Сава Дацов: Разлика между версии

Сава Дацов
	Сава Дацов
български икономист
Роден	7 януари 1857 г. Зайчар, Княжество Сърбия
Починал	21 ноември 1940 г. (83 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Научна дейност
Област	Икономика
Политика
	Депутат
	XII ОНС
Семейство
Деца	Гошка Дацов; Дражко Дацов

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:38, 21 октомври 2018

Сава Живков Дацов е изявен български учен, икономист, академик, общественик и патриот. Председател на Поморавския народо-просветен комитет.

Доброволец в Сръбско-турската война (1876). Участник в съпротивата на нишавските българи срещу сръбската окупация и администрация в Поморавието през 1878 г. ^[1] Доброволец в Сръбско-българската война (1885).

След Освобождението се установава в София. Главен секретар на Министерството на земеделието и търговията.

През 1884 година заедно с Михалаки Георгиев е съосновател на първото земеделско списание в България („Домакин“). През същата година написва първото в България ръководство по копринарство „Черниците и коприната“.^[2] Дацов е един от основателите на Българското земеделско дружество и редактор на неговия орган вестник „Орало“. Пръв председател на българското пчеларско дружество.

Дацов е сред основателите на Икономическото дружество и на дружеството на българските публицисти^[2]. Член е на дружеството на българските агрономи. Помощник-деловодител (1884) и деловодител (1885 – 1888) на Българското книжовно дружество. Дописен член (1898) и редовен член (1892) на БАН. Изявен дарител. Избран заради изключителните си заслуги и принос към опазване на българщината в Поморавието за председател на Поморавския народо-просветен комитет (1917)^[3].

Народен представител в 12 Обикновено Народно събрание.

Съчинения

Черниците и коприната, София 1884, 64 с.
Зайчар и неговото население (Един от българските предели в Сърбия), Средец 1884, 39 с.
Положението на предприемачите-строители в България, София 1914, 15 с.
Календар, Търново, 1923, 48 с.
Тимок, Зайчар, Шуми Марица, София 1923, 8 с.
По пътя из родни кътове. Самоков. Впечатления, мисли, разсъждения, София 1924, 14 с.
Как да се сеят цветните и зеленчукови семена, София [1937], 38 с.

Бележки

↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. Балкани, ISBN 954-8353-79-2, 2004.
↑ ^а ^б Панчов, Младен. С. Ж. Дацов – 70-годишнината му, в: Спомени и статии, София 1928, с. 63 – 67.
↑ Райчевски, Стоян. Нишавските българи. Балкани, ISBN 954-8353-79-2, 2004.

[1] Райчевски, Стоян. Нишавските българи. Балкани, ISBN 954-8353-79-2, 2004.

[Панчов-2] а ^б Панчов, Младен. С. Ж. Дацов – 70-годишнината му, в: Спомени и статии, София 1928, с. 63 – 67.

[3] Райчевски, Стоян. Нишавските българи. Балкани, ISBN 954-8353-79-2, 2004.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 След [[Освобождение]]то се установава в [[София]]. [[Главен секретар]] на [[Министерство на земеделието и търговията|Министерството на земеделието и търговията]].
-През [[1884]] година заедно с [[Михалаки Георгиев]] е съосновател на първото земеделско списание в България ''(„[[Домакин]]“)''. През същата година написва първото в България ръководство по копринарство „Черниците и коприната“.<ref name="Панчов">Панчов, Младен. С. Ж. Дацов – 70-годишнината му, в: Спомени и статии, София 1928,с. 63 – 67.</ref> Дацов е един от основателите на [[Българско земеделско дружество|Българското земеделско дружество]] и редактор на неговия орган ''вестник „[[Орало]]“''. Пръв председател на българското [[пчеларско дружество]].
+През [[1884]] година заедно с [[Михалаки Георгиев]] е съосновател на първото земеделско списание в България ''(„[[Домакин]]“)''. През същата година написва първото в България ръководство по копринарство „Черниците и коприната“.<ref name="Панчов">Панчов, Младен. С. Ж. Дацов – 70-годишнината му, в: Спомени и статии, София 1928, с. 63 – 67.</ref> Дацов е един от основателите на [[Българско земеделско дружество|Българското земеделско дружество]] и редактор на неговия орган ''вестник „[[Орало]]“''. Пръв председател на българското [[пчеларско дружество]].
 Дацов е сред основателите на Икономическото дружество и на дружеството на българските [[публицист]]и<ref name="Панчов" />. Член е на дружеството на българските агрономи. Помощник-деловодител (1884) и деловодител (1885 – 1888) на [[Българското книжовно дружество]]. Дописен член ([[1898]]) и редовен член ([[1892]]) на БАН. Изявен дарител. Избран заради изключителните си заслуги и принос към опазване на [[българщина]]та в Поморавието за председател на Поморавския народо-просветен комитет ([[1917]])<ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2}}</ref>.