Море Сулавеси: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
* [[Индонезия]] – Венанг (Манадо, о. [[Сулавеси]]), Таракан (о. Таракан, край бреговете на [[Калимантан]]); |
* [[Индонезия]] – Венанг (Манадо, о. [[Сулавеси]]), Таракан (о. Таракан, край бреговете на [[Калимантан]]); |
||
* [[Филипини]] – [[Замбоанга]], Пагадиан, Дидиангас (о. [[Минданао]]); |
* [[Филипини]] – [[Замбоанга]], Пагадиан, Дидиангас (о. [[Минданао]]); |
||
* [[Малайзия]] – Тавао (о. [[Калимантан]])<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/ |
* [[Малайзия]] – Тавао (о. [[Калимантан]])<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article107482.html «Большая Советская Энциклопедия» – Сулавеси море, т. 25, стр. 61]</ref> |
||
Много от островите в морето Сулавеси през колониалната епоха са провинции на [[Нидерландска Индия]]. Старата крепост в пристанището Манадо на о. Сулавеси, издигната за да защитава региона от португалците, и досега е живо свидетелство за драматичното минало на Югоизточна Азия. Днес тези тропически острови принадлежат на Република Индонезия и следователно на своите изконни жители. |
Много от островите в морето Сулавеси през колониалната епоха са провинции на [[Нидерландска Индия]]. Старата крепост в пристанището Манадо на о. Сулавеси, издигната за да защитава региона от португалците, и досега е живо свидетелство за драматичното минало на Югоизточна Азия. Днес тези тропически острови принадлежат на Република Индонезия и следователно на своите изконни жители. |
Версия от 11:14, 15 октомври 2018
Сулавеси (Целебес) | |
море | |
Карта на море Сулавеси | |
Страни с излаз | Индонезия Филипини Малайзия |
---|---|
Дължина | над 900 km |
Ширина | до 800 km |
Макс. дълбочина | 6220 m |
Площ | 453 хил.km² |
Острови | Мисоол |
Море Сулавеси в Общомедия |
Море Сулавеси или море Целебес (Шаблон:Lang-id, Шаблон:Lang-tl) е междуостровно море на Тихия океан, разположено между Малайския и Филипински архипелаг, на територията на Индонезия, Филипините и Малайзия. Според данните на Международната хидрографска организация границите на морето са следните:
- на север границата с море Сулу преминава от най-източния нос Унсанг на остров Калимантан през о-вите Сулу до град Замбоанга на остров Минданао. Чрез протоците Сибуту, Басилан и множество други са свързва с море Сулу;
- на североизток мие югозападните брегове на остров Минданао – заливите Моро, Сибугей, Иляна, Сарангани;
- на изток островите Сарангани и Кавио и протоците между тях го свързват с Филипинско море;
- на югоизток островите Сангихе и протоците между тях го свързват с Молукско море;
- на юг мие северните бреговете на остров Сулавеси (Целебес);
- на югозапад Макасарския проток го свързва с Яванско море;
- на запад мие източните брегове на остров Калимантан.[1]
Дължина над 900 km, ширина до 800 km, площ 453 хил.km2, максимална дълбочина 6220 m, разположена в североизточната му част. Североизточните (на о. Минданао) и южните (но о. Сулавеси) му брегове са планински, стръмни, а западните (на о. Калимантан) са ниски, заблатени с мангрови тори. На север край островите в архипелага Сулу имо множество коралови рифове. Средногодишна температура на водата на повърхността 27 – 28°С, соленост около 34,5‰. Дълбочината на протоците свързващи го с Филипинско море е около 1400 m, поради което температурата на постъпващите от там дълбочинни води е около 3,5°С, а солеността 34,6‰. Повърхностните течения се формират под въздействието на течението Минданао, изващо от Филипинско море, вследствие на което нивото на море Сулавеси е най-високо от останалите морета на Малайския архипелаг. След това тези води се оттичат през протоците на островите Сулу на северозапад в море Сулу и чрез Макасарския проток в Яванско море. Дъното му е покрито основно със синя теригенна тиня със значителни примеси от вулканогенни материали. Приливите са полуденонощни с височина над 3 m. Основни пристанища:
- Индонезия – Венанг (Манадо, о. Сулавеси), Таракан (о. Таракан, край бреговете на Калимантан);
- Филипини – Замбоанга, Пагадиан, Дидиангас (о. Минданао);
- Малайзия – Тавао (о. Калимантан)[2]
Много от островите в морето Сулавеси през колониалната епоха са провинции на Нидерландска Индия. Старата крепост в пристанището Манадо на о. Сулавеси, издигната за да защитава региона от португалците, и досега е живо свидетелство за драматичното минало на Югоизточна Азия. Днес тези тропически острови принадлежат на Република Индонезия и следователно на своите изконни жители.