Елисавета Карамихайлова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
Елисавета Карамихайлова е родена през [[1897]] г. във [[Виена]] в семейството на [[Иван Карамихайлов]] и англичанката Мери Слейд.<ref>Ц. Софрониева, За личността на професор Елисавета Карамихайлова, Бюлетин на ДФБ (3) 12-16 (1990</ref> Нейна леля е художничката [[Елена Карамихайлова]].<ref>Лазарова, П., Н. Балабанов, Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик, София, 2013</ref> През 1907 г. семейството се премества в [[София]], където баща ѝ става един от известните хирурзи.<ref>Б. Амов, Професор Елисавета Карамихайлова, Доклади на Българското ядрено дружество, 3(1) 107-110 (1998)</ref>
Елисавета Карамихайлова е родена през [[1897]] г. във [[Виена]] в семейството на [[Иван Карамихайлов]] и англичанката Мери Слейд.<ref>Ц. Софрониева, За личността на професор Елисавета Карамихайлова, Бюлетин на ДФБ (3) 12-16 (1990</ref> Нейна леля е художничката [[Елена Карамихайлова]].<ref>Лазарова, П., Н. Балабанов, Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик, София, 2013</ref> През 1907 г. семейството се премества в [[София]], където баща ѝ става един от известните хирурзи.<ref>Б. Амов, Професор Елисавета Карамихайлова, Доклади на Българското ядрено дружество, 3(1) 107-110 (1998)</ref>


През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва [[Първа софийска девическа гимназия]], а през 1922 г. - [[физика]] и [[математика]] с докторска степен във [[Виенски университет|Виенския университет]].<ref>Ц. Софрониева, Изследванията на Елисавета Карамихайлова във Виена през 1933 г., Бюлетин на ДФБ (4) 4-9 (1990</ref> Още през 1921 г. тя започва да работи върху [[радиолуминисценция]]та в [[Институт за радиеви изследвания|Института за радиеви изследвания]] във Виена под ръководството на [[Карл Пшибрам]]. След кратък престой в София през 1923 г. тя се връща в Института за радиеви изследвания. През 1935 г. продължава изследванията си в [[Кавендишка лаборатория|Кавендишката лаборатория]] на [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]].
През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва [[Първа софийска девическа гимназия]], а през 1922 г. - [[физика]] и [[математика]] с докторска степен във [[Виенски университет|Виенския университет]].<ref>Ц. Софрониева, Изследванията на Елисавета Карамихайлова във Виена през 1933 г., Бюлетин на ДФБ (4) 4-9 (1990)</ref> Още през 1921 г. тя започва да работи върху [[радиолуминисценция]]та в [[Институт за радиеви изследвания|Института за радиеви изследвания]] във Виена под ръководството на [[Карл Пшибрам]]. След кратък престой в София през 1923 г. тя се връща в Института за радиеви изследвания.<ref>Г. Камишева, Приноси на българската физичка проф. д-р Елисавета Карамихайлова, Списание на Българската академия на науките (1) 48-57 (2018)</ref> През 1935 г. продължава изследванията си в [[Кавендишка лаборатория|Кавендишката лаборатория]] на [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]].


През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет.<ref>П. Лазарова, Животоописание на проф. д-р Ел. Карамихайлова, Бюлетин ДФБ (4) 45-47 (1987)</ref> В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и [[радиоактивност]], ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета.<ref>П. Лазарова, Първата професор д-р Елисавета Карамихайлова, Наука, 5(2) 10-12 (1995)</ref> След пенсиониране на главния професор, Карамихайлова заема неговото място и започва изследвания в областта на космическите лъчи и в областта на радиоактивността на минералните извори.
През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет.<ref>П. Лазарова, Животоописание на проф. д-р Ел. Карамихайлова, Бюлетин ДФБ (4) 45-47 (1987)</ref> В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и [[радиоактивност]], ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета.<ref>П. Лазарова, Първата професор д-р Елисавета Карамихайлова, Наука, 5(2) 10-12 (1995)</ref> След пенсиониране на главния професор, Карамихайлова заема неговото място и започва изследвания в областта на космическите лъчи и в областта на радиоактивността на минералните извори.

Версия от 12:55, 25 октомври 2018

Елисавета Карамихайлова
българска физичка
Родена
Починала
24 април 1968 г. (70 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Учила въвВиенски университет
7-о СУ „Свети Седмочисленици“
Научна дейност
ОбластФизика
Работила вСофийски университет
Българска академия на науките
Семейство
БащаИван Карамихайлов

Елисавета Иванова Карамихайлова е български физик. Тя е първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски“ и един от основателите на катедрата по атомна физика в него.[1] Основателка е на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН и е първата жена професор по физика в България.[2]

Биография

Елисавета Карамихайлова е родена през 1897 г. във Виена в семейството на Иван Карамихайлов и англичанката Мери Слейд.[3] Нейна леля е художничката Елена Карамихайлова.[4] През 1907 г. семейството се премества в София, където баща ѝ става един от известните хирурзи.[5]

През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 г. - физика и математика с докторска степен във Виенския университет.[6] Още през 1921 г. тя започва да работи върху радиолуминисценцията в Института за радиеви изследвания във Виена под ръководството на Карл Пшибрам. След кратък престой в София през 1923 г. тя се връща в Института за радиеви изследвания.[7] През 1935 г. продължава изследванията си в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет.

През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет.[8] В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета.[9] След пенсиониране на главния професор, Карамихайлова заема неговото място и започва изследвания в областта на космическите лъчи и в областта на радиоактивността на минералните извори.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е смятана за политически неблагонадеждна от комунистическия режим.[10] На нея ѝ е забранено да участва в международни научни конференции, срещи и др., а кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна.[11] През 1951-1954 г. е направен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет. В нейна защита застават физици от университета, в резултат на което тя запазва мястото си, но е принудена да прекара последните години от кариерата си във Физическия институт на Българската академия на науките.[12][13]

Елисавета Карамихайлова умира от рак през 1968 година.[14] Тя завещава цялото си имущество, включително и бащината си къща на БАН.

Бележки

  1. ↑ А. Минкова, 60 години катедра атомна физика, Годишник на СУ, ФзФ, 100, 32-52 (2007)
  2. ↑ Х. Протохристов, Професор д-р Елисавета Карамихайлова в световната физика, Искри, 10(6) 7-19; (7) 11-21 (2005)
  3. ↑ Ц. Софрониева, За личността на професор Елисавета Карамихайлова, Бюлетин на ДФБ (3) 12-16 (1990
  4. ↑ Лазарова, П., Н. Балабанов, Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик, София, 2013
  5. ↑ Б. Амов, Професор Елисавета Карамихайлова, Доклади на Българското ядрено дружество, 3(1) 107-110 (1998)
  6. ↑ Ц. Софрониева, Изследванията на Елисавета Карамихайлова във Виена през 1933 г., Бюлетин на ДФБ (4) 4-9 (1990)
  7. ↑ Г. Камишева, Приноси на българската физичка проф. д-р Елисавета Карамихайлова, Списание на Българската академия на науките (1) 48-57 (2018)
  8. ↑ П. Лазарова, Животоописание на проф. д-р Ел. Карамихайлова, Бюлетин ДФБ (4) 45-47 (1987)
  9. ↑ П. Лазарова, Първата професор д-р Елисавета Карамихайлова, Наука, 5(2) 10-12 (1995)
  10. ↑ П. Мангачев, Проф. Елисавета Карамихайлова – живот и дело (1897 – 1968), София (2012)
  11. ↑ К. Дойчинова, Спомени за човека и учения Елисавета Карамихайлова, Светът на физиката (1) 61-63 (1998)
  12. ↑ Хр. Я. Христов, Елисавета Иванова Карамихайлова, 100 години БАН 1869 – 1969, т. 3 (1969) 295-296
  13. ↑ Хр. Я. Христов, Елисавета Иванова Карамихайлова, Бележити български физици, София, Народна просвета (1981) 103-112
  14. ↑ Хр. Я. Христов, Проф. Д-р Елисавета Карамихайлова (некролог), ФМС, 11(3) 216-218 (1968)

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Елисавета_Карамихайлова&oldid=8806163“.