Атака за отказ на услуга: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:


Според проучване от началото на 2017 г. повечето такива атаки протичат неравномерно във времето (80% траят не повече от час), насочени са основно към [[Мрежов слой в OSI модела|мрежовия слой]] и стават все по-сложни (40,5% са мултивекторни), като 68,8% от всички атаки произлизат от САЩ, Южна Корея и Китай<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.incapsula.com/ddos-report/ddos-report-q1-2017.html | заглавие=Global DDoS Threat Landscape Q1 2017 |достъп_дата = 29 декември 2917|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>.
Според проучване от началото на 2017 г. повечето такива атаки протичат неравномерно във времето (80% траят не повече от час), насочени са основно към [[Мрежов слой в OSI модела|мрежовия слой]] и стават все по-сложни (40,5% са мултивекторни), като 68,8% от всички атаки произлизат от САЩ, Южна Корея и Китай<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.incapsula.com/ddos-report/ddos-report-q1-2017.html | заглавие=Global DDoS Threat Landscape Q1 2017 |достъп_дата = 29 декември 2917|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>.

== Дистрибутирнара атака за отказ на услуга ==
Когато атаката е осъществена от повече от един източници на трафик, тя се нарича дистрибутирана атака за отказ на услуга (distributed denial-of-service attack или DDoS attack). DDoS атаките често се извършват срещу уеб сайтове от ботове, действащи по инструкции от команден сървър от престъпни банди, които искат или да откраднат, или да изнудват, или под формата на отмъщение. Пример за подобни действия са атаките срещу сайтовете на VISA, Mastercard и Paypal от страна на [[Анонимните]] през 2013 г. <ref>https://freedomonline.bg/rechnik/ddos/</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 08:56, 26 октомври 2018

Атака за отказ на услуга (Шаблон:Lang-en, съкратено DoS attackDoS атака) е опит даден ресурс, предоставян от компютър (наричан жертва), да бъде направен недостъпен за целевите му потребители. Атаката може да бъде чрез изтощаване на ресурси или чрез възползване от грешка в софтуера на жертвата.[1] Най-често биват атакувани популярни уеб сървъри, като целта е те да станат недостъпни от Интернет. Според Борда на архитектите на Интернет, това действие е компютърно престъпление, нарушаващо Етиката в Интернет.

Според проучване от началото на 2017 г. повечето такива атаки протичат неравномерно във времето (80% траят не повече от час), насочени са основно към мрежовия слой и стават все по-сложни (40,5% са мултивекторни), като 68,8% от всички атаки произлизат от САЩ, Южна Корея и Китай[2].

Дистрибутирнара атака за отказ на услуга

Когато атаката е осъществена от повече от един източници на трафик, тя се нарича дистрибутирана атака за отказ на услуга (distributed denial-of-service attack или DDoS attack). DDoS атаките често се извършват срещу уеб сайтове от ботове, действащи по инструкции от команден сървър от престъпни банди, които искат или да откраднат, или да изнудват, или под формата на отмъщение. Пример за подобни действия са атаките срещу сайтовете на VISA, Mastercard и Paypal от страна на Анонимните през 2013 г. [3]

Източници

  1. Types of DDoS Attacks // Distributed Denial of Service Attacks(DDoS) Resources, Pervasive Technology Labs at Indiana University. Advanced Networking Management Lab (ANML), 2009-12-03. Архивиран от оригинала на 2010-09-14. Посетен на 2015-03-05. (на английски)
  2. Global DDoS Threat Landscape Q1 2017 // Посетен на 29 декември 2917.
  3. https://freedomonline.bg/rechnik/ddos/

Шаблон:Интернет-мъниче