Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XX в.): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (.. ---> .) |
м се явява ---> е |
||
Ред 58: | Ред 58: | ||
| style="text-align: right;" | 1927, 1929 || [[Александър Николаевич Альошков]] || Физикогеографски изследвания в [[Полярен Урал]] между 64° – 66º с.ш. '''1927''': Изкачване по река Ляпин (от басейна на Об) и по левия ѝ приток река Маня и откриване на най-високата точка на [[Урал (планина)|Урал]] – връх Народная (1894 м) и още 10 върха с височина между 1600 – 1800 м, в т.ч. пик Карпински. '''1929''': Извършване на обстойни петроложки изследвания в района на връх Народная || [[Русия]] |
| style="text-align: right;" | 1927, 1929 || [[Александър Николаевич Альошков]] || Физикогеографски изследвания в [[Полярен Урал]] между 64° – 66º с.ш. '''1927''': Изкачване по река Ляпин (от басейна на Об) и по левия ѝ приток река Маня и откриване на най-високата точка на [[Урал (планина)|Урал]] – връх Народная (1894 м) и още 10 върха с височина между 1600 – 1800 м, в т.ч. пик Карпински. '''1929''': Извършване на обстойни петроложки изследвания в района на връх Народная || [[Русия]] |
||
|- |
|- |
||
| style="text-align: right;" | 1928 – 1931 || [[Андрей Григориев (академик)|Андрей Григориев]] || Физикогеографски изследвания на [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. Проследяване на паралелното възвишение [[Кейви]], простиращо се в източната част на [[Колски полуостров|Колския п-ов]], между 67 – 68º с.ш., в югоизточно направление от 36º до 39º 30` и.д., на протежение около 200 км. Установяване, че възвишението |
| style="text-align: right;" | 1928 – 1931 || [[Андрей Григориев (академик)|Андрей Григориев]] || Физикогеографски изследвания на [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. Проследяване на паралелното възвишение [[Кейви]], простиращо се в източната част на [[Колски полуостров|Колския п-ов]], между 67 – 68º с.ш., в югоизточно направление от 36º до 39º 30` и.д., на протежение около 200 км. Установяване, че възвишението е вододел на реките [[Поной]] и [[Йоканга]]. На север от [[Кейви]] и успоредно на него откриване на много по-ниско възвишение, на юг от долното течение на [[Поной]] – на ниско възвишение с височина до 287 м || [[Русия]] |
||
|- |
|- |
||
| style="text-align: right;" | 1930 || [[Ото Шмид]] || Организиране на първата научноизследователска станция на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] в Тихия залив ({{coord|80|20|N|52|47|E|}}) на остров [[Хукър (остров)|Хукър]] || [[Русия]] |
| style="text-align: right;" | 1930 || [[Ото Шмид]] || Организиране на първата научноизследователска станция на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] в Тихия залив ({{coord|80|20|N|52|47|E|}}) на остров [[Хукър (остров)|Хукър]] || [[Русия]] |
||
Ред 68: | Ред 68: | ||
| style="text-align: right;" | 1934 || [[Николай Адолфович Солнцев]] (1902 – 1991) || Детайлно физикогеографско изследване и картиране на остров [[Колгуев]] ({{coord|69|10|N|49|20|E|}}) в [[Баренцево море]] || [[Русия]] |
| style="text-align: right;" | 1934 || [[Николай Адолфович Солнцев]] (1902 – 1991) || Детайлно физикогеографско изследване и картиране на остров [[Колгуев]] ({{coord|69|10|N|49|20|E|}}) в [[Баренцево море]] || [[Русия]] |
||
|- |
|- |
||
| style="text-align: right;" | 1937 || [[Михаил Николаевич Карбасников]] || Изследване на около 200 км, от 36º до 39º и.д. от възвишението Ветрови Пояс, пресичане на няколко места и установяване, че |
| style="text-align: right;" | 1937 || [[Михаил Николаевич Карбасников]] || Изследване на около 200 км, от 36º до 39º и.д. от възвишението Ветрови Пояс, пресичане на няколко места и установяване, че е вододел между [[Бяло море (Русия)|Бяло]] и [[Балтийско море]] || [[Русия]] |
||
|- |
|- |
||
| style="text-align: right;" | 1952 – 1953 || [[Анатолий Иванович Степанов]] || Детайлно геодезическо заснемане и топографско картиране на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и откриване на 20 нови малки острова (общ брой острови в архипелага 191, площ 16500 км<sup>2</sup>) || [[Русия]] |
| style="text-align: right;" | 1952 – 1953 || [[Анатолий Иванович Степанов]] || Детайлно геодезическо заснемане и топографско картиране на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и откриване на 20 нови малки острова (общ брой острови в архипелага 191, площ 16500 км<sup>2</sup>) || [[Русия]] |
Версия от 04:37, 1 октомври 2018
Години | Име на откривател, изследовател | Направени открития и изследвания | Изследванията засягат следните съвременни държави |
---|---|---|---|
1901 | Степан Макаров | Хидрографски изследвания на бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя | Русия |
1903 | Вилхелм Рамсай | Провеждане на научни изследвания в Карелия, Олонецка губерния и п-ов Канин | Русия |
1903 – 1904 | Йохан Петер Кох | Физикогеографски изследвания и топографско заснемане на части от Исландия | Исландия |
1903 – 1905 | Андрей Владимирович Журавски (1882 – 1914), Андрей Григориев | 1903: Изследване района на Болванския залив (на изток от делтата на Печора) и открил множество малки езера; 1904: Изследване на река Адзва (от басейна на Печора) и откриване и картиране на Вашуткините езера (68º с.ш.) в района на изворите ѝ; 1905: Изследване на малките острови в Печорско море – Матвеев ( ), Гуляеви Кошки ( ) и Песяков ( ) и езерата на запад от Хайпударския залив | Русия |
1903 – 1905 | Антъни Фиала | Откриване на островите Циглер ( ), Грили ( ), Чамп ( ) и Хейс ( ) в архипелага Земя на Франц Йосиф и корегиране очертанията на множество по-рано открити | Русия |
1904 – 1905 | Вилялмур Стефансон | Археоложки и етнографски изследвания в Исландия | Исландия |
1905 – 1906 | Сергей Никитин | Пълно топографско картиране на планината Мугоджари | Казахстан |
1906 – 1910 | Гунар Исаксен | Топографска и батиметрична експедиция на Шпицберген. Първо пресичане на северозападната част на остров Западен Шпицберген и откриване на платото Холтедал. Изследване на планините на остров Земя принц Карл и картиране на северозападната част на архипелага | Норвегия |
1907 | Григорий Иванович Поспелов (1869 – 1933) | Детайлно картиране на протока Маточкин Шар, разделящ двата острова на Нова Земя | Русия |
1907 – 1909 | Андрей Владимирович Журавски | 1903: Изследване на река Колва (приток на Уса) (1907); река Голяма Синя (ляв приток на Уса) (1908); река Косю (ляв приток на Уса) (1909). На базата на събраните материали от него материали Феодосий Чернишов оконтурява възвишението Чернишов в басейна на река Уса (десен приток на Печора) | Русия |
1907 – 1912 | Владимир Русанов | Шесткратни плавания към бреговете на Нова Земя. Изследване на цялото западно и части от източното крайбрежие на Северния и Южния острови, неколкократно пресичане на Северния остров и откриване на няколко реки и езера и залива Машигин ( ) | Русия |
1908 – 1909 | Сергей Владимирович Керцелли | Детайлни физикогеографски изследвания на Болшеземелската тундра в долното течение на река Печора | Русия |
1909 – 1910 | Нестор Алексеевич Кулик (1886 – 1942) | Изследване теченията на реките Адзва и Голяма Роговая, десни притоци на Уса, от басейна на Печора и откриване на възвишението Чернишов между долните им течения | Русия |
1910 – 1912 | Ерих фон Дригалски | Топографско аерофотозаснемане с дирижабъла „Граф Цепелин“ на части от архипелага Шпицберген | Норвегия |
1910 – 1912 | Николай Зубов | Хидрографски изследвания в Баренцево море и мензулна снимка на залива Митюшиха ( ) на западното крайбрежие на Нова Земя и долното течение на река Пеша | Русия |
1911 | Жан Батист Шарко | Океанографски изследвания в протока Ла Манш | Великобритания, Франция, Белгия |
1912 – 1913 | Георгий Седов, Владимир Визе | Уточнява конфигурацията на северозападните брегове на Нова Земя, откриване и картиране на заливите Борзов ( ) и Иностранцев ( ). Изследване на вътрешните райони на Северния остров и откриване на хребетите Менделеев и Ломоносов | Русия |
1914 | Георгий Брусилов, Валериан Албанов | Достигане до Земя на Франц Йосиф | на север от архипелагаРусия |
1920 – 1923 | Андрей Григориев | Физикогеографски изследвания в Южен Урал и в Болшеземелската тундра в байсейна на река Печора | Русия |
1920 – 1927 | Жан Батист Шарко | Океанографски изследвания в Северно и Балтийско море и Бискайския залив | |
1921 | Николай Владимирович Розе (1890 – 1942) | Картиране на част от източния бряг на Северния остров на Нова Земя, между 77º и 75º 40`с.ш. и откриване на залив Благополучие ( ) | Русия |
1921 – 1925 | Александър Толмачов | Физикогеографски изследвания на островите Вайгач, Нова Земя и Колгуев | Русия |
1921,1923, 1925 – 1935 | Вера Варсанофева | 1921: Изкачване и изследване на 10 върха в Северен Урал покрай левия бряг на горното течение на река Илич (десен приток на Печора); 1923: Изследване горното течение на река Илич и северната част на хребета Ъйджит Парма; 1925 – 1935: Геоложкото и топографско заснемане на 124-ти лист от Общата геоложка карта на СССР, включващ горните басейни на реките Печора, Сосва и Лозва | Русия |
1924 – 1925 | Борис Городков, Александър Николаевич Альошков (1896 – 1949) | Физикогеографски изследвания в Полярен Урал. 1924: От Салехард, достигане до югоизточните части на Полярен Урал, изследване левия приток на Об – река Соб; 1925: Изследване на Урал между 66º и 66º 30`с.ш. и изясняване, че между Малък и Полярен Урал на протежение от 115 км се простира дълбока долина. Изследване левия приток на Об – река Войкар | Русия |
1924 – 1925 | Рудолф Самойлович | Изследване и картиране на източния бряг на Нова Земя между 74º и 75º с.ш. Дооткриване на заливите Русанов (75º с.ш.), Неупокоев (74º 50` с.ш.) и Седов (74º 45` с.ш.) и открива заливите Книпович и Циволка ( ) | Русия |
1927, 1929 | Александър Николаевич Альошков | Физикогеографски изследвания в Полярен Урал между 64° – 66º с.ш. 1927: Изкачване по река Ляпин (от басейна на Об) и по левия ѝ приток река Маня и откриване на най-високата точка на Урал – връх Народная (1894 м) и още 10 върха с височина между 1600 – 1800 м, в т.ч. пик Карпински. 1929: Извършване на обстойни петроложки изследвания в района на връх Народная | Русия |
1928 – 1931 | Андрей Григориев | Физикогеографски изследвания на Колския п-ов. Проследяване на паралелното възвишение Кейви, простиращо се в източната част на Колския п-ов, между 67 – 68º с.ш., в югоизточно направление от 36º до 39º 30` и.д., на протежение около 200 км. Установяване, че възвишението е вододел на реките Поной и Йоканга. На север от Кейви и успоредно на него откриване на много по-ниско възвишение, на юг от долното течение на Поной – на ниско възвишение с височина до 287 м | Русия |
1930 | Ото Шмид | Организиране на първата научноизследователска станция на архипелага Земя на Франц Йосиф в Тихия залив ( ) на остров Хукър | Русия |
30-те години на XX в. | Александър Александрович Чернов (1877 – 1963) | Откриване и изследване на Печорския каменовъглен басейн и изследване геологията на Северен Урал, Пай Хой, Болшеземелската тундра и Тиманския кряж | Русия |
1932 | Николай Зубов | Първо заобикаляне с кораб от север на архипелага Земя на Франц Йосиф | Русия |
1934 | Николай Адолфович Солнцев (1902 – 1991) | Детайлно физикогеографско изследване и картиране на остров Колгуев ( ) в Баренцево море | Русия |
1937 | Михаил Николаевич Карбасников | Изследване на около 200 км, от 36º до 39º и.д. от възвишението Ветрови Пояс, пресичане на няколко места и установяване, че е вододел между Бяло и Балтийско море | Русия |
1952 – 1953 | Анатолий Иванович Степанов | Детайлно геодезическо заснемане и топографско картиране на архипелага Земя на Франц Йосиф и откриване на 20 нови малки острова (общ брой острови в архипелага 191, площ 16500 км2) | Русия |
Източници
- Краткая географическая энциклопедия. Том 5. Справочные данные, стр. 404 – 3405. http://geoman.ru/books/item/f00/s00/z0000000/index.shtml
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 301 – 304, 310 – 313, 320 – 321, 331, 341 – 342, 352, 369 – 370, 391 – 399. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
- Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 34 – 38, 73 – 74. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
- Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 41 – 42, 48, 74 – 79. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
|