Чешки език: Разлика между версии

Чешки език
čeština
	Чешки език čeština
Страна	Чехия и други страни
Регион	Централна Европа, Източна Европа
Говорещи	12 000 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Славянски; Западнославянски; Чешко-словашки; Чешки;
Официално положение
Официален в	Чехия
Регулатор	Институт за чешки език
Кодове
ISO 639-1	cs
ISO 639-2	cze
ISO 639-3	CES
	Уикипедия на Чешки език
	Чешки език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 02:54, 1 октомври 2018

Чешкият език е един от западнославянските езици. Говорен е главно в Бохемия, Моравия, части от Силезия. Той е официалният език на Чехия.

История

Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници (Киевски листове), 10 век, Пражки глаголически листове, 11 век),също и от съчинения на латински език (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12-13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:

изчезване на носовите гласни;
еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
извършват се прегласи на съгласните (r –> ř);
g –> звучна гласилкова проходна h [ɦ];
y и i се изравняват по гласеж;
именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за минало свършено време (аорист) и имперфект (минало несвършено време) при глаголите.

Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от Ян Хус. През 16 век за развитието на книж. език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на Ян Коменски. Окончателното формиране на ч. книжовен е. се извършва от писателите и филолозите през 19 век (Павел Шафарик), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.

Особености

Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. vada „недостатък“ - váda „свада“). l,r,m са във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа.

Основни диалекти:

чешки
ханацки
моравско-словашки
ляшки

Азбука

буква	чешко название	звук (МФА)	алофон
A a	á	[a]
Á á	dlouhé á	[a:]
B b	bé	[b]	[p]
C c	cé	[ts]	[dz]
Č č	čé	[tʃ]	[dʒ]
D d	dé	[d]	[t]
Ď ď	ďé	[ɟ]	[c]
E e	é	[ɛ]
É é	dlouhé é	[ɛ:]
Ě ě	ije	[ɛ], [jɛ]
F f	ef	[f]
G g	gé	[g]	[k]
H h	há	[ɦ]	[x], [h]
Ch ch	chá	[x]	[ɣ], [ɦ]
I i	í	[ɪ]
Í í	dlouhé í	[i:]
J j	jé	[j]
K k	ká	[k]	[g]
L l	el	[l]
M m	em	[m]	[ɱ]
N n	en	[n]	[ŋ]

буква	чешко название	звук (МФА)	алофон
Ň ň	eň	[ɲ]
O o	ó	[o]
Ó ó	dlouhé ó	[o:]
P p	pé	[p]	[b]
Q q	kvé	qu=[kv]
R r	er	[r]
Ř ř	eř	[r̝]	[r̝°]
S s	es	[s]	[z]
Š š	eš	[ʃ]	[ʒ]
T t	té	[t]	[d]
Ť ť	ťé	[c]	[ɟ]
U u	ú	[ʊ]
Ú ú	dlouhé ú	[u:]
Ů ů	ů s kroužkem	[u:]
V v	vé	[v]	[f]
W w	dvojité vé	[v]	[f]
X x	iks	[ks]	[gz]
Y y	ypsilon	[ɪ]
Ý ý	dlouhé ypsilon	[i:]
Z z	zet	[z]	[s]
Ž ž	žet	[ʒ]	[ʃ]

Литература

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Външни препратки

Уикипедия на Чешки език

Шаблон:Лингвистика-мъниче

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 == История ==
 Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници ([[Киевски листове]]), 10 век, [[Пражки глаголически листове]], 11 век),също и от съчинения на [[латински език]] (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12-13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършват присъщите за чешки език процеси:
-*изчезване на носовите гласни;
+* изчезване на носовите гласни;
-*еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
+* еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват;
-*извършват се прегласи на съгласните (''r –> ř'');
+* извършват се прегласи на съгласните (''r –> ř'');
-*''g'' –> [[звучна гласилкова проходна съгласна|звучна гласилкова проходна]] ''h'' {{IPA|[ɦ]}};
+* ''g'' –> [[звучна гласилкова проходна съгласна|звучна гласилкова проходна]] ''h'' {{IPA|[ɦ]}};
-*''y'' и ''i'' се изравняват по гласеж;
+* ''y'' и ''i'' се изравняват по гласеж;
-*именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за [[минало свършено време]] ([[аорист]]) и имперфект ([[минало несвършено време]]) при глаголите.
+* именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за [[минало свършено време]] ([[аорист]]) и имперфект ([[минало несвършено време]]) при глаголите.
 Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от [[Ян Хус]]. През 16 век за развитието на книж. език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на [[Ян Коменски]]. Окончателното формиране на ч. книжовен е. се извършва от писателите и филолозите през 19 век ([[Павел Шафарик]]), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.
 == Особености ==
-Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. ''vada'' „недостатък“ - ''váda'' „свада“). ''l,r,m'' се явяват във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа.
+Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. ''vada'' „недостатък“ - ''váda'' „свада“). ''l,r,m'' са във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа.
 Основни диалекти:
-*чешки
+* чешки
-*ханацки
+* ханацки
-*моравско-словашки
+* моравско-словашки
-*ляшки
+* ляшки
 == Азбука ==