Томас Сас

Томас Шаш Thomas Stephen Szasz
унгарски психиатър
Роден	15 април 1920 г. Будапеща, Унгария
Починал	8 септември 2012 г. Ню Йорк, САЩ
Религия	атеизъм
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	Нюйоркски университет
Награди	Хуманист на годината (1973) от Американската хуманистична организация
Семейство
Уебсайт	www.szasz.com
Томас Шаш в Общомедия

Томас Стивън Сас (първите две имена на английски, фамилията на унгарски Thomas Istvan Szasz) (Шаблон:Lang-hu) е психиатър и академик. От 1990 е почетен професор по психиатрия В Здравния научен център към Щатския университет в Ню Йорк в Сиракюз. Той е важна фигура в движението на антипсихиатрията, добре познат социален критик на морала и научните основи на психиатрията, и целите за социален контрол на медицината в модерното общество, както и на сциентизма. Добре познат е с книгите си „Митът за душевната болест“ (1960) и Изфабрикуването на лудостта: Сравнително изследване на мъчението и движението за душевно здраве", където се поставят някои аргументи, с които той е най-асоцииран.

Томас Сас никога не е заявявал директно, че е антипсихиатър, но идеите му са антипсихиатрични. Като цяло, антипсихиатрията споделя следните виждания: психични заболявания не съществуват, не се подкрепя принудителното лечение и е против методи на лечение като лоботомия, електроконвулсивна терапия или медикаменти. Всичко това, според антипсихиатрията вреди на човек и е конспиративно обвързано с големите фармацевтични индустрии.

Томас Сас е роден в еврейско семейство на 15 април 1920 г. в Унгария. През 1941 г. напуска родината си, за да се пресели в САЩ. По това време фашизмът е поставил под свое подчинение почти цяла Европа. Сас следва медицина в Синсинати и психиатрична специализация в Бостън и Чикаго. В Чикаго принадлежи към екипа на Психоаналитичния институт, където преподават Франц Александер и Хелене Дойч. От 1951 до 1956 г., Сас е преподавател по психоанализа в този институт. От 1956 г. той е професор по психиатрия в Щатския университет в Ню Йорк. Сас отрано изказва критични забележки към психиатрията и психоанализата. През 1961 г. става прочут с книгата си „Митът за психичната болест“. Оттогава той постоянно напада с тежки думи своите колеги по психотерапия, а също така лечебната и болнична практика на психиатрите. Други известни заглавия са книгите му „Право, свобода и психиатрия“ (1963), „Изфабрикуването на лудостта“ (1974), „Ритуалът на дрогата“ (1978), „Шизофренията – свещеният символ на психиатрията“ (1979), „Теология на медицината“ (1980), „Митът за психотерапията“ (1982). Във всички тези текстове кипи страстна борба. Според Томас Сас, така наречените „болни“ не бива да се лекуват чрез електрошокове, инсулинолечение, лоботомия и „химически усмирителни ризи“, защото става дума за „хора с нарушена комуникация“. Това означава, че тези хора не са болни, в медицинския смисъл на думата и срещу тях се извършват неетични процедури.

За Томас Сас, поставянето на психиатрична диагноза представлява един неприятен етикет за пациента, който го стигматизира за цял живот. Сас поддържа идеята, че психични заболявания не съществуват, определяйки ги като митове. Психичното заболяване е една метафора, която описва житейските проблеми в социума и представлява едно социално неприемливо поведение, което според него е неправилно да се диагностицира медицински. С това той има предвид, че психиката няма как да боледува, защото тя не е телесен орган, какъвто е мозъкът например, при който може да се докаже някаква биологична патология ако съществува. Твърди също, че при психичните разстройства доказването на такава патология е невъзможно и по този начин те представляват просто метафори. Затова политиката и лични интереси тласкали лекарите сами да изфабрикуват (измислят) така наречените „психични болести“, които служели като основание за затварянето на пациенти по психиатриите. Психиатрията, подкрепена от държавата чрез различни актове за психично здраве, се превръща в светска религия със сложна система за социален контрол, според Сас. Той казва, че тя използва груба сила и фина индоктринация, която се прикрива зад претенциите, че е рационална, систематична и научна. За него психиатрията е псевдонаука, използваща медицински звучащи думи, която парадира без покритие, че е дял от медицината. Сас пише, че психиатрията е създадена през 17 век, за да изследва и контролира тези, които са се отклонили от медицинските норми на социално поведение. Хората трябва да могат сами да избират как да живеят и как да умират, как и дали изобщо да се лекуват без намесата на фармацевтичните индустрии или държавата, смята Сас.

Сас смята, че има много хора, които се представят за психично болни, а те всъщност не са. С това целят лични облаги като финансова помощ, достъп до лекарства, избягване на училище, работа или военна служба. Това положение се използва също и като смекчаващ фактор при осъждане по съдебни дела. Ако обвиняемият в съда се представи като невменяем, санкциите и наказанията ще са по-леки за него, понеже не може да носи наказателна отговорност. Според Томас Сас, по този начин психиатрите правят услуга на престъпниците. Затова е най-добре понятието „невменяем“ да се премахне от юридическата практика и всеки да носи еднаква наказателна отговорност за постъпките си, твърди Сас.

Психиатрията трябва да се разграничи от държавата, според Сас. Ако се допусне, че психичното заболяване е поведение, което не е социално одобрено, то държавата няма право да налага психиатрично лечение. Държавата не би трябвало да може да се намесва в практиките на психичното здраве и да произвежда етикети като „луд“ или „наркоман“. Сас посочва, че навремето преследването е било насочено към вещици и евреи, а сега същото преследване е насочено към „наркоманите“ и „лудите“. Всички тези хора са били взети като изкупителни жертви в ритуални церемонии. Гледната му точка сравнява съюза през средновековието между църквата и държавата, с този на психиатрията и държавата. Според него, подобно сливане не трябва да има, защото се нарушават човешките права. Сас дори сравнява ролята на психотерапевтът и психиатъра с тази на свещеника, а техните действия често ги обявява за неетични и властолюбиви, нарушаващи човешката личност и правото на избор. За него, психотерапевтът не е по-различен от свещеник, който учи другите как да живеят и как да мислят. А властта на психиатрията той сравнява с тази на инквизицията през Средновековието.

През 1952г., в САЩ Л. Рон Хъбард(писател-фантаст) създава система от религиозни вярвания и философски идеи наречени Сциентология и псевдонауката Дианетика. През 1953г. той основава Църква на Сциентологията. Водачите на църквата смятат, че светът ще бъде спасен само ако се разкрият тайните на държавите. Има осъдени сциентолози за изнудване на хора, които продадат свои имоти и дават всичките си спестявания на въпросната църква. През 1996г. е установена връзка между изнудването и причините за самоубийство на член от сектата. Тогава парламентарна комисия определя Сциентологията като секта. През 1969г. Томас Сас и "Църква на Сциентологията" създават "Гражданска комисия за правата на човека(CCHR)", която се финансира от Църква на Сциентологията. Тази комисия се обявява против принудителното психиатрично лечение и следи за неетичните психиатрични практики, като разследва и събира различни оплаквания. Сас е бил член на управителния съвет на комисията като учредителен комисар. За 25-тата годишнина на комисията, Сас заявява:

"Ние всички трябва да почитаме "Гражданската комисия за правата на човека", защото тя наистина е организация, която за първи път в човешката история наддава политически,

социален и международно значим глас за борба с психиатрията. Това никога не е било правено преди в човешката история."  

В едно интервю от 2009г. Томас Сас се разграничава като участник в Сциентологията и обяснява причината за сътрудничеството си с гражданската комисия(CCHR):

"След като дълго бях учреден като критик на психиатрията, се присъединих към организацията, понеже тогава те бяха единствената организация и все още са,

която имаше достъп до пари и адвокати. Тя имаше активен опит да освобождава пациенти, които бяха затворени в психиатрични болници, които не са извършили престъпления и искаха да се измъкнат от болницата. Това за мен беше

много основателна причина. Аз съм атеист. Не вярвам в християнството, в юдаизма, в исляма, в будизма и не вярвам в Сциентологията. Нямам нищо общо със Сциентологията."

Книги

• 1971 „The Ethics of Addiction“ in American Journal of Psychiatry, vol. 128 pp.541 – 546
• 1973 The Second Sin. Doubleday.
• 1973 (editor). The Age of Madness: A History of Involuntary Mental Hospitalization Presented in Selected Texts. Doubleday Anchor.
• 1974 (1961). The Myth of Mental Illness: Foundations of a Theory of Personal Conduct. Harper & Row.
• 1976 Heresies. Doubleday Anchor.
• 1984 The Therapeutic State: Psychiatry in the Mirror of Current Events. Buffalo NY: Prometheus Books.
• 1985 (1976). Ceremonial Chemistry: The Ritual Persecution of Drugs, Addicts, and Pushers. Holmes Beach FL: Learning Publications.
• 1987 (1963). Law, Liberty, and Psychiatry: An Inquiry into the Social Uses of Mental Health Practices. SUP.
• 1988 (1965). Psychiatric Justice. SUP.
• 1988 (1965). The Ethics of Psychoanalysis: The Theory and Method of Autonomous Psychotherapy. SUP.
• 1988 (1957). Pain and Pleasure: A Study of Bodily Feelings. SUP.
• 1988 (1976). Schizophrenia: The Sacred Symbol of Psychiatry. SUP.
• 1988 (1977). The Theology of Medicine: The Political-Philosophical Foundations of Medical Ethics. SUP.
• 1988 (1978). The Myth of Psychotherapy: Mental Unraveling as Craziness, Rhetoric, and Opression. SUP.
• 1990 (1980). Sex by Prescription. SUP.
• 1990 The Untamed Tongue: A Dissenting Dictionary. Lasalle IL: Open Court.
• 1990 Anti-Freud: Karl Kraus and His Criticism of Psychoanalysis and Psychiatry. SUP. First printed in 1976 as Karl Kraus and the Soul-Doctors: A Pioneer Critic and His Criticism of Psychiatry and Psychoanalysis. Louisiana State University Press.
• 1991 (1970. Ideology and Insanity: Essays on the Psychiatric Dehumanization of Man. SUP.
• 1993 A Lexicon of Lunacy: Metaphoric Malady, Responsibility, and Psychiatry. New Brunswick NJ: Transaction Books.
• 1996 (1992). Our Right to Drugs: The Case for a Free Market. SUP.
• 1996 Cruel Compassion: Psychiatric Control of Society's Unwanted. SUP.
• 1996 The Meaning of Mind: Language, Morality, and Neuroscience. SUP.
• 1997 (1987) Insanity: The Idea and Its Consequences. SUP.
• 1997 (1977). Psychiatric Slavery: When Confinement and Coercion Masquerade as Cure. SUP.
• 1997 (1970). The Manufacture of Madness: A Comparative Study of the Inquisition and the Mental Health Movement. SUP.
• 1999 (1996). Fatal Freedom: The Ethics and Politics of Suicide. Westport CT: Praeger.
• 2001 (1996). Pharmacracy: Medicine and Politics in America. Westport CT: Praeger.
• 2002 Liberation By Oppression: A Comparative Study of Slavery and Psychiatry. New Brunswick NJ: Transaction Books.
• 2004 Words to the Wise: A Medical-Philosophical Dictionary. New Brunswick NJ: Transaction Books.
• 2004 Faith in Freedom: Libertarian Principles and Psychiatric Practices. New Brunswick NJ: Transaction Books.
• 2006 My Madness Saved Me: The Madness and Marriage of Virginia Woolf. Somerset NJ: Transaction Publishers.
• 2007 Coercion as Cure: A Critical History of Psychiatry. New Brunswick (USA) London (UK) Transaction Publishers
• 2007 The Medicalization of Everyday Life: Selected Essays. SUP.

Вторична литература

На български описание на идеите на Шаш може да се намерят в книгата:

• Йозеф Ратнер, Психоанализа Класиците, Кибеа, 2005

Външни препратки

• списък на книги и трудове на Томас Szasz
• The Foucault Tribunal. April 30 – Mai 3, 1998 in the Volksbuehne Theatre in Berlin, Germany (video of the Foucault Tribunal on foucault.de)
• „Diseases are malfunctions of the human body, of the heart, the liver, the kidney, the brain.“ Audio on youtube
• The Thomas S. Szasz Cybercenter for Liberty and Responsibility
• The Case Against Psychiatric Coercion, by Thomas S. Szasz
• Mental Disorders are not Diseases, by Thomas S. Szasz
• Interview: Curing the Therapeutic State
• Liberty and the Practice of Psychotherapy: An Interview with Thomas Szasz (Psychotherapy.net)
• Thomas Szasz Quotes
• Thomas Szasz's OISM Honorary Membership Website
• Thomas Szasz's Manifesto
• RealPlayer Video (or chose audio only) of Thomas Szasz
• YouTube Szasz interview 26:44 audio (Part 1, Part 2, Part 3)
• Thomas Szasz „Psychiatry as an Arm of the State“; Lew Rockwell show podcast, Nov 19, 2008
• A Conversation with Thomas Szasz, University of Birmingham, October 2007: Preview Part 1 Part 2 Part 3

Вижте също

• Антипсихиатрия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thomas Szasz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

• Портал „Психология“