Китара: Разлика между версии
м - ден днешен; козметични промени |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:A guitar ubt.jpeg| |
[[Файл:A guitar ubt.jpeg|мини|190px|Класическа китара. При нея струните са синтетични и найлонови, грифът е по-широк, главата е по-голяма, а самото тяло също е по-голямо от това на уестърн тип акустичната китара.]] |
||
[[Файл:AcousticGuitar.jpg| |
[[Файл:AcousticGuitar.jpg|мини|190px|Акустична китара. С метални струни, има по-малки глава и тяло и по-тесен гриф.]] |
||
'''Китарата''' е [[музикален инструмент]] от групата на [[Струнни инструменти|струнните инструменти]]. Тя е най-често с шест [[струна|струни]]. При акустичната китара звукът се извлича от вибрациите на струните и техния [[резонанс]] в кухата част на инструмента. Свири се като с едната ръка се притискат струните към металните пластини на [[гриф]]а наречени прагчета, а с другата струните се дърпат или удрят с пръсти или „перо“. |
'''Китарата''' е [[музикален инструмент]] от групата на [[Струнни инструменти|струнните инструменти]]. Тя е най-често с шест [[струна|струни]]. При акустичната китара звукът се извлича от вибрациите на струните и техния [[резонанс]] в кухата част на инструмента. Свири се като с едната ръка се притискат струните към металните пластини на [[гриф]]а наречени прагчета, а с другата струните се дърпат или удрят с пръсти или „перо“. |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент [[Шуберт]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Берлиоз]], [[Рихард Вагнер|Вагнер]], [[Паганини]], [[Бокерини]] и други [[композитор]]и. През XX век голямо разпространение има т.нар. хавайска китара с характерно [[вибрато]] иглисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звукоизвличането се извършва чрез металически пръстен. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф. Карули (ит., 1770 – 1841), Фернандо Сор (исп., 1778 – 1839:) Дионисио Агуадо (исп., 1784 – 1849), Андрей Осипович Сихра – основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773 – 1850), Иванов-Крамски (рус., 1912 г.) и др. |
За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент [[Шуберт]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Берлиоз]], [[Рихард Вагнер|Вагнер]], [[Паганини]], [[Бокерини]] и други [[композитор]]и. През XX век голямо разпространение има т.нар. хавайска китара с характерно [[вибрато]] иглисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звукоизвличането се извършва чрез металически пръстен. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф. Карули (ит., 1770 – 1841), Фернандо Сор (исп., 1778 – 1839:) Дионисио Агуадо (исп., 1784 – 1849), Андрей Осипович Сихра – основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773 – 1850), Иванов-Крамски (рус., 1912 г.) и др. |
||
Електрическата китара е изобретена от [[Адолф Рикенбакер]], с помощта на [[Джордж Бошан]] и [[Паул Берт]] през [[1931]] година. Рикенбекер е изобретил адаптер от подковообразен [[магнит]]. Въпреки това [[Данелектро]] (англ: ''Danelectro'') са първите, които произвеждат [[електрическа китара|електрически китари]] за масовия пазар. Истинската електрическа китара с изцяло плътен корпус е създадена от американеца [[Лео Фендър]] (англ: ''Leo Fender''), който през [[1946]] г. основава компанията за електрически инструменти „Фендър“, а |
Електрическата китара е изобретена от [[Адолф Рикенбакер]], с помощта на [[Джордж Бошан]] и [[Паул Берт]] през [[1931]] година. Рикенбекер е изобретил адаптер от подковообразен [[магнит]]. Въпреки това [[Данелектро]] (англ: ''Danelectro'') са първите, които произвеждат [[електрическа китара|електрически китари]] за масовия пазар. Истинската електрическа китара с изцяло плътен корпус е създадена от американеца [[Лео Фендър]] (англ: ''Leo Fender''), който през [[1946]] г. основава компанията за електрически инструменти „Фендър“, а продуктите ѝ са едни от най-качествените и ценени от много известни музиканти по цял свят. <ref>http://www.artrousse.com/bg/profili/instruments/kitara.htm</ref><ref>http://www.classicalguitarmidi.com/history/guitar_history.html</ref> |
||
Развитието на съвременните технологии няма как да не окаже влияние на музикалната [[индустрия]] и в частност на музикалните инструменти. Технологичният напредък предлага нови възможности при създаването на [[музика]]. Едни производители залагат на физическата издръжливост. Китарата на ''Blackbird'' е изцяло изработена от [[въглерод]]ни нишки, с изключение на [[струни]]те, които са [[найлон]]ови. Залага се също и на новаторски похвати на [[звук]]оизвличане, поставяйки отвора до [[гриф]]а на китарата, променяйки формата в правоъгълна и намаляване на теглото ѝ. |
Развитието на съвременните технологии няма как да не окаже влияние на музикалната [[индустрия]] и в частност на музикалните инструменти. Технологичният напредък предлага нови възможности при създаването на [[музика]]. Едни производители залагат на физическата издръжливост. Китарата на ''Blackbird'' е изцяло изработена от [[въглерод]]ни нишки, с изключение на [[струни]]те, които са [[найлон]]ови. Залага се също и на новаторски похвати на [[звук]]оизвличане, поставяйки отвора до [[гриф]]а на китарата, променяйки формата в правоъгълна и намаляване на теглото ѝ. |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
== Устройство == |
== Устройство == |
||
[[Файл:Fender Telecaster Head.jpg|мини| |
[[Файл:Fender Telecaster Head.jpg|мини|дясно|Китарна '''глава''' на китарата Fender Telecaster]] |
||
При различните видове китари има различни видове елементи. При електрическите китари липсва куха резонаторна част, защото специална музикална техника възпроизвежда звука. Но за кой да е вид китара има и елементи, без които тя не би могла да бъде използваема. Това са гриф, струни, прагчета, мостове и ключове, като ключовете правят малко изключение, тъй като при един особен вид китари те липсват. Важен етап при дизайна на китарата е подбора на дърво. Макар много от китарите да са боядисани и да се пренебрегва дървото, съществуват много примери, които показват как само полираното дърво създава такъв ефект, какъвто не може да бъде постигнат единствено чрез боядисване. Най-добрите материали са [[клен]]ът, [[секвоя]]та, [[абанос]]ът, червеното дърво и другите екзотични такива. Боядисването на китарата също дава отражение на звука. С термина „боди арт“ (англ: ''body art'') се означават мотивите, които се изобразяват върху инструмента – например даден символ, надпис или фигура. |
При различните видове китари има различни видове елементи. При електрическите китари липсва куха резонаторна част, защото специална музикална техника възпроизвежда звука. Но за кой да е вид китара има и елементи, без които тя не би могла да бъде използваема. Това са гриф, струни, прагчета, мостове и ключове, като ключовете правят малко изключение, тъй като при един особен вид китари те липсват. Важен етап при дизайна на китарата е подбора на дърво. Макар много от китарите да са боядисани и да се пренебрегва дървото, съществуват много примери, които показват как само полираното дърво създава такъв ефект, какъвто не може да бъде постигнат единствено чрез боядисване. Най-добрите материали са [[клен]]ът, [[секвоя]]та, [[абанос]]ът, червеното дърво и другите екзотични такива. Боядисването на китарата също дава отражение на звука. С термина „боди арт“ (англ: ''body art'') се означават мотивите, които се изобразяват върху инструмента – например даден символ, надпис или фигура. |
||
<ref>http://web.archive.org/20000617170539/www.geocities.com/SunsetStrip/Stage/1918/guitar.htm</ref> |
<ref>http://web.archive.org/20000617170539/www.geocities.com/SunsetStrip/Stage/1918/guitar.htm</ref> |
||
=== Глава на грифа === |
=== Глава на грифа === |
||
[[Файл:Guitar headstock angle.png|мини| |
[[Файл:Guitar headstock angle.png|мини|дясно|Права и ъгловата '''глава'''. Обърнете внимание на ъгъл '''β''' между повърхността на грифа и повърхността на главата.]] |
||
'''Главата''' на китарата се намира в края на [[гриф]]а, от отсрещната страна на тялото на китарата. Към главата са прикрепени ключовете, чиято основна функция е да опъват струните и да поемат породеното от тях напрежение при свирене, освен това от ключовете се контролира обтегнатостта и отпуснатостта на китарните струни. Най-често срещаната комбинация от ключове е 3+3, от двете страни на главата по три ключа, като за всеки е прикрепена по една [[струна]]. При други глави на китари, ключовете са подредени в права линия, шест на брой, един след друг (китарите Фендър Стратокастър (англ: ''Fender Stratocasters'')) или пък 2+4, т.е. от едната страна 2, а от другата 4 (например при китарите Ърни Бол Мюзик Мен (англ: ''Ernie Ball Music Man'')), а трети нямат глави (като тези от серията Стийнбергер (англ: ''Steinberger'')). Според [[ъгъл]]а, който главите образуват с грифа, те биват прави и ъгловати глави. Всички главни и по-известни китарни марки имат подписи на китарните глави, което ги прави по-лесно разпознаваеми. |
'''Главата''' на китарата се намира в края на [[гриф]]а, от отсрещната страна на тялото на китарата. Към главата са прикрепени ключовете, чиято основна функция е да опъват струните и да поемат породеното от тях напрежение при свирене, освен това от ключовете се контролира обтегнатостта и отпуснатостта на китарните струни. Най-често срещаната комбинация от ключове е 3+3, от двете страни на главата по три ключа, като за всеки е прикрепена по една [[струна]]. При други глави на китари, ключовете са подредени в права линия, шест на брой, един след друг (китарите Фендър Стратокастър (англ: ''Fender Stratocasters'')) или пък 2+4, т.е. от едната страна 2, а от другата 4 (например при китарите Ърни Бол Мюзик Мен (англ: ''Ernie Ball Music Man'')), а трети нямат глави (като тези от серията Стийнбергер (англ: ''Steinberger'')). Според [[ъгъл]]а, който главите образуват с грифа, те биват прави и ъгловати глави. Всички главни и по-известни китарни марки имат подписи на китарните глави, което ги прави по-лесно разпознаваеми. |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
=== Гриф === |
=== Гриф === |
||
[[Файл:Frets, guitar neck, C-major chord.jpg|мини|220п|'''Гриф''' на китара]] |
[[Файл:Frets, guitar neck, C-major chord.jpg|мини|220п|'''Гриф''' на китара]] |
||
[[ |
[[Файл:Guitare grille do majeur repetition tetracordes la et re.svg|мини|220px|]] |
||
'''Грифът''' е частта от китарата, разграфена с метални пластинки, наречени прагове, към която се притискат [[струна|струните]], като по този начин се получава различна дължина на трептенията и се постига различен тон. При натискане на струна, частта от нея, която трепти, се скъсява, като по този начин извлеченият тон се повишава. Грифовете са изработени от дърво и ламинирани. При някои инструменти съществуват [[гриф]]ове без метални прагове (например [[цигулка]]), което е нетипично за китарата. |
'''Грифът''' е частта от китарата, разграфена с метални пластинки, наречени прагове, към която се притискат [[струна|струните]], като по този начин се получава различна дължина на трептенията и се постига различен тон. При натискане на струна, частта от нея, която трепти, се скъсява, като по този начин извлеченият тон се повишава. Грифовете са изработени от дърво и ламинирани. При някои инструменти съществуват [[гриф]]ове без метални прагове (например [[цигулка]]), което е нетипично за китарата. |
||
Ред 56: | Ред 56: | ||
=== Легато === |
=== Легато === |
||
Легатото е един от основните елементи в музикално-изпълнителската практика – щрих, при който тоновете се изпълняват свързано, като се сливат един с друг. Китарното легато е специфичен начин на звукоизвличане, при който един или няколко [[Музикален тон| |
Легатото е един от основните елементи в музикално-изпълнителската практика – щрих, при който тоновете се изпълняват свързано, като се сливат един с друг. Китарното легато е специфичен начин на звукоизвличане, при който един или няколко [[Музикален тон|тона]] се свирят само с лявата [[ръка]]. Като [[музика]]лен термин „''legato''“ има широко приложение в музикалната [[литература]]. Думата е от [[италиански език]] – „''legare''“ – свързвам, завързвам, връзвам. В литературата за китара се среща и испанската дума „''ligado''“ (от „''ligar''“ ) – връзвам, свързвам. |
||
=== Вибрато === |
=== Вибрато === |
Версия от 22:17, 1 октомври 2018
Китарата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя е най-често с шест струни. При акустичната китара звукът се извлича от вибрациите на струните и техния резонанс в кухата част на инструмента. Свири се като с едната ръка се притискат струните към металните пластини на грифа наречени прагчета, а с другата струните се дърпат или удрят с пръсти или „перо“.
Китарите могат да бъдат класически, акустични или електрически (с електронно усилване) или комбинация от двете. Използват се в много музикални стилове, сред които разновидности на класическата музика, джаз, рок, хеви метъл и много други. Те се правят и поправят от лютиери. За направата им се използват дървета с добри акустични характеристики – такива са кленът, орехът, секвоята и абаносът.
История на китарата и етимология на името
Китарата е един от най-разпространените, а заедно с това и един от най-древните музикални инструменти.[1] Произходът ѝ не е установен точно, а относно етимологията на името има най-различни предположения. Инструмент подобен на днешната китара е популярен преди 5000 години, а в западния свят тя идва от Централна Азия. Най-ранното доказателство за китара, близка до съвременната, е от древни статуетки намерени в Иран. Инструментът е познат също и в Древна Елада, където с думата „κιθάρα“ се обозначава струнен музикален инструмент, подобен на лирата и използван главно за съпровод на пеене. Има предположения, че името на инструмента произхожда от древната финикийска дума „kuthar“ – името на бога на занаятчийството. Понятието китара, в будизма има значение на мъдрост, хармоничност и знание; предшественицата ѝ-лютнята при древните елини е символ Вселената, небето и земята, хармонията и помирението на силите в природата, самопознанието, омайването на дивите зверове и умението да се разрешават конфликти, а струните олицетворяват отделните сфери; при древните китайци на знание и мъдрост, ученост, хармония между монарси и министри, приятелство, брачно блаженство. През Средновековието китарата намира широко разпространение като национален инструмент в Испания, навярно пренесена там от арабските маври. Китарата търпи редица промени преди да добие съвременния си вид. Променя се големината, формата, вида, добавят се и се премахват нови струни. Съвременния си вид добива в края на XVIII и началото на XIX век. Има форма на цифрата 8, с дълъг гриф и метални преградки – позиции за пръстите. Най-често днес се среща шестструнната – испанска, италианска. Звучи октава по-ниско от нотираното. Освен нея има и руска седемструнна.
Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVIII век, във висшето общество на Англия и Франция. В началото на XIX век дизайнът ѝ е значително развит от лютиерите – започва да се развива формата на тялото, засилват се кривите, сменят се различни видове дървета, а използваните дотогава дървени ключове биват заменени с метални. В средата на XIX в. интересът към този инструмент значително намалява, за да се възроди отново в началото на ХХ век от виртуозите Франциско Тарега и Андрес Сеговия. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на Европа.[2]
За китара са писали произведения и са свирили на този инструмент Шуберт, Вебер, Берлиоз, Вагнер, Паганини, Бокерини и други композитори. През XX век голямо разпространение има т.нар. хавайска китара с характерно вибрато иглисанди. При изпълнение тя се поставя легнала върху коленете, а звукоизвличането се извършва чрез металически пръстен. Знаменити композитори и изпълнители китаристи са били Ф. Карули (ит., 1770 – 1841), Фернандо Сор (исп., 1778 – 1839:) Дионисио Агуадо (исп., 1784 – 1849), Андрей Осипович Сихра – основател на руска школа за изучаване на китара (рус, 1773 – 1850), Иванов-Крамски (рус., 1912 г.) и др.
Електрическата китара е изобретена от Адолф Рикенбакер, с помощта на Джордж Бошан и Паул Берт през 1931 година. Рикенбекер е изобретил адаптер от подковообразен магнит. Въпреки това Данелектро (англ: Danelectro) са първите, които произвеждат електрически китари за масовия пазар. Истинската електрическа китара с изцяло плътен корпус е създадена от американеца Лео Фендър (англ: Leo Fender), който през 1946 г. основава компанията за електрически инструменти „Фендър“, а продуктите ѝ са едни от най-качествените и ценени от много известни музиканти по цял свят. [3][4]
Развитието на съвременните технологии няма как да не окаже влияние на музикалната индустрия и в частност на музикалните инструменти. Технологичният напредък предлага нови възможности при създаването на музика. Едни производители залагат на физическата издръжливост. Китарата на Blackbird е изцяло изработена от въглеродни нишки, с изключение на струните, които са найлонови. Залага се също и на новаторски похвати на звукоизвличане, поставяйки отвора до грифа на китарата, променяйки формата в правоъгълна и намаляване на теглото ѝ.
Гибсън (Gibson) подхождат по друг начин. Те улесняват творците, като поставят автоматична система, разработвана близо десет години, която позволява самонастройването на китарата. Новият продукт вече е използван от Били Корган от Smashing Pumpkins, а Пийт Таусенд от Дъ Ху (The Who) вече е проявил интерес. Трети, като компанията Ovation представят модел на китара, която може да записва всичко изсвирено на нея. Продуктът е получил името iDea и работи с вграден микрофон и mp3 записващо устройство. Навигацията е улеснена с LCD дисплей, а записаната музика се прехвърля на компютър посредством USB порт.[5][6][7][8][9][10][11]
Устройство
При различните видове китари има различни видове елементи. При електрическите китари липсва куха резонаторна част, защото специална музикална техника възпроизвежда звука. Но за кой да е вид китара има и елементи, без които тя не би могла да бъде използваема. Това са гриф, струни, прагчета, мостове и ключове, като ключовете правят малко изключение, тъй като при един особен вид китари те липсват. Важен етап при дизайна на китарата е подбора на дърво. Макар много от китарите да са боядисани и да се пренебрегва дървото, съществуват много примери, които показват как само полираното дърво създава такъв ефект, какъвто не може да бъде постигнат единствено чрез боядисване. Най-добрите материали са кленът, секвоята, абаносът, червеното дърво и другите екзотични такива. Боядисването на китарата също дава отражение на звука. С термина „боди арт“ (англ: body art) се означават мотивите, които се изобразяват върху инструмента – например даден символ, надпис или фигура. [12]
Глава на грифа
Главата на китарата се намира в края на грифа, от отсрещната страна на тялото на китарата. Към главата са прикрепени ключовете, чиято основна функция е да опъват струните и да поемат породеното от тях напрежение при свирене, освен това от ключовете се контролира обтегнатостта и отпуснатостта на китарните струни. Най-често срещаната комбинация от ключове е 3+3, от двете страни на главата по три ключа, като за всеки е прикрепена по една струна. При други глави на китари, ключовете са подредени в права линия, шест на брой, един след друг (китарите Фендър Стратокастър (англ: Fender Stratocasters)) или пък 2+4, т.е. от едната страна 2, а от другата 4 (например при китарите Ърни Бол Мюзик Мен (англ: Ernie Ball Music Man)), а трети нямат глави (като тези от серията Стийнбергер (англ: Steinberger)). Според ъгъла, който главите образуват с грифа, те биват прави и ъгловати глави. Всички главни и по-известни китарни марки имат подписи на китарните глави, което ги прави по-лесно разпознаваеми.
Ключове
Ключовете са елементи на китарната глава, чрез които се регулира обтегнатостта и отпуснатостта на струните. Те се увиват около ключовете за настройка и се закрепват на прагчето. Благодарение на механизма „безконечен винт“, ключовете могат да се въртят и да променят напрежението в струните, за да бъде китарата добре настроена.
Нът
Нът се нарича малка ивица от кост, пластмаса, месинг, кориан, графит, стомана или друг среднотвърд материал, разположена на свръзката на главата с грифа. Вдлъбнатините на нъта осигуряват правилното последователно и паралелно разположение на струните върху него. Нътът е една от крайните точки на вибрационната дължина на струните. Тя трябва да бъде точно оформена и отрязана, защото в противен случай може да доведе до проблеми при звукоизвличането.
Гриф
Грифът е частта от китарата, разграфена с метални пластинки, наречени прагове, към която се притискат струните, като по този начин се получава различна дължина на трептенията и се постига различен тон. При натискане на струна, частта от нея, която трепти, се скъсява, като по този начин извлеченият тон се повишава. Грифовете са изработени от дърво и ламинирани. При някои инструменти съществуват грифове без метални прагове (например цигулка), което е нетипично за китарата.
На грифа се натискат акордите на китарата.
Струни
Струните са вибриращи елементи, които служат като източник на вибрациите в струнните инструменти като цигулка, китара, арфа и пиано. Те са дълги, направени са от гъвкав материал и се закрепват опънати, така че да могат да вибрират свободно. Струните могат да бъдат „прости“ (изцяло от един материал, например стомана или найлон) или със сърцевина от един материал и намотки от друг за увеличаване на масата и дебелината. Шестте струни от ляво надясно обикновено са подредени от най-ниската до най-високата нота: ми, ла (110 херца), ре, сол, си и отново ми.
Тяло и резонаторна кутия
Похвати при свирене
Баре
Баре е характерен технически похват при свиренето на китара, който има ограничено приложение при останалите класически струнно-грифови инструменти. Представлява едновременното притискане с един пръст на две или повече струни към грифа – в повечето случаи с показалеца или с „първи пръст“ според китарната терминология. С използване на баре се освобождават останалите пръсти за изпълнение на други тонове. Много често баре се използва за притискането на всички струни. Целта е пълното или частично транспониране на дадена мелодия.
Етимологията на думата е от френски – „barre“ (желязна пръчка, лост). Със същото значение е и италианската дума „barra“ (метална пръчка, лост). Идентична по правопис е немската дума „Barre“ (бариера, преграда). Английската дума „bar“ има различни значения, но се използва в музикалната терминология със смисъл за тактова черта или такт.
Легато
Легатото е един от основните елементи в музикално-изпълнителската практика – щрих, при който тоновете се изпълняват свързано, като се сливат един с друг. Китарното легато е специфичен начин на звукоизвличане, при който един или няколко тона се свирят само с лявата ръка. Като музикален термин „legato“ има широко приложение в музикалната литература. Думата е от италиански език – „legare“ – свързвам, завързвам, връзвам. В литературата за китара се среща и испанската дума „ligado“ (от „ligar“ ) – връзвам, свързвам.
Вибрато
Вибратото (ит. vibrato от лат.vibrare – трептя) е леко, вълнообразно колебание на тоновата височина, особено характерно за струнните инструменти. Вибратото се използва и при пеенето и духовите инструменти. При пеенето се дължи на особени трептения на гласовите връзки а при духовите инструменти на изменение на интензитета на издишването.
Източници
- ↑ История, „musicart-center“
- ↑ http://forums.f-e-n.net/viewtopic.php?t=161571&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=&sid=5eefe183794413e30f80c177ad1137dc
- ↑ http://www.artrousse.com/bg/profili/instruments/kitara.htm
- ↑ http://www.classicalguitarmidi.com/history/guitar_history.html
- ↑ http://digital.bg/blackbird-с-неразрушима-карбонова-китара-nnno5710.html
- ↑ http://www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid=23882
- ↑ http://www.econ.bg/news/article131551.html
- ↑ http://avtora.com/news/nowini/predstawiha_purwata_samonastroiwashta_se_kitara.
- ↑ http://digital.bg/ovation-с-чисто-нова-mp3-китара-nnno5813.html
- ↑ http://www.artrousse.com/bg/profili/instruments/kitara.htm
- ↑ Купър, Дж. К. Енциклопедия на древните символи. с. 86, 125. (на български)
- ↑ http://web.archive.org/20000617170539/www.geocities.com/SunsetStrip/Stage/1918/guitar.htm