Дорийци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Chifilionov (беседа | приноси)
Ред 11: Ред 11:


== Произход ==
== Произход ==
Произходът на дорийците не е изяснен. Според една хипотеза, разпространявана още в древността, те произхождат от планинските райони на Северна Гърция, Македония и Епир и по неясни причини поемат на юг към Пелопонес, към някои от егейските острови, към [[Магна Греция]], Кипър и Крит. Според [[гръцката митология]] те произлизат от Дор, син на [[Елен]] – митичният патриарх на [[елини]]те.
Произходът на дорийците не е изяснен. Според една хипотеза, разпространявана още в древността, те произхождат от планинските райони на Северна Гърция, Македония и Епир и по неясни причини поемат на юг към Пелопонес, към някои от егейските острови, към [[Магна Греция]], Кипър и Крит. Според [[гръцката митология]] те произлизат от Дор, син на [[Елин]] – митичният патриарх на [[елини]]те.


Косвени сведения за дорийците дава дорийският старогръцки диалект - един от [[Старогръцки диалекти|старогръцките диалекти]], за които има сведения от класическия период<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/Doric-dialect | заглавие= Doric dialect|достъп_дата = 9 януари 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= 20 юли 1998 |труд= [[Енциклопедия Британика]]|издател= |език= en|цитат= }}</ref>. Той се разпространява от планината [[Пинд]] към Пелопонес, на Крит и някои острови. Географски и други данни от [[Илиада]]та, както и административни записки от някогашни [[Микенска цивилизация|микенски селища]] сочат, че поне в официалните записи в Пелопонес т.нар. източногръцки диалект е заменен със западногръцки. Кореспондиращото историческо събитие древните наричат ''Завръщането на Хераклидите'', а съвременните учени ''дорийско нашествие''.
Косвени сведения за дорийците дава дорийският старогръцки диалект - един от [[Старогръцки диалекти|старогръцките диалекти]], за които има сведения от класическия период<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/topic/Doric-dialect | заглавие= Doric dialect|достъп_дата = 9 януари 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= 20 юли 1998 |труд= [[Енциклопедия Британика]]|издател= |език= en|цитат= }}</ref>. Той се разпространява от планината [[Пинд]] към Пелопонес, на Крит и някои острови. Географски и други данни от [[Илиада]]та, както и административни записки от някогашни [[Микенска цивилизация|микенски селища]] сочат, че поне в официалните записи в Пелопонес т.нар. източногръцки диалект е заменен със западногръцки. Кореспондиращото историческо събитие древните наричат ''Завръщането на Хераклидите'', а съвременните учени ''дорийско нашествие''.

Версия от 15:50, 13 октомври 2018

Дорийци (Шаблон:Lang-grc, ед. число Шаблон:Lang-grc) е древногръцко племе наред с ахейците, йонийците и еолийците. Според митовете, дорийците нахлуват в Елада от север, стигат до полуостров Пелопонес и покоряват местното население. В резултат на нашествието им, местното ахейско население се изселва по западното крайбрежие на Мала Азия.

Съществува диалект на старогръцкия език, който носи името „дорийски“, заедно с еолийски и йонийски. Единствен съвременен потомък на дорийския диалект е цаконският език. Според някои изследователи, това не е реално употребявано наречие в разговорния език, а литературен стил, характерен за епическата поезия.

Със същото име се означава и стил в изкуството и културата, характерен за Южна Гърция и нейните колонии.

Съществува остаряла хипотеза в науката, според която дорийското нашествие се датира около 1200 г. пр. Хр. и дорийците донасят на Балканите уменията да се обработва желязото. Според тази хипотеза, именно дорийците са индоевропейското население, което е в основата на древногръцката култура, докато старото ахейско население не е индоевропейско. Тази хипотеза отдавна е оборена с разчитането на микенското писмо, линеар Б, което се оказва гръцко.

Съвременната наука разглежда историята за дорийците-индоевропеизатори на Балканите като мит в науката[1] и интерпретира мита за дорийското нашествие като отглас от вътрешните миграции[2], протекли на Балканите във връзка с бронзовия колапс – смяната на технологиите и преминаването от използване на бронз към обработка на желязо.

Произход

Произходът на дорийците не е изяснен. Според една хипотеза, разпространявана още в древността, те произхождат от планинските райони на Северна Гърция, Македония и Епир и по неясни причини поемат на юг към Пелопонес, към някои от егейските острови, към Магна Греция, Кипър и Крит. Според гръцката митология те произлизат от Дор, син на Елин – митичният патриарх на елините.

Косвени сведения за дорийците дава дорийският старогръцки диалект - един от старогръцките диалекти, за които има сведения от класическия период[3]. Той се разпространява от планината Пинд към Пелопонес, на Крит и някои острови. Географски и други данни от Илиадата, както и административни записки от някогашни микенски селища сочат, че поне в официалните записи в Пелопонес т.нар. източногръцки диалект е заменен със западногръцки. Кореспондиращото историческо събитие древните наричат Завръщането на Хераклидите, а съвременните учени дорийско нашествие.

Източници

  1. Bruce Lincoln, Theorizing Myth. Narrative, Ideology, and Scholarship. The University of Chicago Press, Chicago-London, 1999.
  2. Александър Фол, Древната култура на Югоизточна Европа, София, 1998.
  3. Doric dialect // Енциклопедия Британика. 20 юли 1998. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)