Източнокитайско море: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
| карта = Китай |
| карта = Китай |
||
}} |
}} |
||
'''Източнокитайско море''' (на [[китайски]] ''Дунхай'') е периферно море на [[Тихия океан]], разположено между [[Континентален Китай|континентален]] [[Китай]] на запад, [[Южна Корея]] на север, [[Япония]] (о. [[Кюшу]] и о-вите [[Рюкю]]) на североизток и изток и остров [[Тайван]] на юг. На север се свързва с [[Жълто море]], като границата се прекарва от брега на [[Китай]] северно от [[Шанхай]] до остров [[Чеджудо]], на североизток чрез [[Корейски проток|Корейския проток]] се свързва с [[Японско море]], на изток чрез протока Шимоносеки – с [[Вътрешно Японско море]], на югоизток чрез множество протоци в остроните [[Рюкю]] – с [[Филипинско море]], а на юг чрез [[Тайвански проток|Тайванския проток]] – с [[Южнокитайско море]].<ref>http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf</ref><ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/ |
'''Източнокитайско море''' (на [[китайски]] ''Дунхай'') е периферно море на [[Тихия океан]], разположено между [[Континентален Китай|континентален]] [[Китай]] на запад, [[Южна Корея]] на север, [[Япония]] (о. [[Кюшу]] и о-вите [[Рюкю]]) на североизток и изток и остров [[Тайван]] на юг. На север се свързва с [[Жълто море]], като границата се прекарва от брега на [[Китай]] северно от [[Шанхай]] до остров [[Чеджудо]], на североизток чрез [[Корейски проток|Корейския проток]] се свързва с [[Японско море]], на изток чрез протока Шимоносеки – с [[Вътрешно Японско море]], на югоизток чрез множество протоци в остроните [[Рюкю]] – с [[Филипинско море]], а на юг чрез [[Тайвански проток|Тайванския проток]] – с [[Южнокитайско море]].<ref>http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf</ref><ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article006820.html «Большая Советская Энциклопедия» – Восточно-Китайское море, т. 5, стр. 401]</ref> |
||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
=== Географски параметри, релеф на дъното === |
=== Географски параметри, релеф на дъното === |
||
Дължина от север на юг 1300 km, ширина от 500 до 750 km, площ 752 km<sup>2</sup>, обем 263 хил.km<sup>3</sup>. Западната част на морето е заета от широкия континентален шелф, дълбочината на който равномерно се увеличава на изток и югоизток от 33 – 47 m край брега до 150 – 160 m в открито море. Източната му част представлява подводна котловина с максимална дълбочина от 2719 m, като тази част се съединява с [[Филипинско море]] с дълбоки (до 1527 m) протоци между островите [[Рюкю]]. |
Дължина от север на юг 1300 km, ширина от 500 до 750 km, площ 752 km<sup>2</sup>, обем 263 хил.km<sup>3</sup>. Западната част на морето е заета от широкия континентален шелф, дълбочината на който равномерно се увеличава на изток и югоизток от 33 – 47 m край брега до 150 – 160 m в открито море. Източната му част представлява подводна котловина с максимална дълбочина от 2719 m, като тази част се съединява с [[Филипинско море]] с дълбоки (до 1527 m) протоци между островите [[Рюкю]].<ref name="bse"></ref> |
||
=== Климат === |
=== Климат === |
||
Климатът на Източнокитайско море има мусонен характер. Тайфуните, преминаващи от юг на север от май до октомври (3 – 4 пъти годишно), предизвикват жестоки бури. Средната температура на въздуха през февруари се изменя от 5°С на северозапад до 15°С на югоизток, а през август е около 26°С. Годишната сума на валежите варира от 1146 mm на запад до 2244 mm на изток с максимум през лятото. |
Климатът на Източнокитайско море има мусонен характер. Тайфуните, преминаващи от юг на север от май до октомври (3 – 4 пъти годишно), предизвикват жестоки бури. Средната температура на въздуха през февруари се изменя от 5°С на северозапад до 15°С на югоизток, а през август е около 26°С. Годишната сума на валежите варира от 1146 mm на запад до 2244 mm на изток с максимум през лятото.<ref name="bse"></ref> |
||
=== Хидроложки показатели === |
=== Хидроложки показатели === |
||
В източната част на морето съществува постоянно морско течение на север – продължение на Северното Пасатно топло течение. На север това течение се разделя на две части, като едната му част навлиза в [[Японско море]], а другата завива на изток и през протоците южно от остров [[Кюшу]] дава началото на топлото течение Куросио. В западната част на морето теченията имат правилен сезонен характер и зависят от мусонните ветрове. |
В източната част на морето съществува постоянно морско течение на север – продължение на Северното Пасатно топло течение. На север това течение се разделя на две части, като едната му част навлиза в [[Японско море]], а другата завива на изток и през протоците южно от остров [[Кюшу]] дава началото на топлото течение Куросио. В западната част на морето теченията имат правилен сезонен характер и зависят от мусонните ветрове.<ref name="bse"></ref> |
||
Голямото количество прясна вода внасяна от река [[Яндзъ]] понижава солеността на Източнокитайско море в западната му част до 10 – 5‰, а на изток тя постепенно нараства до 30 – 34,5‰. През зимата температурата на водата на повърхността се изменя от 7°С на северозапад до 16°С на югоизток, а през лятото почти навсякъде е 27 – 28°С. На дълбочина под 1600 m температурата на водата е около 2,5°С, а солеността около 34,5‰. Приливите на запад са полуденонощни, до 7,5 m (в залива Ханджоуван), а на изток са неправилни полуденонощни с височина до 1,5 m край островите [[Рюкю]]. |
Голямото количество прясна вода внасяна от река [[Яндзъ]] понижава солеността на Източнокитайско море в западната му част до 10 – 5‰, а на изток тя постепенно нараства до 30 – 34,5‰. През зимата температурата на водата на повърхността се изменя от 7°С на северозапад до 16°С на югоизток, а през лятото почти навсякъде е 27 – 28°С. На дълбочина под 1600 m температурата на водата е около 2,5°С, а солеността около 34,5‰. Приливите на запад са полуденонощни, до 7,5 m (в залива Ханджоуван), а на изток са неправилни полуденонощни с височина до 1,5 m край островите [[Рюкю]].<ref name="bse"></ref> |
||
=== Флора и фауна === |
=== Флора и фауна === |
||
Морската растителност край бреговете на [[Китай]] е относително бедна, а на изток много по-богата. Срещат се китове, делфини, акули, а край бреговете на островите [[Рюкю]] – догони, морски змии. Богато рибно разнообразие – тихоокеанска сардина, камбала, скумрия, тон, кефал и др. |
Морската растителност край бреговете на [[Китай]] е относително бедна, а на изток много по-богата. Срещат се китове, делфини, акули, а край бреговете на островите [[Рюкю]] – догони, морски змии. Богато рибно разнообразие – тихоокеанска сардина, камбала, скумрия, тон, кефал и др.<ref name="bse"></ref> |
||
== Стопанско значение == |
== Стопанско значение == |
||
В Източнокитайско море е силно развит риболова (тихоокеанска селда, сардина, камбала, скумрия), лов на омали, крабове, трепанги. Извършва се събиране на водорасли за хранителната промишленост и добив на морска сол. През Източнокитайско море преминават важни морски от [[Жълто море|Жълто]] и [[Японско море]] към южните морета. Най-големи пристанища: [[Шанхай]], [[Ханджоу]], [[Фуджоу]], Венджоу и др. ([[Китай]]), [[Нагазаки]], [[Кагошима]] и др. ([[Япония]]), [[Тайбей]] ([[Тайван]]). |
В Източнокитайско море е силно развит риболова (тихоокеанска селда, сардина, камбала, скумрия), лов на омали, крабове, трепанги. Извършва се събиране на водорасли за хранителната промишленост и добив на морска сол. През Източнокитайско море преминават важни морски от [[Жълто море|Жълто]] и [[Японско море]] към южните морета. Най-големи пристанища: [[Шанхай]], [[Ханджоу]], [[Фуджоу]], Венджоу и др. ([[Китай]]), [[Нагазаки]], [[Кагошима]] и др. ([[Япония]]), [[Тайбей]] ([[Тайван]]).<ref name="bse"></ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 12:20, 10 октомври 2018
Източнокитайско море | |
Карта на Източнокитайско море | |
Страни с излаз | Китай Япония Южна Корея Тайван |
---|---|
Дължина | 1300 km |
Ширина | от 500 до 750 km |
Ср. дълбочина | 349 m |
Макс. дълбочина | 2719 m |
Площ | 752 хил.km² |
Обем | 263 хил.km3 |
Източнокитайско море в Общомедия |
Източнокитайско море (на китайски Дунхай) е периферно море на Тихия океан, разположено между континентален Китай на запад, Южна Корея на север, Япония (о. Кюшу и о-вите Рюкю) на североизток и изток и остров Тайван на юг. На север се свързва с Жълто море, като границата се прекарва от брега на Китай северно от Шанхай до остров Чеджудо, на североизток чрез Корейския проток се свързва с Японско море, на изток чрез протока Шимоносеки – с Вътрешно Японско море, на югоизток чрез множество протоци в остроните Рюкю – с Филипинско море, а на юг чрез Тайванския проток – с Южнокитайско море.[1][2]
Географска характеристика
Географски параметри, релеф на дъното
Дължина от север на юг 1300 km, ширина от 500 до 750 km, площ 752 km2, обем 263 хил.km3. Западната част на морето е заета от широкия континентален шелф, дълбочината на който равномерно се увеличава на изток и югоизток от 33 – 47 m край брега до 150 – 160 m в открито море. Източната му част представлява подводна котловина с максимална дълбочина от 2719 m, като тази част се съединява с Филипинско море с дълбоки (до 1527 m) протоци между островите Рюкю.[2]
Климат
Климатът на Източнокитайско море има мусонен характер. Тайфуните, преминаващи от юг на север от май до октомври (3 – 4 пъти годишно), предизвикват жестоки бури. Средната температура на въздуха през февруари се изменя от 5°С на северозапад до 15°С на югоизток, а през август е около 26°С. Годишната сума на валежите варира от 1146 mm на запад до 2244 mm на изток с максимум през лятото.[2]
Хидроложки показатели
В източната част на морето съществува постоянно морско течение на север – продължение на Северното Пасатно топло течение. На север това течение се разделя на две части, като едната му част навлиза в Японско море, а другата завива на изток и през протоците южно от остров Кюшу дава началото на топлото течение Куросио. В западната част на морето теченията имат правилен сезонен характер и зависят от мусонните ветрове.[2]
Голямото количество прясна вода внасяна от река Яндзъ понижава солеността на Източнокитайско море в западната му част до 10 – 5‰, а на изток тя постепенно нараства до 30 – 34,5‰. През зимата температурата на водата на повърхността се изменя от 7°С на северозапад до 16°С на югоизток, а през лятото почти навсякъде е 27 – 28°С. На дълбочина под 1600 m температурата на водата е около 2,5°С, а солеността около 34,5‰. Приливите на запад са полуденонощни, до 7,5 m (в залива Ханджоуван), а на изток са неправилни полуденонощни с височина до 1,5 m край островите Рюкю.[2]
Флора и фауна
Морската растителност край бреговете на Китай е относително бедна, а на изток много по-богата. Срещат се китове, делфини, акули, а край бреговете на островите Рюкю – догони, морски змии. Богато рибно разнообразие – тихоокеанска сардина, камбала, скумрия, тон, кефал и др.[2]
Стопанско значение
В Източнокитайско море е силно развит риболова (тихоокеанска селда, сардина, камбала, скумрия), лов на омали, крабове, трепанги. Извършва се събиране на водорасли за хранителната промишленост и добив на морска сол. През Източнокитайско море преминават важни морски от Жълто и Японско море към южните морета. Най-големи пристанища: Шанхай, Ханджоу, Фуджоу, Венджоу и др. (Китай), Нагазаки, Кагошима и др. (Япония), Тайбей (Тайван).[2]