Никола Мушанов е роден на 2 април 1872 г. в Дряново. Неговите родители са Стойчо Колев Мушанов и Йона Станева.<ref>В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата на 2 април 1872 г. за рожденна. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, "Изток-Запад", 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514.</ref>
Никола Мушанов завършва право в [[Екс ан Прованс]], [[Франция]], през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е [[министър на народното просвещение]] (1908 – 1910) и [[министър на вътрешните работи]] (1910 – 1911) в [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|първото]] и [[Правителство на Александър Малинов (1910–1911)|второто]] правителство на [[Александър Малинов]].
Никола Мушанов завършва право в [[Екс ан Прованс]], [[Франция]], през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е [[министър на народното просвещение]] (1908 – 1910) и [[министър на вътрешните работи]] (1910 – 1911) в [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|първото]] и [[Правителство на Александър Малинов (1910–1911)|второто]] правителство на [[Александър Малинов]].
Никола Стойков Мушанов или Мошанов е адвокат и виден българскиполитик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век. Той е министър-председател начело на три правителства през 1931 – 1934 година, негов племенник е Стойчо Мошанов, също известен български политик.
Биография
Никола Мушанов е роден на 2 април 1872 г. в Дряново. Неговите родители са Стойчо Колев Мушанов и Йона Станева.[1]
През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври същата година оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до преврата от Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Участва в кампанията за спасяването на българските евреи.
Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 г. затвор.[2] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[3] През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. – в село Заград.[4]
В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов. Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.[5]
Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.
Бележки
↑В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата на 2 април 1872 г. за рожденна. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, "Изток-Запад", 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514.