Георги Георгиев (ветроходец): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.118.92.116 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
{{към пояснение|Георги Георгиев|Георги Георгиев|тип=личност}}
{{към пояснение|Георги Георгиев|Георги Георгиев|тип=личност}}

{{Биография инфо
{{Личност
| име= Георги Георгиев
| име = Георги Георгиев
| портрет= Паметна плоча на Варненския хелинг.jpg
| описание= български ветроходец
| категория = ветроходец
| описание = български ветроходец
| роден-място=[[Кърджали]], [[България]]
| портрет = Паметна плоча на Варненския хелинг.jpg
| починал-място=[[Одеса]], [[Украйна]]
| портрет-описание =
| роден-място = [[Кърджали]], [[България]]
| починал-място = [[Одеса]], [[Украйна]]
| националност = {{BUL}}
| работил =
| псевдоним =
| вложки =
| брак =
| деца =
}}
}}


Ред 13: Ред 22:
== Биография ==
== Биография ==
Роден е в [[Кърджали]] на [[4 юни]] [[1930]] г. Баща му е офицер от армията (родом от [[Ботевград]]) и семейството често сменя местожителството си. През 1939 или 1940 г. баща му получава назначение във [[Варна]] и тогава малкият Георги за първи път вижда морето. Очевидно то го примамва още тогава или, както се изразява първопроходецът в самотното ветроходство американецът [[Джошуа Слоукъм]], „То, морето, ме очарова още от самото начало.“ От спомени на очевидци и приятели се знае, че бъдещият капитан Георгиев наистина е прекарвал повече време на хелинга (там, където навремето във Варненското пристанище са държали гребните и ветроходни лодки), отколкото над учебниците.
Роден е в [[Кърджали]] на [[4 юни]] [[1930]] г. Баща му е офицер от армията (родом от [[Ботевград]]) и семейството често сменя местожителството си. През 1939 или 1940 г. баща му получава назначение във [[Варна]] и тогава малкият Георги за първи път вижда морето. Очевидно то го примамва още тогава или, както се изразява първопроходецът в самотното ветроходство американецът [[Джошуа Слоукъм]], „То, морето, ме очарова още от самото начало.“ От спомени на очевидци и приятели се знае, че бъдещият капитан Георгиев наистина е прекарвал повече време на хелинга (там, където навремето във Варненското пристанище са държали гребните и ветроходни лодки), отколкото над учебниците.
[[Файл:BASA-48K-1-37-48-Varna.jpg|дясно|мини|Хелингът на Пристанище Варна, началото на ХХ век]]
[[Файл:BASA-48K-1-37-48-Varna.jpg|260px|мини|Хелингът на Пристанище Варна, началото на ХХ век]]

[[Файл:Monument to captain Georgi Georgiev, Kardzhali, Паметник на капитан Георги Георгиев, Кърджали.jpg|ляво|мини|Паметник на капитан Георги Георгиев, Кърджали]]
В началото на 1950-те години Капитана отива в [[София]], където живее сестра му и изпратеният там неин съпруг – военен лекар. В онези години Георги Георгиев основава буквално „с 2 ръце“ първия софийски яхтклуб „Академик“ край [[Горни Пасарел]]. Жени се, ражда му се син, но скоропостижно се развежда и се завръща във Варна, за да се заеме да довърши образованието си. Без особени усилия завършва Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване, който му дава възможността да се заеме с онова, което най-много обича – да плава по море.
В началото на 1950-те години Капитана отива в [[София]], където живее сестра му и изпратеният там неин съпруг – военен лекар. В онези години Георги Георгиев основава буквално „с 2 ръце“ първия софийски яхтклуб „Академик“ край [[Горни Пасарел]]. Жени се, ражда му се син, но скоропостижно се развежда и се завръща във Варна, за да се заеме да довърши образованието си. Без особени усилия завършва Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване, който му дава възможността да се заеме с онова, което най-много обича – да плава по море.


Ред 20: Ред 29:


През 1975 година по решение на клубния съвет Георги Георгиев прави квалификационно плаване за Трансатлантическото състезание за самотници, известно тогава като [[ОСТАР]] (OSTAR – Observer Singlehanded Transatlantic Race), от [[Варна]] до [[Батуми]].
През 1975 година по решение на клубния съвет Георги Георгиев прави квалификационно плаване за Трансатлантическото състезание за самотници, известно тогава като [[ОСТАР]] (OSTAR – Observer Singlehanded Transatlantic Race), от [[Варна]] до [[Батуми]].
[[Файл:Cor Caroli yacht 02.jpg|дясно|мини|Яхтата „Кор Кароли“ в Националния военноисторически музей във Варна.]]
[[Файл:Cor Caroli yacht 02.jpg|260px|мини|Яхтата „Кор Кароли“ в Националния военноисторически музей във Варна.]]
На 5 юни 1976 година яхтата „[[Кор Кароли (яхта)|Кор Кароли]]“ е сред 125-те допуснати до старта на ОСТАР-76. Състезанието Капитана завършва 37-и от общо 73-а завършили в най-тежките хидрометеорологични условия, при които то се е провеждало. За първи път загиват двама души, мнозина са спасени в морето, а потрошените от щормовете яхти са десетки.
На 5 юни 1976 година яхтата „[[Кор Кароли (яхта)|Кор Кароли]]“ е сред 125-те допуснати до старта на ОСТАР-76. Състезанието Капитана завършва 37-и от общо 73-а завършили в най-тежките хидрометеорологични условия, при които то се е провеждало. За първи път загиват двама души, мнозина са спасени в морето, а потрошените от щормовете яхти са десетки.



Версия от 17:30, 14 октомври 2018

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.

Георги Георгиев
български ветроходец

Роден
Починал
13 май 1980 г. (49 г.)

Националност България

Георги Иванов Георгиев, наричан Капитана, е български ветроходец по далечно плаване. Той е първият български ветроходец, обиколил света с яхта.

Биография

Роден е в Кърджали на 4 юни 1930 г. Баща му е офицер от армията (родом от Ботевград) и семейството често сменя местожителството си. През 1939 или 1940 г. баща му получава назначение във Варна и тогава малкият Георги за първи път вижда морето. Очевидно то го примамва още тогава или, както се изразява първопроходецът в самотното ветроходство американецът Джошуа Слоукъм, „То, морето, ме очарова още от самото начало.“ От спомени на очевидци и приятели се знае, че бъдещият капитан Георгиев наистина е прекарвал повече време на хелинга (там, където навремето във Варненското пристанище са държали гребните и ветроходни лодки), отколкото над учебниците.

Хелингът на Пристанище Варна, началото на ХХ век

В началото на 1950-те години Капитана отива в София, където живее сестра му и изпратеният там неин съпруг – военен лекар. В онези години Георги Георгиев основава буквално „с 2 ръце“ първия софийски яхтклуб „Академик“ край Горни Пасарел. Жени се, ражда му се син, но скоропостижно се развежда и се завръща във Варна, за да се заеме да довърши образованието си. Без особени усилия завършва Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване, който му дава възможността да се заеме с онова, което най-много обича – да плава по море.

След основаването на яхтклуб „Порт Варна“ (който след смъртта на Капитана взема неговото име) Георги Георгиев се включва активно в дейността му. Първото голямо плаване, осъществено от този клуб през 1974 година с яхта „Вега“, е обиколка на Черно море с идеята да се търси сътрудничество за организиране на голяма регата в акваторията на Понта. То е под командването на Георги Георгиев, а членове на екипажа са Иван Георгиев - Зъбата, Иван Йорданов и журналистът Братислав Талев – син на писателя Димитър Талев и по онова време журналист в списание „Наука и техника за младежта“.

През 1975 година по решение на клубния съвет Георги Георгиев прави квалификационно плаване за Трансатлантическото състезание за самотници, известно тогава като ОСТАР (OSTAR – Observer Singlehanded Transatlantic Race), от Варна до Батуми.

Яхтата „Кор Кароли“ в Националния военноисторически музей във Варна.

На 5 юни 1976 година яхтата „Кор Кароли“ е сред 125-те допуснати до старта на ОСТАР-76. Състезанието Капитана завършва 37-и от общо 73-а завършили в най-тежките хидрометеорологични условия, при които то се е провеждало. За първи път загиват двама души, мнозина са спасени в морето, а потрошените от щормовете яхти са десетки.

След прекалено дълъг престой за доокомлпектоване на яхтата в Ню Йорк „Кор Кароли“ отплава за Маями и оттам за Куба, където на 20 декември 1976 година стартира в околосветския си рейс. Започва от Хавана през Панама, Маркизките острови, Фиджи, Торесовия проток, Австралия, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейп Таун до Хавана. Завършва го следващата година, отново на 20 декември, с рекордно за размерите и възможностите на яхтата проплавано време – под 202 денонощия. 3 години по-късно това постижение е включено в Книгата за рекорди на Гинес.

След завръщането си в родината капитан Георги Георгиев е удостоен със званието „Герой на Народна република България“. На името му е наименуван нов 25000-тонен кораб за насипни товари на „Български морски флот“, става почетен спортист № 1 за 1977 г., както и почетен гражданин на Варна и родния му Кърджали.