Литературна теория: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-западно- +западно)
м унифициране - т. н. --> т.н.; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
'''Литературната теория''' е в най-стриктен смисъл систематично изучаване на [[литература]]та като [[изкуство]], нейните характеристики, качества, производство, продукция, т.е. творчески процес, както и изучаване на методите за анализиране на литературата.<ref>Culler 1997, стр.1 </ref> В действителност обаче от [[19 век]] насам изучаването и анализирането на литературата са интердисциплинарни полета&nbsp;— ако през 19 век изучаването на литературата става по отношение на [[История на България|историческите]] и социални процеси в едно [[общество]], то от [[1970-те|70]]-[[1990-те|90-те]] на [[20 век]] [[психоанализа]]та се намесва в литературната теория, а през [[21 век]] това е [[когнитивната наука]] - тези две изследователски области са само отделни примери за това как се мисли, изучава и анализира [[литературна творба|литературната творба]]. Разнообразието от интелектуални традиции и приоритети в литературната теория е понякога причина различните типове литературна теория да са дори радикално различни, като намирането на общи черти между тях за основа на някакво сравняване може да бъде трудно. Тъй като на [[Западна Европа|запад]] литературната теория започва да се развива в истинския, модерния смисъл на думата през [[1950]], може да се каже, че в България присъстват някои от школите на литературната теория, които са изброени по-долу (означени са с флагче), но реално доминиращата литературна теория, преподавана в училищата и университетите у [[България|нас]] принадлежи на по-стари от тези традиции, а именно литературната теория, такава каквато е била през 19 век <ref>проф. Росица Димчева (СУ, Теория на литературата), [http://www.ceeol.com/aspx/getdocument.aspx?logid=5&id=f375cb6e2ead4116be998faac2dec35b Приносът на проф. Иван Д. Шишманов към социологията на литературата], Литературна мисъл: 2 / 2004</ref>, тоест през [[романтизма]] с примеси на структурализъм от 50-те на 20 век. Школите на литературната теория, които са намерили почва в България най-често биват означавани като "''модерни подходи към литературата''" или ''модерни интерпретативни подходи''<ref>Българска академия на науките, Институт за литература, звено Теория на литературата, Български литературен процес. [http://www.ilit.bas.bg/bg/projects_teoria_na_lit.php Проблеми на поетиката] Ръководител: ст. н. с. д-р [[Радосвет Коларов]].</ref>.
'''Литературната теория''' е в най-стриктен смисъл систематично изучаване на [[литература]]та като [[изкуство]], нейните характеристики, качества, производство, продукция, т.е. творчески процес, както и изучаване на методите за анализиране на литературата.<ref>Culler 1997, стр.1 </ref> В действителност обаче от [[19 век]] насам изучаването и анализирането на литературата са интердисциплинарни полета&nbsp;— ако през 19 век изучаването на литературата става по отношение на [[История на България|историческите]] и социални процеси в едно [[общество]], то от [[1970-те|70]]-[[1990-те|90-те]] на [[20 век]] [[психоанализа]]та се намесва в литературната теория, а през [[21 век]] това е [[когнитивната наука]] - тези две изследователски области са само отделни примери за това как се мисли, изучава и анализира [[литературна творба|литературната творба]]. Разнообразието от интелектуални традиции и приоритети в литературната теория е понякога причина различните типове литературна теория да са дори радикално различни, като намирането на общи черти между тях за основа на някакво сравняване може да бъде трудно. Тъй като на [[Западна Европа|запад]] литературната теория започва да се развива в истинския, модерния смисъл на думата през [[1950]], може да се каже, че в България присъстват някои от школите на литературната теория, които са изброени по-долу (означени са с флагче), но реално доминиращата литературна теория, преподавана в училищата и университетите у [[България|нас]] принадлежи на по-стари от тези традиции, а именно литературната теория, такава каквато е била през 19 век <ref>проф. Росица Димчева (СУ, Теория на литературата), [http://www.ceeol.com/aspx/getdocument.aspx?logid=5&id=f375cb6e2ead4116be998faac2dec35b Приносът на проф. Иван Д. Шишманов към социологията на литературата], Литературна мисъл: 2 / 2004</ref>, тоест през [[романтизма]] с примеси на структурализъм от 50-те на 20 век. Школите на литературната теория, които са намерили почва в България най-често биват означавани като "''модерни подходи към литературата''" или ''модерни интерпретативни подходи''<ref>Българска академия на науките, Институт за литература, звено Теория на литературата, Български литературен процес. [http://www.ilit.bas.bg/bg/projects_teoria_na_lit.php Проблеми на поетиката] Ръководител: ст.н. с. д-р [[Радосвет Коларов]].</ref>.


==История==
== История ==
===Руска литературна теория===
=== Руска литературна теория ===


В началото на 20 век [[руски]]ят формалист Борис Томашевски пише своя учебник “Теория на литературата” ([[1925]]), този модел за литературна теория е доминиращ дълго време (основно през периода на комунистическо управление) сред множеството [[руски]] и [[съветски]] теоретици, както и български преподаватели и изследователи, като в България все още е използван. Тази структурална (формалистка) теория на литературата включва в полето на литературната теория три основни раздела на [[поетика]]та:
В началото на 20 век [[руски]]ят формалист Борис Томашевски пише своя учебник “Теория на литературата” ([[1925]]), този модел за литературна теория е доминиращ дълго време (основно през периода на комунистическо управление) сред множеството [[руски]] и [[съветски]] теоретици, както и български преподаватели и изследователи, като в България все още е използван. Тази структурална (формалистка) теория на литературата включва в полето на литературната теория три основни раздела на [[поетика]]та:
# ''Елементи на стилистиката''. Поетическият език е подразделен като [[лексика]], [[семантика]] и [[синтаксис]], по аналогия с общата структура на езика.
# ''Елементи на стилистиката''. Поетическият език е подразделен като [[лексика]], [[семантика]] и [[синтаксис]], по аналогия с общата структура на езика.
# ''Сравнителна метрика''. Представена е същността на стихотворния ритъм.
# ''Сравнителна метрика''. Представена е същността на стихотворния ритъм.
Ред 12: Ред 12:
== Съвременна литературната теория. Школи ==
== Съвременна литературната теория. Школи ==
Школите основно отразяват англо-американската и западноевропейска литературната теория, като изключение са руският формализъм, структурализъм и семиотика, есетизъм.
Школите основно отразяват англо-американската и западноевропейска литературната теория, като изключение са руският формализъм, структурализъм и семиотика, есетизъм.
[[File:Iweala FfmBuchmesse171008.jpg|мини|Четенето е и анализиране на творбата]]
[[Файл:Iweala FfmBuchmesse171008.jpg|мини|Четенето е и анализиране на творбата]]
* Естетизъм [[File:Yes check.svg|15px|Да]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|15px|bg]]
* Естетизъм [[Файл:Yes check.svg|15px|Да]] [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|15px|bg]]
::асоциира се с романтизма, определя естетическата стойност като основна цел на разбиране на литературата.
::асоциира се с романтизма, определя естетическата стойност като основна цел на разбиране на литературата.
* [[прагматизъм|Американски прагматизъм]]
* [[прагматизъм|Американски прагматизъм]]
Ред 29: Ред 29:
::изследва текста чрез други основни текстове на периода
::изследва текста чрез други основни текстове на периода
* Постколониализъм
* Постколониализъм
* [[Постмодернизъм]] [[File:Yes check.svg|15px|Да]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|15px|bg]]
* [[Постмодернизъм]] [[Файл:Yes check.svg|15px|Да]] [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|15px|bg]]
* [[Постструктурализъм]]
* [[Постструктурализъм]]
* [[Психоанализа]] [[File:Yes check.svg|15px|Да]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|15px|bg]]
* [[Психоанализа]] [[Файл:Yes check.svg|15px|Да]] [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|15px|bg]]
* [[Куиър теория]]
* [[Куиър теория]]
* [[Формализъм (литература)#Руски формализъм|Руски формализъм]]
* [[Формализъм (литература)#Руски формализъм|Руски формализъм]]
* [[Структурализъм]] и [[семиотика]]
* [[Структурализъм]] и [[семиотика]]
* Екокритицизъм
* Екокритицизъм
* [[Феминистка литературна критика]] [[File:Yes check.svg|15px|Да]] [[Image:Flag of Bulgaria.svg|15px|bg]]
* [[Феминистка литературна критика]] [[Файл:Yes check.svg|15px|Да]] [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|15px|bg]]


== Източници ==
== Източници ==
Ред 43: Ред 43:
{{Превод от|en|Literary theory|304793586}}
{{Превод от|en|Literary theory|304793586}}


==Библиография==
== Библиография ==
* [[Тери Игълтън]], ''Теория на литературата'', УИ, 2001, [http://www.litclub.com/library/kritika/eagleton.htm Увод на книгата онлайн]
* [[Тери Игълтън]], ''Теория на литературата'', УИ, 2001, [http://www.litclub.com/library/kritika/eagleton.htm Увод на книгата онлайн]
* Тери Игълтън, ''Увод в литературната теория'', изд. Агата-А, 2006
* Тери Игълтън, ''Увод в литературната теория'', изд. Агата-А, 2006
Ред 51: Ред 51:
* [http://www.myschoolbel.info/Pomagala/Rechnik%20na%20literaturnite%20temini.html#А Кратък онлайн речник на литературните термини]
* [http://www.myschoolbel.info/Pomagala/Rechnik%20na%20literaturnite%20temini.html#А Кратък онлайн речник на литературните термини]
* Ричард Нич, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/126/lv0126004.htm Съвременни направления и тенденции на литературнотеоретичните изследвания] (1997)
* Ричард Нич, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/126/lv0126004.htm Съвременни направления и тенденции на литературнотеоретичните изследвания] (1997)




[[Категория:Литературна теория| ]]
[[Категория:Литературна теория| ]]

Версия от 00:25, 28 септември 2018

Литературната теория е в най-стриктен смисъл систематично изучаване на литературата като изкуство, нейните характеристики, качества, производство, продукция, т.е. творчески процес, както и изучаване на методите за анализиране на литературата.[1] В действителност обаче от 19 век насам изучаването и анализирането на литературата са интердисциплинарни полета — ако през 19 век изучаването на литературата става по отношение на историческите и социални процеси в едно общество, то от 70-90-те на 20 век психоанализата се намесва в литературната теория, а през 21 век това е когнитивната наука - тези две изследователски области са само отделни примери за това как се мисли, изучава и анализира литературната творба. Разнообразието от интелектуални традиции и приоритети в литературната теория е понякога причина различните типове литературна теория да са дори радикално различни, като намирането на общи черти между тях за основа на някакво сравняване може да бъде трудно. Тъй като на запад литературната теория започва да се развива в истинския, модерния смисъл на думата през 1950, може да се каже, че в България присъстват някои от школите на литературната теория, които са изброени по-долу (означени са с флагче), но реално доминиращата литературна теория, преподавана в училищата и университетите у нас принадлежи на по-стари от тези традиции, а именно литературната теория, такава каквато е била през 19 век [2], тоест през романтизма с примеси на структурализъм от 50-те на 20 век. Школите на литературната теория, които са намерили почва в България най-често биват означавани като "модерни подходи към литературата" или модерни интерпретативни подходи[3].

История

Руска литературна теория

В началото на 20 век руският формалист Борис Томашевски пише своя учебник “Теория на литературата” (1925), този модел за литературна теория е доминиращ дълго време (основно през периода на комунистическо управление) сред множеството руски и съветски теоретици, както и български преподаватели и изследователи, като в България все още е използван. Тази структурална (формалистка) теория на литературата включва в полето на литературната теория три основни раздела на поетиката:

  1. Елементи на стилистиката. Поетическият език е подразделен като лексика, семантика и синтаксис, по аналогия с общата структура на езика.
  2. Сравнителна метрика. Представена е същността на стихотворния ритъм.
  3. Тематика. Включени са тематология, мотивика и жанрология.

Тоест литературната теория е представена като предмет на "структурата на литературната творба и полето на литературността". [4]

Съвременна литературната теория. Школи

Школите основно отразяват англо-американската и западноевропейска литературната теория, като изключение са руският формализъм, структурализъм и семиотика, есетизъм.

Четенето е и анализиране на творбата
  • Естетизъм Да bg
асоциира се с романтизма, определя естетическата стойност като основна цел на разбиране на литературата.
ролята на литературата в ежедневието
изследва текста чрез други основни текстове на периода

Източници

  1. Culler 1997, стр.1
  2. проф. Росица Димчева (СУ, Теория на литературата), Приносът на проф. Иван Д. Шишманов към социологията на литературата, Литературна мисъл: 2 / 2004
  3. Българска академия на науките, Институт за литература, звено Теория на литературата, Български литературен процес. Проблеми на поетиката Ръководител: ст.н. с. д-р Радосвет Коларов.
  4. Владимир Донев, За теорията като история на литературоведските идеи, Литературен вестник, 16-3-2005
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Literary theory в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Библиография

  • Тери Игълтън, Теория на литературата, УИ, 2001, Увод на книгата онлайн
  • Тери Игълтън, Увод в литературната теория, изд. Агата-А, 2006
  • Е. Панчева, А. Личева, М. Янакиева, Теория на литературата: от Платон до постмодернизма, 2005

Външни препратки