте Коняр]] |
* [[Монте Мелконян|Монте Коняр]] |
||
==== България ==== |
==== България ==== |
||
[[Файл:Старина Новак (рођен је око 1520. године).jpg|250px|мини|[[Баба Новак]] (1530 – 1601) български хайдутин, поборник и военен началник при влашкия княз [[Михай Витязул|Михаил Храбри]]]] |
[[Файл:Старина Новак (рођен је око 1520. године).jpg|250px|мини|[[Баба Новак]] (1530 – 1601) български хайдутин, поборник и военен началник при влашкия княз [[Михай Витязул|Михаил Храбри]]]] |
||
{{основна|[[:Категория:Български хайдути]]}} |
{{основна|[[:Категория:Български хайдути]]}} |
||
*[[Чавдар войвода]] |
* [[Чавдар войвода]] |
||
*[[Дельо войвода]] |
* [[Дельо войвода]] |
||
*[[Индже Войвода]] |
* [[Индже Войвода]] |
||
*[[Желю войвода]] |
* [[Желю войвода]] |
||
*[[Чакър войвода]] |
* [[Чакър войвода]] |
||
*[[Ангел войвода (Прилеп)|Ангел войвода]] |
* [[Ангел войвода (Прилеп)|Ангел войвода]] |
||
*[[Вълчан войвода]] |
* [[Вълчан войвода]] |
||
*[[Ильо войвода]] |
* [[Ильо войвода]] |
||
*[[Петко войвода|Капитан Петко войвода]] |
* [[Петко войвода|Капитан Петко войвода]] |
||
*[[Панайот Хитов]] |
* [[Панайот Хитов]] |
||
*[[Филип Тотю]] |
* [[Филип Тотю]] |
||
*[[Хаджи Димитър]] |
* [[Хаджи Димитър]] |
||
*[[Стефан Караджа]] |
* [[Стефан Караджа]] |
||
*[[Капитан дядо Никола]] |
* [[Капитан дядо Никола]] |
||
*[[Ради Иванов]] |
* [[Ради Иванов]] |
||
*[[Петър Муткуров]] |
* [[Петър Муткуров]] |
||
*[[Никола Крушкин-Чолака]] |
* [[Никола Крушкин-Чолака]] |
||
*[[Кочо Муструка]] |
* [[Кочо Муструка]] |
||
*[[Иванчо Карасулията]] |
* [[Иванчо Карасулията]] |
||
*[[Апостол войвода]] |
* [[Апостол войвода]] |
||
==== Влашко и Молдова ==== |
==== Влашко и Молдова ==== |
||
*[[Янку Жиану]] |
* [[Янку Жиану]] |
||
*[[Раду Шепчя]] |
* [[Раду Шепчя]] |
||
==== Словакия ==== |
==== Словакия ==== |
||
Ред 71: | Ред 71: | ||
Бертрандон де ла Брокиер в 1433 г. пише, че Ихтиманските възвишения били свърталище на хайдути и там османците се чувствали много несигурно. |
Бертрандон де ла Брокиер в 1433 г. пише, че Ихтиманските възвишения били свърталище на хайдути и там османците се чувствали много несигурно. |
||
Още на следващата година след [[Превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] (1454 г.) се съобщава за заловения в [[София]] от турската войска водена лично от султана пакостящ им войвода [[Радич]]. Припискате е лаконична: ''„1454'' [година]''. В тази година Мехмед цар'' [султан Мехмед II] ''плени Радич, български войвода в София.“''<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1651295545 |
Още на следващата година след [[Превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] (1454 г.) се съобщава за заловения в [[София]] от турската войска водена лично от султана пакостящ им войвода [[Радич]]. Припискате е лаконична: ''„1454'' [година]''. В тази година Мехмед цар'' [султан Мехмед II] ''плени Радич, български войвода в София.“''<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1651295545 Спонтанни бунтове. Хайдутство, Знам БГ]</ref> |
||
1573 г. – действия на хайдушка дружина начело с Толе войвода в Прилепско. |
1573 г. – действия на хайдушка дружина начело с Толе войвода в Прилепско. |
||
Ред 116: | Ред 116: | ||
Български хайдушки чети участват активно в [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]], когато редица български хайдути участват на страната на гърците с четите си. Сред тях са [[Хаджи Христо Българин]], [[Ангел Гацо]], [[Индже войвода]] и други. |
Български хайдушки чети участват активно в [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]], когато редица български хайдути участват на страната на гърците с четите си. Сред тях са [[Хаджи Христо Българин]], [[Ангел Гацо]], [[Индже войвода]] и други. |
||
След [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828 – 1829)]], броят на хайдутите продължава да се увеличава като район на действие имат „''България, Румелия и Македония – с една дума, навсякъде, където живеят българи<ref>Колектив, Македония. Сборник от документи и материали, БАН, 1978 г., стр.143. „вестник „Српске народне новине" от 6. IV. 1844“</ref> |
След [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828 – 1829)]], броят на хайдутите продължава да се увеличава като район на действие имат „''България, Румелия и Македония – с една дума, навсякъде, където живеят българи<ref>Колектив, Македония. Сборник от документи и материали, БАН, 1978 г., стр.143. „вестник „Српске народне новине" от 6. IV. 1844“</ref>.''“. |
||
1849 г. Бунт във Видинско начело с Пуйо войвода. |
1849 г. Бунт във Видинско начело с Пуйо войвода. |
||
Ред 148: | Ред 148: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{икона|bg}} [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3191&Level=3 Сърбия и нашето освободително движение] |
* {{икона|bg}} [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3191&Level=3 Сърбия и нашето освободително движение] |
||
* {{икона|bg}} [http://koreanstudies.bg/node/110 |
* {{икона|bg}} [http://koreanstudies.bg/node/110 Петър Петров, Пет века под ятагана и корана] [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=238:------1396--1878&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 1396 – 1878], |
||
{{Портал Военна история на България}} |
{{Портал Военна история на България}} |
Версия от 11:04, 24 септември 2018
Хайду̀тите (Шаблон:Lang-tr) са членове на въоръжената местна народна съпротива срещу наложилата се османска власт в периода от 15 до 19 век.
Термин, понятие, етимология
Етимологията на термина е унгарска, обозначаваща пограничните стражеви отряди.[1] Османците, взаимствайки го от воювалите срещу тях маджари, започват да назовават първоначално с него въоръжените „разбойници“ воюващи срещу властта им. В Русия са означавали личната въоръжена охрана на болярите и аристократите. Това показва, че в зависимост от влаганата оценка, смисълът му се мени.
Социалната оценка на хайдутите в историческа ретроспекция също се мени. Именно по това време и империята търпи първия си по-сериозен разгром в битката при Лепанто, а в българските земи избухва първото организирано мощно народно недоволство срещу османската власт – Първото търновско въстание.
От турската власт са наричани и хайрсъзи, хадамаци (хайти), арамии (харамии) и пр. На гръцки език на понятието „хайдутин“ е идентично наименованието „клефт“. Клефтите също като хайдутите се предвождат от водачи, носещи титлата „войвода“. В сърбо-хърватските поморски земи в Далмация, на понятието хайдутин, отговаря ускок. Местни хайдути действат и в Армения.
Организираното хайдушко движение
От времето на Първото търновско въстание насетне, е прието да се говори за хайдушко движение.
Организираното съпротивително въоръжено движение по българските земи срещу централната османска власт е известно в българската историография като хайдутство.
В разговорния език и до днес хайдутин, преминало в диалектното айдук, хайдук, мн.ч. обикновено хайдуци (не хайдути) продължава още да се употребява синонимно (в официалното си властово значение от османско време) вместо „крадец“, „разбойник“.
Прочути хайдути
Армения
България
- Чавдар войвода
- Дельо войвода
- Индже Войвода
- Желю войвода
- Чакър войвода
- Ангел войвода
- Вълчан войвода
- Ильо войвода
- Капитан Петко войвода
- Панайот Хитов
- Филип Тотю
- Хаджи Димитър
- Стефан Караджа
- Капитан дядо Никола
- Ради Иванов
- Петър Муткуров
- Никола Крушкин-Чолака
- Кочо Муструка
- Иванчо Карасулията
- Апостол войвода
Влашко и Молдова
Словакия
Сърбия и Босна
- Януш Юрай Лазар, Сизур, Ярал
Украйна
- .
Унгария и Трансилвания
- .
Pазвитие и хронология
Най-ранната поява на хайдути се отвежда към началото на XV век. и особено след неуспешния край на похода под предводителството на Янош Хуняди и Владислав Варненчик, завършил трагично в битката при Варна в 1444 г.
Бертрандон де ла Брокиер в 1433 г. пише, че Ихтиманските възвишения били свърталище на хайдути и там османците се чувствали много несигурно.
Още на следващата година след превземането на Константинопол (1454 г.) се съобщава за заловения в София от турската войска водена лично от султана пакостящ им войвода Радич. Припискате е лаконична: „1454 [година]. В тази година Мехмед цар [султан Мехмед II] плени Радич, български войвода в София.“[2]
1573 г. – действия на хайдушка дружина начело с Толе войвода в Прилепско.
В 1594 г Баба Новак и Дели Марко с 800 конни хайдути и местни сили обсаждат Видин и Свищов, превземат крепостите Никопол и на запад Кладово при по-следващият им рейд в 1596 са превзет и Плевен, Враца и Мездра.[3]
B март 1595 г. водени от Чавдар войвода, 2000 хайдути, включително дружината на Баба Новак, превземат София, по това време главен град на Румелия и седалище на румелийския бейлербей. Масови действия на хайдушки дружини и в Македония.[4]
През 1615 г. в Софийско действува хайдушката дружина начело с Кьосоглу Вълко, а в Софийско и Златишко – дружината на Бързак войвода.
1618 г. – Хайдутски дружини начело с Бързак войвода и Пейо Иванов от Кремиковци действат в Софийско. Акции на хайдути в Кривопаланско.
1637 г. Действия на хайдутска дружина от 200 души в Западна Македония.
1666 г. Хайдути нападат Битолския безистен.
През средата на XVII век голям брой габровци хайдутстват из Шипченската планина, за което и съобщава Евлия Челеби.
1686 г. Действия на 4 – 5 хайдушки чети от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко.
В края на века в хода на Голямата турска война и избухналите Второ Търновско и Чипровско въстания, в българските земи е в ход сериозно хайдушко движение, 1689 е времето на известния Карпош войвода, който е обявен от императора на Свещената Римска империя за „крал на Куманово“. В същата 1689 г. действия на хайдутския воевода Страхил и на войнуците в Пловдивско и Пазарджишко.
В 1690 г. хайдутите на Страхил войвода, подкрепени от австрийска войска, превземат Кюстендил и нападат София. Същата 1690 г. действия на хайдутска дружина от 100 души начело със свещеника на с. Черна река, Видинско.
1698 г. Хайдути действат около Видин, Оряхово и Поломие.
Насетне, от битката при Зента с Карловацкия и Константинополския мир (1699 и 1700 г.), т.е. от началото на 18 век, вече има точни исторически сведения за някои хайдути – великия Дончо Ватаха от Копривщица, Кара Танас от Катунище, Ангел войвода от село Новаково, Хасковско, Стоян войвода, Гълъб войвода и други. В народните песни се пее за много войводи като Чавдар, байрактаря му Лало, Страхил, Мануш, Индже (първоначално известен кърджалийски главатар), жени като Рада, Еленка, Тодорка, Бояна и т.н. Хайдутите действуват най-вече в планинските райони, които са труднодостъпни и в които лесно могат да се укрият и да получат народна закрила. Хайдути има в Стара планина и Средна гора, но също така и в Пирин, Рила, Витоша – около София, в Родопите, в Югоизточна България и другаде.
1705 г. Действия на хайдутска дружина във Видинско начело с Чока. 1713 г. Действия на хайдутски дружини в района на Тетово, Скопие, Щип, Кавадарци, Битоля, Лерин и Охрид.
1717 г. Действия на хайдутска чета начело с Папазоглу в Оряховско. 1720 г. Отпор на родопски хайдути в Райково срещу опит за помохамеданчване.
1720 г. – отпор на родопски хайдути в Райково срещу опити за помохамеданчване.
В Софийско в 1758 г. хайдушка дружина влиза в сражение с турска войска,
Във Воденско в 1762 г. хайдушка дружина начело с кап. Пройо влиза в сражение с турска войска .
По време на Руско-турската война 1768 – 1774 г. хайдушки дружини се сражават с турците – в Силистренско на Вичо, поп Марин и Недялко (1770 – 1771), между 1771 г. и 1776 г. в Русенско, Видинско и Врачанско тила на турците е атакуван от хайдушки дружини. Такива има и в Софийско, Дупнишко, Ихтиманско и други райони.
Най-известния български хайдутин от началото на 19 век е хайдут Велко, когото австрийските имперски власти, посредством сърбите, употребяват за реализирането на своите си външнополитически цели. Благодарение най-вече на изградената хайдушка организация от Велко по Църна река, Тимошко е присъединено към Княжество Сърбия през 1833 г. в изпълнение на Одринския мирен договор от 1829 г., с непосредствено предхождащата го Акерманска конвенция. В 1807 г. действия на отряда на хайдут Велко против кърджалиите. Още при избухването на Първото сръбско въстание хайдушки чети, като тази на Хайдут Велко, вземат активно участие в сраженията в Белградския пашалък.
Български хайдушки чети участват активно в Гръцката война за независимост, когато редица български хайдути участват на страната на гърците с четите си. Сред тях са Хаджи Христо Българин, Ангел Гацо, Индже войвода и други.
След Руско-турската война (1828 – 1829), броят на хайдутите продължава да се увеличава като район на действие имат „България, Румелия и Македония – с една дума, навсякъде, където живеят българи[5].“.
1849 г. Бунт във Видинско начело с Пуйо войвода.
След неуспешната за Русия Кримска война, българското хайдутство е организирано в нови форми.
1861 – 1876 г. Действия на четата на Петко войвода в Беломорска Тракия.
1863 – 1865 г. Преминаване от Румъния в България на четите на Стоян войвода и Герго Капитански, на П. Хитов и Ст. Люцканов, на Христо Македонски и П. Стоянов, и други.
1867 г. – Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава р. Дунав при Тутракан. Четата на Филип Тотю преминава р. Дунав при Свищов. Чета начело с Иван Кулин, Еремия П. Бъчваров и Найден Пешов преминава от Зайчар през Връшка чука в България. 1868 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава р. Дунав при с. Вадим, Свищовско.
1876 г. – Четата на Таньо Стоянов преминава р. Дунав източно от Тутракан. Четата на Христо Ботев преминава р. Дунав при Козлодуй. Четата на Сидер Грънчаров преминава от Сърбия в България.
Ильо войвода (известен и като последния хайдутин) от село Берово, Малашевско, заедно с Георги Раковски е водач на Първата българска легия в Белград. Ильо е извънредно ценен със съветите си които дава при изграждането на ВМОРО.
След освобождението на България, хайдутството е погълнато от движението за национално обединение на българските земи. Към него са вливат известни войводи като Иванчо Карасулията, Апостол войвода – Ениджевардарското слънце и пр.
Отражение върху фолклора
В отношението си към хайдушкото движение, българският народ изгражда неповторими и митологизирани образи и на тези народни закрилници (подобно на юнаците от Крали Марко насетне), които образи са пресъздадени най-вече в народните песни и фолклора, и което явление е присъщо и на другите народи намирали се под властта на по-ниско културен и цивилизован завоевател. Хайдушките песни възникват в отражение на хайдутството, като народно и социално движение, което по историко-географски причини, се развива у южните славяни, и което през 19 век прераства в своеобразна форма на националноосвободително движение. Социална база за хайдутството дават онези, които са най-вече засегнати от поробителя по отношение на свещените си човешки права и свободи. Оскърбени, те са принудени да избягат в горите и планините и да отстояват своите потъпкани лични и естествени права.
Организираното хайдушко движение има социален и народен смисъл – срещу „изедниците“, т.е. срещу местната османска власт и администрация и срещу османския поробител в лицето на държавния глава – султана, а от 1517 г. и халиф на „правоверните“ мюсюлмани.
Вижте също
Бележки
- ↑ http://vasmer.info/гг/гайдук/
- ↑ Спонтанни бунтове. Хайдутство, Знам БГ
- ↑ Рубева А. Ф., Антиосмански движения и освободителни процеси в България, Шумен 2007 г.
- ↑ Анти-османска съпротива на българите (15 – 17 век), История БГ
- ↑ Колектив, Македония. Сборник от документи и материали, БАН, 1978 г., стр.143. „вестник „Српске народне новине" от 6. IV. 1844“
Външни препратки
- ((bg)) Сърбия и нашето освободително движение
- ((bg)) Петър Петров, Пет века под ятагана и корана 1396 – 1878,
|