Иван Каназирев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ снимка на фабриката |
|||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
Иван Каназирев е роден през 1872 година в [[Разлог|Мехомия]], тогава в Османската империя. Син е на [[Никола Каназирев]], а негови братя са революционерите [[Владимир Каназирев|Владимир]], [[Петър Каназирев|Петър]] и [[Владислав Каназирев|Владислав]] Каназиреви. Получава прогимназиално образование и от края 1896 година се включва във основания от [[Гоце Делчев]] в бащината му къща комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] като секретар.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 – 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37 – 42.]</ref> А от 1897 година е председател революционния комитет, до 1901 година, когато е прогонен от турските власти в [[София]], където с брат си Петър основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град – даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюнн и други. |
Иван Каназирев е роден през 1872 година в [[Разлог|Мехомия]], тогава в Османската империя. Син е на [[Никола Каназирев]], а негови братя са революционерите [[Владимир Каназирев|Владимир]], [[Петър Каназирев|Петър]] и [[Владислав Каназирев|Владислав]] Каназиреви. Получава прогимназиално образование и от края 1896 година се включва във основания от [[Гоце Делчев]] в бащината му къща комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] като секретар.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 – 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37 – 42.]</ref> А от 1897 година е председател революционния комитет, до 1901 година, когато е прогонен от турските власти в [[София]], където с брат си Петър основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град – даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюнн и други. |
||
Иван Каназирев умира на 16 октомври 1920 година в София. Гимназията в Разлог носи името „[[СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“|Братя Петър и Иван Каназиреви]]“.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref><ref> |
Иван Каназирев умира на 16 октомври 1920 година в София. Гимназията в Разлог носи името „[[СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“|Братя Петър и Иван Каназиреви]]“.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.</ref><ref>{{ЕПК|1|417}}</ref> |
||
== Родословно дърво == |
== Родословно дърво == |
||
Версия от 20:41, 5 октомври 2018
| Иван Каназирев | |
| български търговец и революционер | |
 | |
| Роден | Иван Николов Каназирев
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 октомври 1920 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Никола Каназирев |
| Братя/сестри | Петър Каназирев Владислав Каназирев Владимир Каназирев Райна Каназирева |
| Деца | Райна Стоянова |
| Други роднини | Ерсен Каназирев (прадядо) Тодор Каназирев (дядо) |
Иван Николов Каназирев е български предприемач и революционер, председател на Разложкия комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Иван Каназирев е роден през 1872 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на Никола Каназирев, а негови братя са революционерите Владимир, Петър и Владислав Каназиреви. Получава прогимназиално образование и от края 1896 година се включва във основания от Гоце Делчев в бащината му къща комитет на ВМОРО като секретар.[1] А от 1897 година е председател революционния комитет, до 1901 година, когато е прогонен от турските власти в София, където с брат си Петър основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град – даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюнн и други.
Иван Каназирев умира на 16 октомври 1920 година в София. Гимназията в Разлог носи името „Братя Петър и Иван Каназиреви“.[2][3]
Родословно дърво
| Ерсен Каназирев (XVIII - XIX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Каназирев (1815 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Манушкина | Никола Каназирев (1841 - 1918) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Каназирева (1861 - ?) | Ана Каназирева (1867 - ?) | Петър Каназирев (1870 - 1931) | Иван Каназирев (1872 - 1920) | Владислав Каназирев (1876 - 1950) | Владимир Каназирев (1879 - 1962) | Юрдан Стоянов (1869 - 1910) | Райна Каназирева (1882 - ?) | Милан Грашев (1880 - 1924) | Елена Каназирева (1886 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Стоянова (1907 - 1977) | Иван Стоянов | Живка Грашева | Здравка Грашева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 – 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37 – 42.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 417.
