Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XX в.): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (.. ---> .)
м се явява ---> е
Ред 58: Ред 58:
| style="text-align: right;" | 1927, 1929 || [[Александър Николаевич Альошков]] || Физикогеографски изследвания в [[Полярен Урал]] между 64° – 66º с.ш. '''1927''': Изкачване по река Ляпин (от басейна на Об) и по левия ѝ приток река Маня и откриване на най-високата точка на [[Урал (планина)|Урал]] – връх Народная (1894 м) и още 10 върха с височина между 1600 – 1800 м, в т.ч. пик Карпински. '''1929''': Извършване на обстойни петроложки изследвания в района на връх Народная || [[Русия]]
| style="text-align: right;" | 1927, 1929 || [[Александър Николаевич Альошков]] || Физикогеографски изследвания в [[Полярен Урал]] между 64° – 66º с.ш. '''1927''': Изкачване по река Ляпин (от басейна на Об) и по левия ѝ приток река Маня и откриване на най-високата точка на [[Урал (планина)|Урал]] – връх Народная (1894 м) и още 10 върха с височина между 1600 – 1800 м, в т.ч. пик Карпински. '''1929''': Извършване на обстойни петроложки изследвания в района на връх Народная || [[Русия]]
|-
|-
| style="text-align: right;" | 1928 – 1931 || [[Андрей Григориев (академик)|Андрей Григориев]] || Физикогеографски изследвания на [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. Проследяване на паралелното възвишение [[Кейви]], простиращо се в източната част на [[Колски полуостров|Колския п-ов]], между 67 – 68º с.ш., в югоизточно направление от 36º до 39º 30` и.д., на протежение около 200 км. Установяване, че възвишението се явява вододел на реките [[Поной]] и [[Йоканга]]. На север от [[Кейви]] и успоредно на него откриване на много по-ниско възвишение, на юг от долното течение на [[Поной]] – на ниско възвишение с височина до 287 м || [[Русия]]
| style="text-align: right;" | 1928 – 1931 || [[Андрей Григориев (академик)|Андрей Григориев]] || Физикогеографски изследвания на [[Колски полуостров|Колския п-ов]]. Проследяване на паралелното възвишение [[Кейви]], простиращо се в източната част на [[Колски полуостров|Колския п-ов]], между 67 – 68º с.ш., в югоизточно направление от 36º до 39º 30` и.д., на протежение около 200 км. Установяване, че възвишението е вододел на реките [[Поной]] и [[Йоканга]]. На север от [[Кейви]] и успоредно на него откриване на много по-ниско възвишение, на юг от долното течение на [[Поной]] – на ниско възвишение с височина до 287 м || [[Русия]]
|-
|-
| style="text-align: right;" | 1930 || [[Ото Шмид]] || Организиране на първата научноизследователска станция на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] в Тихия залив ({{coord|80|20|N|52|47|E|}}) на остров [[Хукър (остров)|Хукър]] || [[Русия]]
| style="text-align: right;" | 1930 || [[Ото Шмид]] || Организиране на първата научноизследователска станция на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] в Тихия залив ({{coord|80|20|N|52|47|E|}}) на остров [[Хукър (остров)|Хукър]] || [[Русия]]
Ред 68: Ред 68:
| style="text-align: right;" | 1934 || [[Николай Адолфович Солнцев]] (1902 – 1991) || Детайлно физикогеографско изследване и картиране на остров [[Колгуев]] ({{coord|69|10|N|49|20|E|}}) в [[Баренцево море]] || [[Русия]]
| style="text-align: right;" | 1934 || [[Николай Адолфович Солнцев]] (1902 – 1991) || Детайлно физикогеографско изследване и картиране на остров [[Колгуев]] ({{coord|69|10|N|49|20|E|}}) в [[Баренцево море]] || [[Русия]]
|-
|-
| style="text-align: right;" | 1937 || [[Михаил Николаевич Карбасников]] || Изследване на около 200 км, от 36º до 39º и.д. от възвишението Ветрови Пояс, пресичане на няколко места и установяване, че се явява вододел между [[Бяло море (Русия)|Бяло]] и [[Балтийско море]] || [[Русия]]
| style="text-align: right;" | 1937 || [[Михаил Николаевич Карбасников]] || Изследване на около 200 км, от 36º до 39º и.д. от възвишението Ветрови Пояс, пресичане на няколко места и установяване, че е вододел между [[Бяло море (Русия)|Бяло]] и [[Балтийско море]] || [[Русия]]
|-
|-
| style="text-align: right;" | 1952 – 1953 || [[Анатолий Иванович Степанов]] || Детайлно геодезическо заснемане и топографско картиране на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и откриване на 20 нови малки острова (общ брой острови в архипелага 191, площ 16500 км<sup>2</sup>) || [[Русия]]
| style="text-align: right;" | 1952 – 1953 || [[Анатолий Иванович Степанов]] || Детайлно геодезическо заснемане и топографско картиране на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и откриване на 20 нови малки острова (общ брой острови в архипелага 191, площ 16500 км<sup>2</sup>) || [[Русия]]

Версия от 04:37, 1 октомври 2018

Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (XX в.)
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави
1901 Степан Макаров Хидрографски изследвания на бреговете на архипелага Земя на Франц Йосиф и Нова Земя Русия
1903 Вилхелм Рамсай Провеждане на научни изследвания в Карелия, Олонецка губерния и п-ов Канин Русия
1903 – 1904 Йохан Петер Кох Физикогеографски изследвания и топографско заснемане на части от Исландия Исландия
1903 – 1905 Андрей Владимирович Журавски (1882 – 1914), Андрей Григориев 1903: Изследване района на Болванския залив (на изток от делтата на Печора) и открил множество малки езера; 1904: Изследване на река Адзва (от басейна на Печора) и откриване и картиране на Вашуткините езера (68º с.ш.) в района на изворите ѝ; 1905: Изследване на малките острови в Печорско море – Матвеев (69°28′ с. ш. 58°32′ и. д. / 69.466667° с. ш. 58.533333° и. д.), Гуляеви Кошки (68°56′ с. ш. 55°25′ и. д. / 68.933333° с. ш. 55.416667° и. д.) и Песяков (68°40′ с. ш. 57°30′ и. д. / 68.666667° с. ш. 57.5° и. д.) и езерата на запад от Хайпударския залив Русия
1903 – 1905 Антъни Фиала Откриване на островите Циглер (80°58′ с. ш. 57°25′ и. д. / 80.966667° с. ш. 57.416667° и. д.), Грили (81°00′ с. ш. 58°18′ и. д. / 81° с. ш. 58.3° и. д.), Чамп (80°40′ с. ш. 56°14′ и. д. / 80.666667° с. ш. 56.233333° и. д.) и Хейс (80°34′ с. ш. 57°42′ и. д. / 80.566667° с. ш. 57.7° и. д.) в архипелага Земя на Франц Йосиф и корегиране очертанията на множество по-рано открити Русия
1904 – 1905 Вилялмур Стефансон Археоложки и етнографски изследвания в Исландия Исландия
1905 – 1906 Сергей Никитин Пълно топографско картиране на планината Мугоджари Казахстан
1906 – 1910 Гунар Исаксен Топографска и батиметрична експедиция на Шпицберген. Първо пресичане на северозападната част на остров Западен Шпицберген и откриване на платото Холтедал. Изследване на планините на остров Земя принц Карл и картиране на северозападната част на архипелага Норвегия
1907 Григорий Иванович Поспелов (1869 – 1933) Детайлно картиране на протока Маточкин Шар, разделящ двата острова на Нова Земя Русия
1907 – 1909 Андрей Владимирович Журавски 1903: Изследване на река Колва (приток на Уса) (1907); река Голяма Синя (ляв приток на Уса) (1908); река Косю (ляв приток на Уса) (1909). На базата на събраните материали от него материали Феодосий Чернишов оконтурява възвишението Чернишов в басейна на река Уса (десен приток на Печора) Русия
1907 – 1912 Владимир Русанов Шесткратни плавания към бреговете на Нова Земя. Изследване на цялото западно и части от източното крайбрежие на Северния и Южния острови, неколкократно пресичане на Северния остров и откриване на няколко реки и езера и залива Машигин (74°45′ с. ш. 56°00′ и. д. / 74.75° с. ш. 56° и. д.) Русия
1908 – 1909 Сергей Владимирович Керцелли Детайлни физикогеографски изследвания на Болшеземелската тундра в долното течение на река Печора Русия
1909 – 1910 Нестор Алексеевич Кулик (1886 – 1942) Изследване теченията на реките Адзва и Голяма Роговая, десни притоци на Уса, от басейна на Печора и откриване на възвишението Чернишов между долните им течения Русия
1910 – 1912 Ерих фон Дригалски Топографско аерофотозаснемане с дирижабъла „Граф Цепелин“ на части от архипелага Шпицберген Норвегия
1910 – 1912 Николай Зубов Хидрографски изследвания в Баренцево море и мензулна снимка на залива Митюшиха (73°37′ с. ш. 54°30′ и. д. / 73.616667° с. ш. 54.5° и. д.) на западното крайбрежие на Нова Земя и долното течение на река Пеша Русия
1911 Жан Батист Шарко Океанографски изследвания в протока Ла Манш Великобритания, Франция, Белгия
1912 – 1913 Георгий Седов, Владимир Визе Уточнява конфигурацията на северозападните брегове на Нова Земя, откриване и картиране на заливите Борзов (76°10′ с. ш. 61°00′ и. д. / 76.166667° с. ш. 61° и. д.) и Иностранцев (76°30′ с. ш. 66°00′ и. д. / 76.5° с. ш. 66° и. д.). Изследване на вътрешните райони на Северния остров и откриване на хребетите Менделеев и Ломоносов Русия
1914 Георгий Брусилов, Валериан Албанов Достигане до 83°17′ с. ш. 60°00′ и. д. / 83.283333° с. ш. 60° и. д. на север от архипелага Земя на Франц Йосиф Русия
1920 – 1923 Андрей Григориев Физикогеографски изследвания в Южен Урал и в Болшеземелската тундра в байсейна на река Печора Русия
1920 – 1927 Жан Батист Шарко Океанографски изследвания в Северно и Балтийско море и Бискайския залив
1921 Николай Владимирович Розе (1890 – 1942) Картиране на част от източния бряг на Северния остров на Нова Земя, между 77º и 75º 40`с.ш. и откриване на залив Благополучие (75°40′ с. ш. 63°45′ и. д. / 75.666667° с. ш. 63.75° и. д.) Русия
1921 – 1925 Александър Толмачов Физикогеографски изследвания на островите Вайгач, Нова Земя и Колгуев Русия
1921,1923, 1925 – 1935 Вера Варсанофева 1921: Изкачване и изследване на 10 върха в Северен Урал покрай левия бряг на горното течение на река Илич (десен приток на Печора); 1923: Изследване горното течение на река Илич и северната част на хребета Ъйджит Парма; 1925 – 1935: Геоложкото и топографско заснемане на 124-ти лист от Общата геоложка карта на СССР, включващ горните басейни на реките Печора, Сосва и Лозва Русия
1924 – 1925 Борис Городков, Александър Николаевич Альошков (1896 – 1949) Физикогеографски изследвания в Полярен Урал. 1924: От Салехард, достигане до югоизточните части на Полярен Урал, изследване левия приток на Об – река Соб; 1925: Изследване на Урал между 66º и 66º 30`с.ш. и изясняване, че между Малък и Полярен Урал на протежение от 115 км се простира дълбока долина. Изследване левия приток на Об – река Войкар Русия
1924 – 1925 Рудолф Самойлович Изследване и картиране на източния бряг на Нова Земя между 74º и 75º с.ш. Дооткриване на заливите Русанов (75º с.ш.), Неупокоев (74º 50` с.ш.) и Седов (74º 45` с.ш.) и открива заливите Книпович и Циволка (74°25′ с. ш. 58°50′ и. д. / 74.416667° с. ш. 58.833333° и. д.) Русия
1927, 1929 Александър Николаевич Альошков Физикогеографски изследвания в Полярен Урал между 64° – 66º с.ш. 1927: Изкачване по река Ляпин (от басейна на Об) и по левия ѝ приток река Маня и откриване на най-високата точка на Урал – връх Народная (1894 м) и още 10 върха с височина между 1600 – 1800 м, в т.ч. пик Карпински. 1929: Извършване на обстойни петроложки изследвания в района на връх Народная Русия
1928 – 1931 Андрей Григориев Физикогеографски изследвания на Колския п-ов. Проследяване на паралелното възвишение Кейви, простиращо се в източната част на Колския п-ов, между 67 – 68º с.ш., в югоизточно направление от 36º до 39º 30` и.д., на протежение около 200 км. Установяване, че възвишението е вододел на реките Поной и Йоканга. На север от Кейви и успоредно на него откриване на много по-ниско възвишение, на юг от долното течение на Поной – на ниско възвишение с височина до 287 м Русия
1930 Ото Шмид Организиране на първата научноизследователска станция на архипелага Земя на Франц Йосиф в Тихия залив (80°20′ с. ш. 52°47′ и. д. / 80.333333° с. ш. 52.783333° и. д.) на остров Хукър Русия
30-те години на XX в. Александър Александрович Чернов (1877 – 1963) Откриване и изследване на Печорския каменовъглен басейн и изследване геологията на Северен Урал, Пай Хой, Болшеземелската тундра и Тиманския кряж Русия
1932 Николай Зубов Първо заобикаляне с кораб от север на архипелага Земя на Франц Йосиф Русия
1934 Николай Адолфович Солнцев (1902 – 1991) Детайлно физикогеографско изследване и картиране на остров Колгуев (69°10′ с. ш. 49°20′ и. д. / 69.166667° с. ш. 49.333333° и. д.) в Баренцево море Русия
1937 Михаил Николаевич Карбасников Изследване на около 200 км, от 36º до 39º и.д. от възвишението Ветрови Пояс, пресичане на няколко места и установяване, че е вододел между Бяло и Балтийско море Русия
1952 – 1953 Анатолий Иванович Степанов Детайлно геодезическо заснемане и топографско картиране на архипелага Земя на Франц Йосиф и откриване на 20 нови малки острова (общ брой острови в архипелага 191, площ 16500 км2) Русия

Източници

  • Краткая географическая энциклопедия. Том 5. Справочные данные, стр. 404 – 3405. http://geoman.ru/books/item/f00/s00/z0000000/index.shtml
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 301 – 304, 310 – 313, 320 – 321, 331, 341 – 342, 352, 369 – 370, 391 – 399. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 34 – 38, 73 – 74. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 41 – 42, 48, 74 – 79. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5