География на Киргизстан: Разлика между версии
м Замяна на ш. Бел1 с references |
м интервал; козметични промени |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[ |
[[Файл:Kyrgyzstan rus.png|мини|300п|Карта на Киргизстан]] |
||
'''[[Киргизстан]]''' е [[Централна Азия|централноазиатска страна]] приблизително в центъра на [[Евразия]]. Киргизстан има високопланински релеф, а най-забележителните ѝ географски обекти са планинската верига [[Тян Шан]] и езерото [[Исък Кул]]. |
'''[[Киргизстан]]''' е [[Централна Азия|централноазиатска страна]] приблизително в центъра на [[Евразия]]. Киргизстан има високопланински релеф, а най-забележителните ѝ географски обекти са планинската верига [[Тян Шан]] и езерото [[Исък Кул]]. |
||
== Територия и граници == |
== Територия и граници == |
||
Киргизстан е най-малката по площ централноазиатска страна. Територията ѝ възлиза на на 198 500 квадратни километра. Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 километра, а от най-северните до най-южните – около 410 километра. Страната е заобиколена от [[Китай]] на изток, [[Казахстан]] на север, [[Узбекистан]] на запад и [[Таджикистан]] на юг.{{Sfn|Природна среда}} |
Киргизстан е най-малката по площ централноазиатска страна. Територията ѝ възлиза на на 198 500 квадратни километра. Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 километра, а от най-северните до най-южните – около 410 километра. Страната е заобиколена от [[Китай]] на изток, [[Казахстан]] на север, [[Узбекистан]] на запад и [[Таджикистан]] на юг.{{Sfn|Природна среда}} |
||
Общата дължина на държавните граници е 3051 километра, от които 1224 километра е тази с Казахстан, 1099 километра с Узбекистан, 870 километра с Таджикистан и 858 километра с Китай.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2096.html#kg|title=Kyrgyzstan borders field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 април 2013}}</ref> |
Общата дължина на държавните граници е 3051 километра, от които 1224 километра е тази с Казахстан, 1099 километра с Узбекистан, 870 километра с Таджикистан и 858 километра с Китай.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2096.html#kg|title=Kyrgyzstan borders field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 април 2013}}</ref> |
||
== Топография == |
== Топография == |
||
[[Файл:Peak Pobeda3.jpg|мини|300п|Връх Женгиш Чокусу, 7439 метра]] |
[[Файл:Peak Pobeda3.jpg|мини|300п|Връх Женгиш Чокусу, 7439 метра]] |
||
Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Средната ѝ [[надморска височина]] е 2750 метра, варираща от около 132 метра при Карадаря и 400 метра по [[Ферганската долина]], до 7439 метра при Женгиш Чокусу (Победа), най-високият връх в страната.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2020.html#kg|title=Kyrgyzstan elevation extremes field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 април 2013}}</ref> Близо 90% от територията на Киргизстан се намира на 1500 метра над морското равнище. Планинската верига [[Тяншан]] доминира пейзажа в страна.{{Sfn|Природна среда}} От геологическа гледна точка, планините в региона са млади, което предопределя стръмни склонове и дълбоки долини. |
Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Средната ѝ [[надморска височина]] е 2750 метра, варираща от около 132 метра при Карадаря и 400 метра по [[Ферганската долина]], до 7439 метра при Женгиш Чокусу (Победа), най-високият връх в страната.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2020.html#kg|title=Kyrgyzstan elevation extremes field listing|publisher=[[CIA World Factbook]]|accessdate=21 април 2013}}</ref> Близо 90% от територията на Киргизстан се намира на 1500 метра над морското равнище. Планинската верига [[Тяншан]] доминира пейзажа в страна.{{Sfn|Природна среда}} От геологическа гледна точка, планините в региона са млади, което предопределя стръмни склонове и дълбоки долини. |
||
На територията на Киргизстан съществуват 6500 ледника, които съдържат в себе си приблизително 650 милиарда кубични метра вода. Около високите върхове се събират значителни количества влага и множество потоци и малки реки текат през страната. Над 7000 квадратни километра от площта на Киргизстан се състои от езера, най-големите от които са [[Исък Кул]], [[Сонгкул]] и [[Чатър Кул]]. От всички над 2000 езера в страната, повечето се намират на надморска височина между 3000 и 4000 метра.{{Sfn|Топография и хидрография}} Само 6,5% от територията е годна за селскостопанска обработка, включително 0,3% постоянни насаждения.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref> Около 4% са заети от гори, които са изцяло държавна собственост и не са предвидени за дърводобив.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7</ref> |
На територията на Киргизстан съществуват 6500 ледника, които съдържат в себе си приблизително 650 милиарда кубични метра вода. Около високите върхове се събират значителни количества влага и множество потоци и малки реки текат през страната. Над 7000 квадратни километра от площта на Киргизстан се състои от езера, най-големите от които са [[Исък Кул]], [[Сонгкул]] и [[Чатър Кул]]. От всички над 2000 езера в страната, повечето се намират на надморска височина между 3000 и 4000 метра.{{Sfn|Топография и хидрография}} Само 6,5% от територията е годна за селскостопанска обработка, включително 0,3% постоянни насаждения.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref> Около 4% са заети от гори, които са изцяло държавна собственост и не са предвидени за дърводобив.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7</ref> |
||
== Климат == |
== Климат == |
||
Климатът е континентален и се обуславя от три основни фактора – планинския терен, отдалечеността на страната от големи водни площи и разположението ѝ почти в центъра на [[Евразия]].{{Sfn|Климат}} Температурните амплитуди варират силно – средно -30° в планинските долини през зимата до средно 27° през лятото във Ферганската долина.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 2-3</ref> Най-високата измерена температура е 44°, а най-ниската е -53,6°. |
Климатът е континентален и се обуславя от три основни фактора – планинския терен, отдалечеността на страната от големи водни площи и разположението ѝ почти в центъра на [[Евразия]].{{Sfn|Климат}} Температурните амплитуди варират силно – средно -30° в планинските долини през зимата до средно 27° през лятото във Ферганската долина.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 2-3</ref> Най-високата измерена температура е 44°, а най-ниската е -53,6°. |
||
[[Файл:Issyk-Kul beach.jpg|мини|Брегът на Исък Кул]] |
[[Файл:Issyk-Kul beach.jpg|мини|Брегът на Исък Кул]] |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
== Околна среда == |
== Околна среда == |
||
Киргизстан не е била предвидена като промишлена зона и успява да избегне екологичните катастрофи, случили се в съседните бивши съветски републики.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref> Въпреки това хабенето на водните ресурси, изтощаването на почвите и вредни практики в селското стопанство увреждат околната среда. Добивът на злато и уран в източните части на страната освобождават отровни химикали в почвите и водите, а автомобилният трафик в по-големите градове допринася за замърсяването на въздуха. Необичайно честите [[свлачища]], [[лавини]] и [[наводнения]] през 2004 година са приписани на топенето на глетчерите, породено от [[глобално затопляне|промените в световния климат]].<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref> Въпреки това замърсяването от промишлени източници е локализирано. |
Киргизстан не е била предвидена като промишлена зона и успява да избегне екологичните катастрофи, случили се в съседните бивши съветски републики.<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref> Въпреки това хабенето на водните ресурси, изтощаването на почвите и вредни практики в селското стопанство увреждат околната среда. Добивът на злато и уран в източните части на страната освобождават отровни химикали в почвите и водите, а автомобилният трафик в по-големите градове допринася за замърсяването на въздуха. Необичайно честите [[свлачища]], [[лавини]] и [[наводнения]] през 2004 година са приписани на топенето на глетчерите, породено от [[глобално затопляне|промените в световния климат]].<ref>Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3</ref> Въпреки това замърсяването от промишлени източници е локализирано. |
||
== Жив свят == |
== Жив свят == |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
За първи път застрашените видове, обитаващи Киргизтан, са вписани в Червената книга на СССР през 1974 г., след като местното правителство предоставя списък на застрашените видове. През следващите години списъкът става по-голям, а сведенията за застрашените видове повече. Така през 1985 г. е издадена Червената книга на Киргизката ССР, в която са включени 13 вида и подвида бозайници, 20 вида и подвида птици, 3 вида влечуги, 2 вида риби, 5 вида насекоми и 65 вида висши растения. Първата Червена книга на Киргизтан е публикувана едва през 2005 г. Списъкът със застрашените видове е разширен и днес той включва 6 вида гъби, 89 висши растения, 18 членестоноги, 7 риби, 2 земноводни, 8 влечуги, 53 птици, 26 вида бозайници<ref>{{cite web|url=http://www.nature.kg/index.php?option=com_content&view=article&id=71&Itemid=44&lang=ru|title=Красная книга Кыргызстана |publisher= Государственное агентство охраны окружающей среды и лесного хозяйства при правительстве Кыргызской республики |accessdate=17 май 2013}}</ref>. |
За първи път застрашените видове, обитаващи Киргизтан, са вписани в Червената книга на СССР през 1974 г., след като местното правителство предоставя списък на застрашените видове. През следващите години списъкът става по-голям, а сведенията за застрашените видове повече. Така през 1985 г. е издадена Червената книга на Киргизката ССР, в която са включени 13 вида и подвида бозайници, 20 вида и подвида птици, 3 вида влечуги, 2 вида риби, 5 вида насекоми и 65 вида висши растения. Първата Червена книга на Киргизтан е публикувана едва през 2005 г. Списъкът със застрашените видове е разширен и днес той включва 6 вида гъби, 89 висши растения, 18 членестоноги, 7 риби, 2 земноводни, 8 влечуги, 53 птици, 26 вида бозайници<ref>{{cite web|url=http://www.nature.kg/index.php?option=com_content&view=article&id=71&Itemid=44&lang=ru|title=Красная книга Кыргызстана |publisher= Государственное агентство охраны окружающей среды и лесного хозяйства при правительстве Кыргызской республики |accessdate=17 май 2013}}</ref>. |
||
[[ |
[[Файл:Uncia uncia 2.jpg|мини|Барс]] |
||
Сред неофициалните символи на страната са два изключително редки както за света, така и за страната растение и животно. [[Барс|Снежният барс]] е високопланинската котка, която в миналото е обитавала голяма част от страната, но днес популацията на вида е ограничена<ref>{{cite web|url=www.fergananews.com/articles/7510|title=Киргизия планирует провести Всемирный форум по защите снежного барса летом 2013 года |publisher= „Новый Регион – Азия“ |accessdate=17 май 2013}}</ref>. В южната част на страната се среща рядката {{bt-bullat|Ведрица на Едуард|Fritillaria eduardii}},която е любимо за киргизите цвете и наричано от тях Айгул<ref>{{cite web|url=http://www.ekois.net/wp/?p=2555 |title=Баткенский цветок Айгуль. Легенда и реальность. |publisher= Саатбек Эгембердиев, Экологический Информационный Сервис — Кыргызстан |accessdate=17 май 2013}}</ref>. |
Сред неофициалните символи на страната са два изключително редки както за света, така и за страната растение и животно. [[Барс|Снежният барс]] е високопланинската котка, която в миналото е обитавала голяма част от страната, но днес популацията на вида е ограничена<ref>{{cite web|url=www.fergananews.com/articles/7510|title=Киргизия планирует провести Всемирный форум по защите снежного барса летом 2013 года |publisher= „Новый Регион – Азия“ |accessdate=17 май 2013}}</ref>. В южната част на страната се среща рядката {{bt-bullat|Ведрица на Едуард|Fritillaria eduardii}}, която е любимо за киргизите цвете и наричано от тях Айгул<ref>{{cite web|url=http://www.ekois.net/wp/?p=2555 |title=Баткенский цветок Айгуль. Легенда и реальность. |publisher= Саатбек Эгембердиев, Экологический Информационный Сервис — Кыргызстан |accessdate=17 май 2013}}</ref>. |
||
В Киргизстан са обособени 83 особено охранявани природни територии с различен статут. Площта, която заемат, е около 800 хил. хектара и представляват около 4% от територията на страната. Охраняваните територии биват 6 държавни резервата или заповедника, 8 национални парка и 67 природни парка, които на свой ред биват от горски, ботанически, географски, многофункционален и ловен тип. В страната има и два биосферни заповедника, намиращи се под закрилата на [[ЮНЕСКО]]<ref>{{cite web|url=http://www.advantour.com/rus/kyrgyzstan/national-parks.htm |title=Национальные парки Кыргызстана |accessdate=17 май 2013}}</ref>, като Исъккулския биосферен резерват е най-старият и най-големият.<ref>{{cite journal|author=Diana Ter-Ghazaryan|title=Reserve Management during Transition: The Case of Issyk-Kul Biosphere and Nature Reserves, Kyrgyzstan|journal=Environmental Practice|volume=Volume 8|issue=01|pages=11-14|url=http://journals.cambridge.org/action/displayFulltext?type=1&fid=442221&jid=ENP&volumeId=8&issueId=01&aid=442220|accessdate=22 април 2013}}</ref> |
В Киргизстан са обособени 83 особено охранявани природни територии с различен статут. Площта, която заемат, е около 800 хил. хектара и представляват около 4% от територията на страната. Охраняваните територии биват 6 държавни резервата или заповедника, 8 национални парка и 67 природни парка, които на свой ред биват от горски, ботанически, географски, многофункционален и ловен тип. В страната има и два биосферни заповедника, намиращи се под закрилата на [[ЮНЕСКО]]<ref>{{cite web|url=http://www.advantour.com/rus/kyrgyzstan/national-parks.htm |title=Национальные парки Кыргызстана |accessdate=17 май 2013}}</ref>, като Исъккулския биосферен резерват е най-старият и най-големият.<ref>{{cite journal|author=Diana Ter-Ghazaryan|title=Reserve Management during Transition: The Case of Issyk-Kul Biosphere and Nature Reserves, Kyrgyzstan|journal=Environmental Practice|volume=Volume 8|issue=01|pages=11-14|url=http://journals.cambridge.org/action/displayFulltext?type=1&fid=442221&jid=ENP&volumeId=8&issueId=01&aid=442220|accessdate=22 април 2013}}</ref> |
||
| Ред 54: | Ред 54: | ||
:* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+kg0043)|title=Ресурси|chapter=Глава 8|accessdate=11 май 2013|ref={{Sfnref|Ресурси}}}} |
:* {{Cite book|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+kg0043)|title=Ресурси|chapter=Глава 8|accessdate=11 май 2013|ref={{Sfnref|Ресурси}}}} |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
Версия от 10:57, 19 октомври 2018
Киргизстан е централноазиатска страна приблизително в центъра на Евразия. Киргизстан има високопланински релеф, а най-забележителните ѝ географски обекти са планинската верига Тян Шан и езерото Исък Кул.
Територия и граници
Киргизстан е най-малката по площ централноазиатска страна. Територията ѝ възлиза на на 198 500 квадратни километра. Разстоянието от най-източните до най-западните ѝ части е приблизително 900 километра, а от най-северните до най-южните – около 410 километра. Страната е заобиколена от Китай на изток, Казахстан на север, Узбекистан на запад и Таджикистан на юг.[1]
Общата дължина на държавните граници е 3051 километра, от които 1224 километра е тази с Казахстан, 1099 километра с Узбекистан, 870 километра с Таджикистан и 858 километра с Китай.[2]
Топография
Киргизстан е една от най-високопланинските страни в света. Средната ѝ надморска височина е 2750 метра, варираща от около 132 метра при Карадаря и 400 метра по Ферганската долина, до 7439 метра при Женгиш Чокусу (Победа), най-високият връх в страната.[3] Близо 90% от територията на Киргизстан се намира на 1500 метра над морското равнище. Планинската верига Тяншан доминира пейзажа в страна.[1] От геологическа гледна точка, планините в региона са млади, което предопределя стръмни склонове и дълбоки долини.
На територията на Киргизстан съществуват 6500 ледника, които съдържат в себе си приблизително 650 милиарда кубични метра вода. Около високите върхове се събират значителни количества влага и множество потоци и малки реки текат през страната. Над 7000 квадратни километра от площта на Киргизстан се състои от езера, най-големите от които са Исък Кул, Сонгкул и Чатър Кул. От всички над 2000 езера в страната, повечето се намират на надморска височина между 3000 и 4000 метра.[4] Само 6,5% от територията е годна за селскостопанска обработка, включително 0,3% постоянни насаждения.[5] Около 4% са заети от гори, които са изцяло държавна собственост и не са предвидени за дърводобив.[6]
Климат
Климатът е континентален и се обуславя от три основни фактора – планинския терен, отдалечеността на страната от големи водни площи и разположението ѝ почти в центъра на Евразия.[7] Температурните амплитуди варират силно – средно -30° в планинските долини през зимата до средно 27° през лятото във Ферганската долина.[8] Най-високата измерена температура е 44°, а най-ниската е -53,6°.
Валежните количества също отбелязват големи разлики по места. По високите склонове те достигат до 2000 милиметра годишно, а на западния бряг на Исък Кул те са по-малко от 100 милиметра на година. Страната е предимно слънчева и получава средно 2900 часа слънцегреене на година, макар и в някои долини облачната покривка да е почти постоянна и да няма повече от четири часа ясно време на ден.[7]
Ресурси
Киргизстан е богат на залежи от мрамор и полускъпоценни камъни – ахат, оникс и др. Златото е основният изкопаем ресурс. Киргизстан има и големи запаси от антимон и въглища, но икономическата обстановка не позволява извличането им в големи мащаби. Има наличие и на други ценни ресурси като живак, калай, волфрам и уран.[9]
Околна среда
Киргизстан не е била предвидена като промишлена зона и успява да избегне екологичните катастрофи, случили се в съседните бивши съветски републики.[10] Въпреки това хабенето на водните ресурси, изтощаването на почвите и вредни практики в селското стопанство увреждат околната среда. Добивът на злато и уран в източните части на страната освобождават отровни химикали в почвите и водите, а автомобилният трафик в по-големите градове допринася за замърсяването на въздуха. Необичайно честите свлачища, лавини и наводнения през 2004 година са приписани на топенето на глетчерите, породено от промените в световния климат.[11] Въпреки това замърсяването от промишлени източници е локализирано.
Жив свят
Благодарение на високата надморска височина, на която се намира Киргизия, флората в страната е много богата и интересна. Тук са открити над 4000 вида растения. Горите при надморска височина 2000 - 2500 метра са известни с могъщите тяншански ели, подвид на елата Picea schrenkiana. Планинските масиви на височина над 2500 метра са богати на различни видове треви и цветя. Тук се срещат и редките еделвайси, а в горите, степите и ливадите се срещат различни видове гъби.
Животинският свят е представен от около 500 вида гръбначни животни (от тях 335 вида птици и 49 вида риби) и 3000 вида насекоми. В елховите гори на Тян Шан се срещат стада архари, кафяви мечки, марали. Планинските долини са обитавани от лисици, вълци, лалугери, а планинските потоци са богати на пъстърва.
За първи път застрашените видове, обитаващи Киргизтан, са вписани в Червената книга на СССР през 1974 г., след като местното правителство предоставя списък на застрашените видове. През следващите години списъкът става по-голям, а сведенията за застрашените видове повече. Така през 1985 г. е издадена Червената книга на Киргизката ССР, в която са включени 13 вида и подвида бозайници, 20 вида и подвида птици, 3 вида влечуги, 2 вида риби, 5 вида насекоми и 65 вида висши растения. Първата Червена книга на Киргизтан е публикувана едва през 2005 г. Списъкът със застрашените видове е разширен и днес той включва 6 вида гъби, 89 висши растения, 18 членестоноги, 7 риби, 2 земноводни, 8 влечуги, 53 птици, 26 вида бозайници[12].
Сред неофициалните символи на страната са два изключително редки както за света, така и за страната растение и животно. Снежният барс е високопланинската котка, която в миналото е обитавала голяма част от страната, но днес популацията на вида е ограничена[13]. В южната част на страната се среща рядката Ведрица на Едуард (на латински: Fritillaria eduardii), която е любимо за киргизите цвете и наричано от тях Айгул[14].
В Киргизстан са обособени 83 особено охранявани природни територии с различен статут. Площта, която заемат, е около 800 хил. хектара и представляват около 4% от територията на страната. Охраняваните територии биват 6 държавни резервата или заповедника, 8 национални парка и 67 природни парка, които на свой ред биват от горски, ботанически, географски, многофункционален и ловен тип. В страната има и два биосферни заповедника, намиращи се под закрилата на ЮНЕСКО[15], като Исъккулския биосферен резерват е най-старият и най-големият.[16]
Източници
- ↑ а б Природна среда .
- ↑ Kyrgyzstan borders field listing // CIA World Factbook. Посетен на 21 април 2013.
- ↑ Kyrgyzstan elevation extremes field listing // CIA World Factbook. Посетен на 21 април 2013.
- ↑ Топография и хидрография .
- ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
- ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 7
- ↑ а б Климат .
- ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 2-3
- ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
- ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
- ↑ Библиотека на Конгреса 2007, стр. 3
- ↑ Красная книга Кыргызстана // Государственное агентство охраны окружающей среды и лесного хозяйства при правительстве Кыргызской республики. Посетен на 17 май 2013.
- ↑ [www.fergananews.com/articles/7510 Киргизия планирует провести Всемирный форум по защите снежного барса летом 2013 года] // „Новый Регион – Азия“. Посетен на 17 май 2013.
- ↑ Баткенский цветок Айгуль. Легенда и реальность. // Саатбек Эгембердиев, Экологический Информационный Сервис — Кыргызстан. Посетен на 17 май 2013.
- ↑ Национальные парки Кыргызстана // Посетен на 17 май 2013.
- ↑ Diana Ter-Ghazaryan. Reserve Management during Transition: The Case of Issyk-Kul Biosphere and Nature Reserves, Kyrgyzstan // Environmental Practice Volume 8 (01). с. 11-14. Посетен на 22 април 2013.
Библиография
- Country Study: Kyrgyzstan. Библиотека на Конгреса, 2007. Посетен на 22 април 2013.
- Олкът, Марта Брил. Country Study: Kyrgyzstan. Библиотека на Конгреса, 1997. Посетен на 17 април 2013.:
- Глава 2 // Природна среда. Посетен на 25 април 2013.
- Глава 2 // Топография и хидрография. Посетен на 25 април 2013.
- Глава 2 // Климат. Посетен на 25 април 2013.
- Глава 8 // Ресурси. Посетен на 11 май 2013.