Епоха Кьопрюлю: Разлика между версии
м ShockD премести страницата Епохата Кьопрюлю като Епоха Кьопрюлю (върху пренасочване) |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Епохата Кьопрюлю''' ({{lang-tr|Köprülüler Devri}}) е период в историята на [[Османска империя|Османската империя]] през който реално властта в империята се упражнява от [[Велик везир|великите везири]] от фамилията [[Кьопрюлю]]. <ref>{{cite book |автор=ÖZTUNA, Yılmaz |заглавие=Devletler ve hânedanlar: Türkiye : 1074 – 1990 |издательство=Kültür Bakanlığı |год=2005 |том=2 |страницы=204 |isbn=975-17-0469-3, 978-975-17-0469-6 }}</ref> |
'''Епохата Кьопрюлю''' ({{lang-tr|Köprülüler Devri}}) е период в историята на [[Османска империя|Османската империя]] през който реално властта в империята се упражнява от [[Велик везир|великите везири]] от фамилията [[Кьопрюлю]]. <ref>{{cite book |автор=ÖZTUNA, Yılmaz |заглавие=Devletler ve hânedanlar: Türkiye : 1074 – 1990 |издательство=Kültür Bakanlığı |год=2005 |том=2 |страницы=204 |isbn=975-17-0469-3, 978-975-17-0469-6 }}</ref> |
||
За начало на така наречената епоха се приема [[15 септември]] [[1656]] г., а за края ѝ [[17 август]] [[1710]] г. <ref>{{cite book |автор=İNALCIK, Halil |заглавие=Osmanlı: Kültür ve sanat. Yeni Türkiye Yayınları |год=1999 |isbn=978-975-6782-03-3, 975-6782-03-X}}</ref> |
За начало на така наречената епоха се приема [[15 септември]] [[1656]] г., а за края ѝ - [[17 август]] [[1710]] г. <ref>{{cite book |автор=İNALCIK, Halil |заглавие=Osmanlı: Kültür ve sanat. Yeni Türkiye Yayınları |год=1999 |isbn=978-975-6782-03-3, 975-6782-03-X}}</ref> |
||
При управлението на султан [[Мехмед IV]] и след края на така наречения [[женски султанат]], Османската империя има нужда от човек който с железен юмрук да спре упадъка на държавността и по възможност да върне отминалото величие. Подходяща личност се намира в лицето на изключително енергичния основател на династията – [[Мехмед Кьопрюлю паша]]. Интересното е, че когато става велик везир е на 75 години, а произхода му е повече от скромен и е от [[Османска Албания]]. Службата му започва от султанската кухня, като помощник-готвач. Даже е неграмотен, обаче това не му пречи да притежава качества като ум, воля, хладнокръвие и храброст. Първата стъпка на първият Кьопрюлю е екзекуцията на 30 хил. държавни престъпници. Втората е въвеждането на старите порядки и желязна дисциплина в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]] с увеличаването на провинциалната войска. Третата е финансова – увеличаване на приходите към хазната и намаление на ненужните разходи. Четвъртата е конфискация на [[имущество]]то на корумпираните османски държавни сановници и чиновници. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 45; 87 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref> |
При управлението на султан [[Мехмед IV]] и след края на така наречения [[женски султанат]], Османската империя има нужда от човек който с железен юмрук да спре упадъка на държавността и по възможност да върне отминалото величие. Подходяща личност се намира в лицето на изключително енергичния основател на династията – [[Мехмед Кьопрюлю паша]]. Интересното е, че когато става велик везир е на 75 години, а произхода му е повече от скромен и е от [[Османска Албания]]. Службата му започва от султанската кухня, като помощник-готвач. Даже е неграмотен, обаче това не му пречи да притежава качества като ум, воля, хладнокръвие и храброст. Първата стъпка на първият Кьопрюлю е екзекуцията на 30 хил. държавни престъпници. Втората е въвеждането на старите порядки и желязна дисциплина в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]] с увеличаването на провинциалната войска. Третата е финансова – увеличаване на приходите към хазната и намаление на ненужните разходи. Четвъртата е конфискация на [[имущество]]то на корумпираните османски държавни сановници и чиновници. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 45; 87 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref> |
||
В крайна сметка за малко повече от четвърт век, на 6 май 1683 г. край Белград се събира 350 хил. османска армия с обоз от 150 хил. помощен персонал. Начело ѝ е [[Кара Мустафа паша]], а предводители ѝ са 8 [[везир]]и, 23 [[бейлербей|бейлербея]], 11 [[санджакбей| |
В крайна сметка за малко повече от четвърт век, на 6 май 1683 г. край Белград се събира 350 хил. османска армия с обоз от 150 хил. помощен персонал. Начело ѝ е [[Кара Мустафа паша]], а предводители ѝ са 8 [[везир]]и, 23 [[бейлербей|бейлербея]], 11 [[санджакбей|санджакбея]]. Императорът на [[Свещената Римска империя]] по това време [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], научавайки крайната цел на похода на най-огромната османска армия в историята, напуска вечерта на 8 юли 1863 г. тайно със семейството си Виена. [[Турски страх]] обхваща отново цяла Европа след [[дългата война]]. Тази мобилизация и инициатива става възможна благодарение на управлението на великите везири от фамилията Кьопрюлю. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 110 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 16:54, 17 октомври 2018
Епохата Кьопрюлю (Шаблон:Lang-tr) е период в историята на Османската империя през който реално властта в империята се упражнява от великите везири от фамилията Кьопрюлю. [1]
За начало на така наречената епоха се приема 15 септември 1656 г., а за края ѝ - 17 август 1710 г. [2]
При управлението на султан Мехмед IV и след края на така наречения женски султанат, Османската империя има нужда от човек който с железен юмрук да спре упадъка на държавността и по възможност да върне отминалото величие. Подходяща личност се намира в лицето на изключително енергичния основател на династията – Мехмед Кьопрюлю паша. Интересното е, че когато става велик везир е на 75 години, а произхода му е повече от скромен и е от Османска Албания. Службата му започва от султанската кухня, като помощник-готвач. Даже е неграмотен, обаче това не му пречи да притежава качества като ум, воля, хладнокръвие и храброст. Първата стъпка на първият Кьопрюлю е екзекуцията на 30 хил. държавни престъпници. Втората е въвеждането на старите порядки и желязна дисциплина в еничарския корпус с увеличаването на провинциалната войска. Третата е финансова – увеличаване на приходите към хазната и намаление на ненужните разходи. Четвъртата е конфискация на имуществото на корумпираните османски държавни сановници и чиновници. [3]
В крайна сметка за малко повече от четвърт век, на 6 май 1683 г. край Белград се събира 350 хил. османска армия с обоз от 150 хил. помощен персонал. Начело ѝ е Кара Мустафа паша, а предводители ѝ са 8 везири, 23 бейлербея, 11 санджакбея. Императорът на Свещената Римска империя по това време Леополд I, научавайки крайната цел на похода на най-огромната османска армия в историята, напуска вечерта на 8 юли 1863 г. тайно със семейството си Виена. Турски страх обхваща отново цяла Европа след дългата война. Тази мобилизация и инициатива става възможна благодарение на управлението на великите везири от фамилията Кьопрюлю. [4]
Източници
- ↑ Devletler ve hânedanlar: Türkiye : 1074 – 1990. Т. 2. 2005. ISBN 975-17-0469-3, 978-975-17-0469-6.
- ↑ Osmanlı: Kültür ve sanat. Yeni Türkiye Yayınları. 1999. ISBN 978-975-6782-03-3, 975-6782-03-X.
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 45; 87. Фабер, Велико Търново., 2000.
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 110. Фабер, Велико Търново., 2000.