Югославяни (народ): Разлика между версии
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ] |
м ] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
{{Сърбия}}: 80 721 (2002)<br> |
{{Сърбия}}: 80 721 (2002)<br> |
||
{{Канада}}: 65 305 (2006)<br> |
{{Канада}}: 65 305 (2006)<br> |
||
{{Черна Гора}}: |
{{Черна Гора}}: 1860 (2003)<br> |
||
{{Словения}}: 527 (2002)<br> |
{{Словения}}: 527 (2002)<br> |
||
{{Хърватия}}: 176 (2001)<br> |
{{Хърватия}}: 176 (2001)<br> |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
|сродни=[[Индо-европейци]] |
|сродни=[[Индо-европейци]] |
||
}} |
}} |
||
'''Югославяните''' са така нареченият „''седми народ''“ на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]]. |
'''Югославяните''' са така нареченият „''седми народ''“ на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]]. |
||
През [[1961]] г. при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в [[СФРЮ]]. Пораждането на този нов „народ“ се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия — югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидиви на миналото. |
През [[1961]] г. при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в [[СФРЮ]]. Пораждането на този нов „народ“ се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия — югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидиви на миналото. |
||
Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през [[1981]] г., когато в СФРЮ са преброени |
Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през [[1981]] г., когато в СФРЮ са преброени 1 219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Понеже като югославяни се самоопределят предимно представителите на [[южни славяни|южнославянските]] нации — [[сърби]], [[хървати]], [[българи]] и [[бошняци]] (по-рядко [[албанци]], [[унгарци]], [[турци]] и други), можем да ги причислим към южнославянските народи. |
||
На преброявантето на населението през [[1981]] г. най-много югославяни има в [[Сърбия]] (36%) и [[Босна и Херцеговина]] (26%). При преброяването от [[2002]] г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във [[Войводина]] и 30 840 — в [[Централна Сърбия]]. |
На преброявантето на населението през [[1981]] г. най-много югославяни има в [[Сърбия]] (36%) и [[Босна и Херцеговина]] (26%). При преброяването от [[2002]] г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във [[Войводина]] и 30 840 — в [[Централна Сърбия]]. |
||
==Вижте още== |
== Вижте още == |
||
*[[Югославия]] |
* [[Югославия]] |
||
*[[Южни славяни]] |
* [[Южни славяни]] |
||
[[Категория:Югославяни| ]] |
[[Категория:Югославяни| ]] |
Версия от 18:40, 27 септември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Югославяни | |
Общ брой | около 500 000 |
---|---|
По места | САЩ: 351 040 (2006) Сърбия: 80 721 (2002) |
Език | сърбохърватски,Македонска редакция на българския |
Религия | главно православие |
Сродни групи | Индо-европейци |
Югославяни в Общомедия |
Югославяните са така нареченият „седми народ“ на Титова Югославия.
През 1961 г. при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в СФРЮ. Пораждането на този нов „народ“ се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия — югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидиви на миналото.
Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през 1981 г., когато в СФРЮ са преброени 1 219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Понеже като югославяни се самоопределят предимно представителите на южнославянските нации — сърби, хървати, българи и бошняци (по-рядко албанци, унгарци, турци и други), можем да ги причислим към южнославянските народи.
На преброявантето на населението през 1981 г. най-много югославяни има в Сърбия (36%) и Босна и Херцеговина (26%). При преброяването от 2002 г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във Войводина и 30 840 — в Централна Сърбия.