Игдрасил: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 185.232.130.161 (б.), към версия на BotNinja Етикет: Отмяна |
м т. е. --> т.е.; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:AM 738 4to Yggdrasill.png|мини|Игдрасил в [[Исландия|староисландски]] [[манускрипт]] от 17 в.]] |
||
'''Игдрасил''', '''Игдразил''' (''Yggdrasills, Yggdrasil'', в превод „конят на Иг ([[Один]])“<ref>[http://www.answers.com/topic/yggdrasil World Mythology Dictionary: Yggdrasil]</ref>, „бойният кон на Иг“) в [[Скандинавска митология|скандинавската митология]] е [[световно дърво]], гигантски [[ясен]], свързващ трите свята — подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете. |
'''Игдрасил''', '''Игдразил''' (''Yggdrasills, Yggdrasil'', в превод „конят на Иг ([[Один]])“<ref>[http://www.answers.com/topic/yggdrasil World Mythology Dictionary: Yggdrasil]</ref>, „бойният кон на Иг“) в [[Скандинавска митология|скандинавската митология]] е [[световно дърво]], гигантски [[ясен]], свързващ трите свята — подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете. |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът ''[[Урд]]'' („съдба“), където живеят трите [[норни]], които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана [[Мимир]], известен и като изворът на мъдростта, а третият — [[Хвергелмир]] („кипящ котел“). |
При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът ''[[Урд]]'' („съдба“), където живеят трите [[норни]], които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана [[Мимир]], известен и като изворът на мъдростта, а третият — [[Хвергелмир]] („кипящ котел“). |
||
Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr — „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен за староскандинавската поезия [[кенинг]] и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т. |
Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr — „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен за староскандинавската поезия [[кенинг]] и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т.е. със самата мъдрост). От друга страна Один често връзва осмокракия си [[кон]] [[Слейпнир]] за Игдрасил. Някои изследователи са склонни да виждат и в двата епизода отгласи от [[шаман]]ски посвещенчески митове<ref>Мирча Елиаде. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. изд. Лик. София, 1996, стр. 412 - 413.</ref>. |
||
С Игдрасил е свързан и бог [[Хеймдал]], който е един от пазителите му и според някои предположения негов [[Антропоморфия|антропоморфен]] образ. |
С Игдрасил е свързан и бог [[Хеймдал]], който е един от пазителите му и според някои предположения негов [[Антропоморфия|антропоморфен]] образ. |
||
Смята се, че '''Лерад''' и '''Мимамейд''' (от Мимир, владетелят на извора на мъдростта) са [[синоним]]и на Игдрасил, а неговите култови еквиваленти са свещените стълбове-дървета, известни в старите скандинавски и германски племена |
Смята се, че '''Лерад''' и '''Мимамейд''' (от Мимир, владетелят на извора на мъдростта) са [[синоним]]и на Игдрасил, а неговите култови еквиваленти са свещените стълбове-дървета, известни в старите скандинавски и германски племена [[Ирминсул]] |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
{{Девет свята в скандинавската митология}} |
{{Девет свята в скандинавската митология}} |
||
{{Скандинавска митология}} |
{{Скандинавска митология}} |
||
[[Категория:Скандинавска митология]] |
[[Категория:Скандинавска митология]] |
||
Версия от 20:51, 27 септември 2018
Игдрасил, Игдразил (Yggdrasills, Yggdrasil, в превод „конят на Иг (Один)“[1], „бойният кон на Иг“) в скандинавската митология е световно дърво, гигантски ясен, свързващ трите свята — подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете.
Върхът на Игдрасил, Лерад, се извисява над Валхала. На него се намира мъдър орел, между чиито очи стои ястребът Вердфьолнир . На покрива на Валхала стоят козата Хейдрун и еленът Ейктюрмир („с дъбови рога“, „с дъбови краища на рогата“), които се хранят с младите листа на ясена. Стволът на Игдрасил, преминава през средния свят, светът на хората, а трите му корена се простират (според Старата Еда) към царството на мъртвите, към великаните и към хората или (според Младата Еда) — към асите, хримтурсите и Нифлхейм. На средното ниво четири елена (Даин, Двалин, Дунейр и Дуратрор, по един от всяка посока на света) се хранят с листата му, а корените на му непрекъснато са гризани от дракона Нидхьог, подпомаган от неизброимо количество змии, които живеят около него. По ствола на Игдрасил нагоре и надолу снове катерицата Рататоск („Острозъба“), която е вестоносец между орела на върха му и дракона под корените.
При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът Урд („съдба“), където живеят трите норни, които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана Мимир, известен и като изворът на мъдростта, а третият — Хвергелмир („кипящ котел“).
Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr — „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен за староскандинавската поезия кенинг и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т.е. със самата мъдрост). От друга страна Один често връзва осмокракия си кон Слейпнир за Игдрасил. Някои изследователи са склонни да виждат и в двата епизода отгласи от шамански посвещенчески митове[2].
С Игдрасил е свързан и бог Хеймдал, който е един от пазителите му и според някои предположения негов антропоморфен образ.
Смята се, че Лерад и Мимамейд (от Мимир, владетелят на извора на мъдростта) са синоними на Игдрасил, а неговите култови еквиваленти са свещените стълбове-дървета, известни в старите скандинавски и германски племена Ирминсул
Външни препратки
- Описание на Игдрасил в Старата Еда (Прорицание на вьолвата) (на руски)
- Прорицание на вьолвата (на английски)
Източници
- ↑ World Mythology Dictionary: Yggdrasil
- ↑ Мирча Елиаде. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. изд. Лик. София, 1996, стр. 412 - 413.
| |||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
