Григор Шопов

Григор Велков Стоянов Шопов
Член на ЦК на БКП, зам.-министър на МВР
Роден	17 януари 1916 г. (стар стил) Герман, България
Починал	27 май 1994 г. София, България
Партия	Българска комунистическа партия (1936 г.)
Народен представител в: VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС
Григор Велков Стоянов Шопов в Общомедия

Григор Велков Стоянов Шопов (1 юли 1916 – 27 май 1994) е български офицер, генерал-полковник от МВР, член на ЦК на БКП.

Биография

Ранни години

Шопов е роден на 17 януари 1916 г. в софийското село Герман. Баща му е Велко Стоянов, а майка му – Лина Велкова. Произхожда от заможно семейство („среден селски произход“), което му дава възможност да запише през 1929 престижната Търговската гимназия в столицата, където се сближава с „прогресивни младежи“ и в шести клас се включва в марксистко-ленински кръжок". В края на 1932 г. организира първото дружество на РМС в с. Герман и става негов секретар. Заради политическата си активност през учебната 1933 – 34 г. е изключен от гимназията заедно с още 7 – 8 ученици. След това започва да работи като каруцар. През 1935 г. успява да завърши Търговската гимназия „Меркури“ като частен ученик. В този период укрива в квартирата си „нелегални другари, между които др. Марко Добрев – разстрелян от полицията и Д. Паунов, сега полковник от МНО“. След като не успява да си намери работа в София, постъпва като магазинер в Популярна банка в с. Панчарево. Пролетта на 1937 е взет войник и служи на летище Божурище, без да прекъсва връзките си с комунистическата организация. След уволнение от военна служба през 1938 започва работа като книговодител и счетоводител отново в Популярна банка в Панчарево.

Биографията на Григор Шопов, направена въз основа на документи от проучването му и подадена негова автобиография при постъпване на работа в Държавна сигурност през 1951 г. е включена в заключението от спецпроверка на ДС завършена на 23 юни 1956 г.

Преди 9 септември 1944 г.

На 16-годишна възраст става член на РМС, а през 1936 г. е приет за член на БКП в Панчарево, където е избран за първи секретар на местната партийна организация. Едновременно със законната си работа в Популярна банка в Панчарево е бил ятак на нелегални комунисти – подпомагал е „с храни, оръжия, облекло и лекарства и др. Укривал е в дома си и в Балкана нелегални другари като Димитър Манолов, Добри Терпешев, Станко Тодоров, Захари Филипов и др. Снабдявал е другари с лични карти и открити листове“.

Активен участник в партизанското движение, арестуван няколко пъти. На 6 май 1935 г. е задържан от конната стража в село Панчарево, и предаден за разпит на Никола Гешев – началник на отделение „А“ в отдел „Обществена безопасност“. В периода 1937 – 1946 г. работи в Популярна банка в Панчарево.

През юни 1944 г. Шопов е взет в запас и е изпратен в Скопие. На на 9 септемри 1944 г. военната част, в която служи е в Радомир, където „активно участва в арестуването на фашистки офицери“ по време на Деветосептемврийския преврат. На 12 септември е демобилизиран и се връща в Панчарево, където става директор на Популярната банка.

След 9 септември 1944 г.

След 9 септември 1944 г. е избран за член на Околийския комитет на БКП в София, а на 15 февруари 1945 г. е назначен за секретар на Околийския народен съвет в София. На 15 февруари 1949 г. е избран в ръководството на Околийския комитет на БКП в София, откъдето през 1950 г. има решение да бъде изведен на работа в апарата на ЦК на БКП, което впоследствие бива променено и Шопов е избран за първи секретар на Околийския комитет на БКП в София. На 5 януари 1951 е избран за секретар на Окръжния комитет на БКП в София.

Той е един от кадрите, които Живков изтегля в близкото си обкръжение именно от окръжния комитет на БКП, където самият той работи през 1945.

На 1 февруари 1951 г. Шопов е назначен на работа в МВР – Държавна сигурност. На 6 февруари 1951 г. подава автобиография.

Първоначално отговаря за промишлеността и селското стопанство в едно от управленията. През 1953 г. заминава за две години, за да учи във „Висшата школа на КГБ“ в Москва. След завръщането си в България последователно работи като зам.-началник на различни управления в МВР.

Възход след 1956 г.

Издигането на Тодор Живков за първи секретар на БКП през 1956 г. бележи и възхода на Григор Шопов. През 1958 г. е изваден от МВР и назначен за председател на Софийския окръжен народен съвет. Същата година е избран и за кандидат-член на ЦК на БКП. Изваждането му от МВР е за кратко и през 1960 г. е назначен за зам.-министър на вътрешните работи.

С решение на Политбюро на ЦК на БКП № 153 от 18 юни 1963 г. в рамките на министерството на вътрешните работи е създаден „Комитет за държавна сигурност“, който да обединява и ръководи всички поделения на ДС в страната. Със същата заповед зам.-министърът на Вътрешните работи ген.-майор Григор Шопов е назначен за Директор на „Народната милиция“. С протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 178 от 19 юли 1965 г. МВР е разделено на МВР и КДС при МС. С разпореждане на Министерски съвет № 155 от 21 юли 1965 г. Григор Шопов е назначен за зам.-председател на „Комитета за Държавна сигурност“ при Министерски съвет.

През 1966 г. е избран за член на ЦК на БКП, какъвто остава до декември 1989 година. През 1971 г. му е присъдено висше военно зване генерал-полковник. През 1973 г. ген.-полк. Мирчо Спасов е изваден от МВР, а ген.-полк. Григор Шопов поема поста първи зам.-министър на вътрешните работи, ресорен за ДС. На практика той е дясната ръка на първия секретар на БКП в МВР и ДС през следващите 17 години до оттеглянето му на 10 ноември 1989 г.

Борис Арсов

Като ключова фигура в апарата на „Държавна сигурност“ (ДС) е считан за отговорен за отвличането и убийството на Борис Арсов – български емигрант в Дания Борис Арсов е убит през 1974 г. в пазарджишкия затвор.

Трябва да се отбележи, че под много от делата за оперативна разработка на инакомислещи лица стои подписът на Григор Шопов. Показателен е случаят с българския емигрант в Дания Борис Арсов, отвлечен от дома си в гр. Орхус от органите на ДС, по лично разпореждане и с подписа на Григор Шопов. След като категорично отказва да сътрудничи за пропагандата на Държавна сигурност е въдворен в затвора в Пазарджик, където не след дълго е убит.

Отзиви за него

Председателят на КДС ген.-полк. Ангел Солаков го характеризира като човек „безпределно предан на партията, на ЦК и лично на другаря Т. Живков“, много работлив и полезен заместник, но също така и „много потаен“.

Последни години

Григор Шопов е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, орден „НРБ“ I-степен и със съветския орден – „Червено знаме“, „Почетен знак на МВР“, орден „Георги Димитров“ и редица други ордени и медали. Признат за Активен борец против фашизма и капитализма.

Семейство Шопови живее в т. нар. „Генералска кооперация“ срещу Сатиричния театър. След пенсионирането си през 1989 г. се преместват до зала „Универсиада“, където през 1994 г. ген.-полк. Григор Шопов умира след прекарани няколко инфаркта и инсулт, а малко след това умира и съпругата му Лилия Кацарска.

Има 2 сина – Любомир Шопов е бивш дипломат в МВнР, а Иван Шопов (починал) е кадрови служител на ДС до 1990 г.

Външни препратки

• Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 242 – 257.