Аграрно-промишлен комплекс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 07:30, 7 октомври 2018

Аграрно-промишлените комплекси (АПК) и промишлено-аграрните комплекси (ПАК) са стопански организации в Народна република България.

Създаването на АПК и ПАК е част от усилията на тоталитарния комунистически режим да преодолее стопанската стагнация чрез концентрация на предприятията в процес, успореден на създаването на Държавните стопански обединения в промишлеността.^[1] Основен инициатор на идеята е секретарят на ЦК на БКП Иван Пръмов.^[2] Тя е обсъждана от ръководството на Българската комунистическа партия през лятото на 1968 г., когато са създадени пет експериментални АПК, и е наложена в целия селскостопански сектор през 1970 г.^[1]

През 1970 – 1971 година съществуващите дотогава 744 Трудови кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС) и 56 Държавни земеделски стопанства са обединени под ръководството на 161 Аграрно-промишлени и Промишлено-аграрни комплекси, като първоначално запазват своята организационна самостоятелност. Всяко АПК има средно по 6500 служители и обработва по 27.4 хиляди хектара.^[1]

От 1975 г. е отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в Производствени стопанства към АПК – по едно за населено място (село, град) или за няколко съседни населени места. В началото на 80-те години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаването.

През септември 1988 г. по предложение и инициатива на министърът на земеделието и горите Алекси Иванов и секретарят на ЦК на БКП по селското стопанство Васил Цанов , подкрепени от Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет Тодор Живков за което той издава докладна записка до Политбюро за преустройство на моделът на селското стопанство, в селското стопанство се въвежда акордната система на работа сроред която земеделската земя се дава срещу заплашане на наем на частни собственици които се задължават да изработят дадено количество продукция за единица време която система действа и съгласно наредбите на постанвление 35 от юни 1987 г. за частната стопанска инициатива и АПК със заповед на министърът на земеделието и горите Алекси Иванов от 29 септември 1988 г. се преобразуват от производствени единици в единици за внедряване на технологии на Научно-техническият прогрес и електронизацията, като за последната е създадено специално обединение АГРОХРАНСИСТЕМ.^[3]

Бележки

↑ ^а ^б ^в Иванов, Мартин. Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 311.
↑ Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7. с. 110.
↑ ЦДА, ЦДА. Дигитален архив на Политбюро на ЦК на БКП. Протокол 145 от 20 септември 1988 г. на Политбюро на ЦК на БКП с взети решения за по нататъшното преустройство на селското стопанство съгласно принципите на Юлската концепция – Предложение от Алекси Иванов – Министър на земеделието и горите до ЦК на БКП. Стенограма с изказвания на Тодор Живков – Генерален секретар на ЦК на БКП и Председтаел на Държавния съвет на НРБ и Васил Цанов – Секретар на ЦК на БКП. София, Централен държавен архив, 1988. с. , 1 – 40 , 103 – 110.

[иванов-1] а ^б ^в Иванов, Мартин. Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 311.

[христов-2] Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7. с. 110.

[Централен_държавен_архив-3] ЦДА, ЦДА. Дигитален архив на Политбюро на ЦК на БКП. Протокол 145 от 20 септември 1988 г. на Политбюро на ЦК на БКП с взети решения за по нататъшното преустройство на селското стопанство съгласно принципите на Юлската концепция – Предложение от Алекси Иванов – Министър на земеделието и горите до ЦК на БКП. Стенограма с изказвания на Тодор Живков – Генерален секретар на ЦК на БКП и Председтаел на Държавния съвет на НРБ и Васил Цанов – Секретар на ЦК на БКП. София, Централен държавен архив, 1988. с. , 1 – 40 , 103 – 110.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Аграрно-промишлените комплекси''' (АПК) и '''промишлено-аграрните комплекси''' (ПАК) са [[Предприятие|стопански организации]] в [[Народна република България]].
-Създаването на АПК и ПАК е част от усилията на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] комунистически режим да преодолее стопанската стагнация чрез концентрация на предприятията в процес, успореден на създаването на [[Държавно стопанско обединение|Държавните стопански обединения]] в промишлеността.<ref name="иванов"/> Основен инициатор на идеята е секретарят на [[ЦК на БКП]] [[Иван Пръмов]].<ref name="христов">{{cite book | last = Христов | first = Христо | authorlink = Христо Христов (журналист)  | year = 2007 | title = Тайните фалити на комунизма | publisher = „Сиела софт енд паблишинг“ | location = София | isbn = 978-954-28-0162-7 | pages = 110}}</ref> Тя е обсъждана от ръководството на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] през лятото на 1968 г., когато са създадени пет експериментални АПК, и е наложена в целия селскостопански сектор през 1970 г.<ref name="иванов">{{cite | фамилия-част = Иванов | име-част = Мартин | автор-част-препратка = Мартин Иванов (историк) | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 311}}</ref>
+Създаването на АПК и ПАК е част от усилията на [[Тоталитаризъм|тоталитарния]] комунистически режим да преодолее стопанската стагнация чрез концентрация на предприятията в процес, успореден на създаването на [[Държавно стопанско обединение|Държавните стопански обединения]] в промишлеността.<ref name="иванов"/> Основен инициатор на идеята е секретарят на [[ЦК на БКП]] [[Иван Пръмов]].<ref name="христов">{{cite book | last = Христов | first = Христо | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2007 | title = Тайните фалити на комунизма | publisher = „Сиела софт енд паблишинг“ | location = София | isbn = 978-954-28-0162-7 | pages = 110}}</ref> Тя е обсъждана от ръководството на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] през лятото на 1968 г., когато са създадени пет експериментални АПК, и е наложена в целия селскостопански сектор през 1970 г.<ref name="иванов">{{cite | фамилия-част = Иванов | име-част = Мартин | автор-част-препратка = Мартин Иванов (историк) | заглавие-част = Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 311}}</ref>
 През 1970 – 1971 година съществуващите дотогава 744 [[Трудово кооперативно земеделско стопанство|Трудови кооперативни земеделски стопанства]] (ТКЗС) и 56 [[Държавно земеделско стопанство|Държавни земеделски стопанства]] са обединени под ръководството на 161 Аграрно-промишлени и Промишлено-аграрни комплекси, като първоначално запазват своята организационна самостоятелност. Всяко АПК има средно по 6500 служители и обработва по 27.4 хиляди хектара.<ref name="иванов"/>
 [[Файл:ТКЗС комбайнер първенец 1975.jpg|дясно|мини|Комбайнер-първенец на жътва на [[пшеница]]та в [[Лудогорие]]то, 1975]]
 От [[1975]] г. е отнета икономическата самостоятелност на ТКЗС и те са превърнати в Производствени стопанства към АПК – по едно за населено място (село, град) или за няколко съседни населени места. В началото на [[80-те]] години производствените стопанства са преименувани на производствени бригади, което води до още по-голяма централизация на управлението. Постепенно изборът на председатели на стопанствата (бригадите) от кооператорите и работещите е изместен от назначаването.
-През септември 1988г по предложение и инициатива на [[министър на земеделието и горите|министърът на земеделието и горите]] [[Алекси Иванов]] и секретарят на [[ЦК на БКП]] по селското стопанство [[Васил Цанов (министър на земеделието)|Васил Цанов]] , подкрепени от Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет [[Тодор Живков]] за което той издава докладна записка до Политбюро за преустройство на моделът на селското стопанство , в селското стопанство се въвежда акордната система на работа сpoред която земеделската земя се дава срещу заплашане на наем на частни собственици които се задължават да изработят дадено количество продукция за единица време която система действа и съгласно наредбите на постанвление 35 от юни 1987г за частната стопанска инициатива и АПК  със заповед на [[министър на земеделието и горите|министърът на земеделието и горите]] [[Алекси Иванов]] от 29 септември [[1988]]г се преобразуват от производствени единици в единици за внедряване на технологии на Научно-техническият прогрес и електронизацията , като за последната е създадено специално обединение АГРОХРАНСИСТЕМ.<ref name="Централен държавен архив">{{cite book | last = ЦДА | first = ЦДА | authorlink = Централен държавен архив  | year = 1988 | title = Дигитален архив на Политбюро на ЦК на БКП. Протокол 145 от 20 септември 1988г на Политбюро на ЦК на БКП с взети решения за по нататъшното преустройство на селското стопанство съгласно принципите на Юлската концепция - Предложение от [[Алекси Иванов]] - [[Министър на земеделието и горите]] до ЦК на БКП. Стенограма с изказвания на [[Тодор Живков]] - Генерален секретар на ЦК на БКП и Председтаел на Държавния съвет на НРБ и [[Васил Цанов (министър на земеделието)|Васил Цанов]] - Секретар на ЦК на БКП| publisher = Централен държавен архив | location = София | isbn = | pages = , 1-40 , 103-110 }}</ref>
+През септември 1988 г. по предложение и инициатива на [[министър на земеделието и горите|министърът на земеделието и горите]] [[Алекси Иванов]] и секретарят на [[ЦК на БКП]] по селското стопанство [[Васил Цанов (министър на земеделието)|Васил Цанов]] , подкрепени от Генералния секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет [[Тодор Живков]] за което той издава докладна записка до Политбюро за преустройство на моделът на селското стопанство, в селското стопанство се въвежда акордната система на работа сроред която земеделската земя се дава срещу заплашане на наем на частни собственици които се задължават да изработят дадено количество продукция за единица време която система действа и съгласно наредбите на постанвление 35 от юни 1987 г. за частната стопанска инициатива и АПК със заповед на [[министър на земеделието и горите|министърът на земеделието и горите]] [[Алекси Иванов]] от 29 септември [[1988]] г. се преобразуват от производствени единици в единици за внедряване на технологии на Научно-техническият прогрес и електронизацията, като за последната е създадено специално обединение АГРОХРАНСИСТЕМ.<ref name="Централен държавен архив">{{cite book | last = ЦДА | first = ЦДА | authorlink = Централен държавен архив | year = 1988 | title = Дигитален архив на Политбюро на ЦК на БКП. Протокол 145 от 20 септември 1988 г. на Политбюро на ЦК на БКП с взети решения за по нататъшното преустройство на селското стопанство съгласно принципите на Юлската концепция – Предложение от [[Алекси Иванов]] – [[Министър на земеделието и горите]] до ЦК на БКП. Стенограма с изказвания на [[Тодор Живков]] – Генерален секретар на ЦК на БКП и Председтаел на Държавния съвет на НРБ и [[Васил Цанов (министър на земеделието)|Васил Цанов]] – Секретар на ЦК на БКП| publisher = Централен държавен архив | location = София | isbn = | pages = , 1 – 40 , 103 – 110 }}</ref>
 == Бележки ==
 <references/>