Адриатическо море: Разлика между версии

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м интервал; козметични промени
Ред 25: Ред 25:
}}
}}
[[Файл:Адриатическо море.png|мини|320x320пкс|Карта на Адриатическо море]]
[[Файл:Адриатическо море.png|мини|320x320пкс|Карта на Адриатическо море]]
[[File:Adriatic Sea.jpg|мини|300п|Сателитна снимка на Адриатическо море]]
[[Файл:Adriatic Sea.jpg|мини|300п|Сателитна снимка на Адриатическо море]]
'''Адриатическо море''' или още '''Синьо море''' ({{lang-it|Mare Adriatico}}, {{lang-sl|Jadransko morje}}, {{lang-hr|Jadransko more}}, {{lang-sr|Јадранско море|Jadransko more}}, {{lang-sq|Deti Adriatik}}, {{lang-la|Mare Hadriaticum}}) е полузатворено [[море]], явяващо се [[залив]] на [[Средиземно море]].<ref>https://www.britannica.com/place/Adriatic-Sea</ref>
'''Адриатическо море''' или още '''Синьо море''' ({{lang-it|Mare Adriatico}}, {{lang-sl|Jadransko morje}}, {{lang-hr|Jadransko more}}, {{lang-sr|Јадранско море|Jadransko more}}, {{lang-sq|Deti Adriatik}}, {{lang-la|Mare Hadriaticum}}) е полузатворено [[море]], явяващо се [[залив]] на [[Средиземно море]].<ref>https://www.britannica.com/place/Adriatic-Sea</ref>


Ред 33: Ред 33:


=== Релеф на дъното ===
=== Релеф на дъното ===
Дъното на морето представлява депресия с плавен наклон от северозапад на югоизток. Дълбочината в северните му плитки части е от 20 до 65 m, в средните от 100 до 170 m, а в югоизточните до 1589 m (максимална дълбочина). Дъното е покрито с фораминиферни пясъци и тини, а в близост до бреговете – камъни, чакъли и пясъци.<ref name="bse"></ref>
Дъното на морето представлява депресия с плавен наклон от северозапад на югоизток. Дълбочината в северните му плитки части е от 20 до 65 m, в средните от 100 до 170 m, а в югоизточните до 1589 m (максимална дълбочина). Дъното е покрито с фораминиферни пясъци и тини, а в близост до бреговете – камъни, чакъли и пясъци.<ref name="bse"/>


=== Климат, Реки ===
=== Климат, Реки ===
Климатът на морето се характеризира със средимноморски черти, но под влияние на особеностите на обкръжаващата суша значително се отличава от климата на [[Средиземно море]]. Характерни местни ветрове са [[бора]], [[сироко]], [[мистрал]], които силно вляет на температурата на въздуха. Средната февруарска температура е от 5°С на север до 10°С на юг, а средната августовска – съответно от 24°С до 26°С. На юг зимата се характеризира с висока облачност и значителни валежи (60 – 70% от годишната сума). През лятото преобладава ясно време с добре изразени [[бриз]]и.<ref name="bse"></ref>
Климатът на морето се характеризира със средимноморски черти, но под влияние на особеностите на обкръжаващата суша значително се отличава от климата на [[Средиземно море]]. Характерни местни ветрове са [[бора]], [[сироко]], [[мистрал]], които силно вляет на температурата на въздуха. Средната февруарска температура е от 5°С на север до 10°С на юг, а средната августовска – съответно от 24°С до 26°С. На юг зимата се характеризира с висока облачност и значителни валежи (60 – 70% от годишната сума). През лятото преобладава ясно време с добре изразени [[бриз]]и.<ref name="bse"/>


Ной-голямата река вливаща се в Адриатическо море е река [[По (река)|По]]. Други по-големи реки са Рено, [[Адидже]] и Пияве, които заедно с [[По (река)|По]] се вливат в северозападната му част. от североизток се влива река [[Неретва]], а от изток – [[Дрин]], [[Вьоса]] и др.
Ной-голямата река вливаща се в Адриатическо море е река [[По (река)|По]]. Други по-големи реки са Рено, [[Адидже]] и Пияве, които заедно с [[По (река)|По]] се вливат в северозападната му част. от североизток се влива река [[Неретва]], а от изток – [[Дрин]], [[Вьоса]] и др.


=== Хидроложки режим ===
=== Хидроложки режим ===
Хидроложкият режим на морето се определя от климата и речния приток на вода в северните му части. Повърхностните течения образуват цикличен кръговрат. Покрай североизточните му брегове на северозапад се движат средиземноморски води, а покрай югозападните му брегове в обратно направление – собствено адриетически слабосолени води. Температурата на водата на повърхността през февруари е от 7°С на север до 13°С на юг, а през август съотвено от 24°С до 26°С. Солеността на север е 30 – 35‰, а на югоизток – до 38‰. В дълбочинните слоеве температура на водата и солеността са почти постоянни съответо – 12 – 12,5°С и 38 – 38,58‰. Приливете са смесени с амплитуда до 1,2 m на север.<ref name="bse"></ref>
Хидроложкият режим на морето се определя от климата и речния приток на вода в северните му части. Повърхностните течения образуват цикличен кръговрат. Покрай североизточните му брегове на северозапад се движат средиземноморски води, а покрай югозападните му брегове в обратно направление – собствено адриетически слабосолени води. Температурата на водата на повърхността през февруари е от 7°С на север до 13°С на юг, а през август съотвено от 24°С до 26°С. Солеността на север е 30 – 35‰, а на югоизток – до 38‰. В дълбочинните слоеве температура на водата и солеността са почти постоянни съответо – 12 – 12,5°С и 38 – 38,58‰. Приливете са смесени с амплитуда до 1,2 m на север.<ref name="bse"/>


=== Флора и фауна ===
=== Флора и фауна ===
'''Риби в Адриатическо море''':
'''Риби в Адриатическо море''':
* Хамсия (Engraulis enchrasicholus) – Италианско име „ALICE“ .
* Хамсия (Engraulis enchrasicholus) – Италианско име „ALICE“.
* Змиорка (Anguilla Anguilla) – Италианско име „Anguilla“ за речните и „Grongo“ за морските такива.
* Змиорка (Anguilla Anguilla) – Италианско име „Anguilla“ за речните и „Grongo“ за морските такива.
* Боп (Boops Boops).
* Боп (Boops Boops).
Ред 60: Ред 60:
* Морска котка (Raja clavata и Raja miraletus) – Италианско име „Razza“.
* Морска котка (Raja clavata и Raja miraletus) – Италианско име „Razza“.
* Калкан (Psetta максимуми) – Италиаски имена „Rombo, Vela“.
* Калкан (Psetta максимуми) – Италиаски имена „Rombo, Vela“.
* Sarago (Diplodus вулгарис) – Италианско име „scuden“ .
* Sarago (Diplodus вулгарис) – Италианско име „scuden“.
* Сардина (Sardinia pilchardus)
* Сардина (Sardinia pilchardus)
* Скорпион SCORPIONFISH (Scorpaena SCROFA) – Италианско име „Scarpina“. Внимание рибата има отровни шипове!
* Скорпион SCORPIONFISH (Scorpaena SCROFA) – Италианско име „Scarpina“. Внимание рибата има отровни шипове!
Ред 106: Ред 106:
* в [[Хърватия]] – [[Риека]], [[Шибеник]], [[Сплит]], [[Дубровник]]
* в [[Хърватия]] – [[Риека]], [[Шибеник]], [[Сплит]], [[Дубровник]]
* в [[Черна гора]] – [[Котор]], [[Бар (Черна гора)|Бар]]
* в [[Черна гора]] – [[Котор]], [[Бар (Черна гора)|Бар]]
* в [[Албания]] – [[Драч]], [[Вльора]].<ref name="bse"></ref>
* в [[Албания]] – [[Драч]], [[Вльора]].<ref name="bse"/>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 10:52, 26 октомври 2018

Адриатическо море
Координати43°00′00″ с. ш. 15°30′00″ и. д. / 43° с. ш. 15.5° и. д.
Страни с излаз Италия
 Словения
 Хърватия
 Черна гора
 Албания
Дължина796 km
Ширинаот 93 до 222 km
Ср. дълбочина100 – 170 m
Макс. дълбочина1589 m
Площ138 595 km2
Адриатическо море в Общомедия
Карта на Адриатическо море
Сателитна снимка на Адриатическо море

Адриатическо море или още Синьо море (Шаблон:Lang-it, Шаблон:Lang-sl, Шаблон:Lang-hr, Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-la) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.[1]

Географска характеристика

Общи сведения

Адриатическо море е разположено между Апенинския полуостров на югозапад и Балканския полуостров на североизток. На югозапад, запад и северозапад мие бреговете на Италия, на север – бреговете на Словения, на североизнок – бреговете на Хърватия и Черна гора, а на изток – бреговете на Албания. На югоизток чрез протока Отранто (78 km) се свързва с Йонийско море. Дължина от северозапад на югоизток 796 km, ширина от 93 до 222 km, площ 138 595 km2. От три страни морето е заобиколено от високи планини: Апенинските на югозапад, Алпите на север и Динарските на североизток. Северозападните и западните му брегове са ниски, на места лагунни. В тази си част Адриатическо море бързо се запълва от наносите на реките (основно река По), в резултат на което някои древни пристанища (Л'Акуила, Адрия и др.) днес отстоят далеко от морето. Крайбрежието на Балканския полуостров представлява от своая страна редица залети от морето паралелни на брега долини (далматински тип бряг), което обуславя наличието на големи и малки острови, най-големи от които са – Корчула, Хвар, Брач и др. Най-големите заливи са в северната му част – Венециански и Триестки, а в югозападната – залива Манфредония. На север е големият полуостров Истрия, а на югозапад – Гаргано.[2]

Релеф на дъното

Дъното на морето представлява депресия с плавен наклон от северозапад на югоизток. Дълбочината в северните му плитки части е от 20 до 65 m, в средните от 100 до 170 m, а в югоизточните до 1589 m (максимална дълбочина). Дъното е покрито с фораминиферни пясъци и тини, а в близост до бреговете – камъни, чакъли и пясъци.[2]

Климат, Реки

Климатът на морето се характеризира със средимноморски черти, но под влияние на особеностите на обкръжаващата суша значително се отличава от климата на Средиземно море. Характерни местни ветрове са бора, сироко, мистрал, които силно вляет на температурата на въздуха. Средната февруарска температура е от 5°С на север до 10°С на юг, а средната августовска – съответно от 24°С до 26°С. На юг зимата се характеризира с висока облачност и значителни валежи (60 – 70% от годишната сума). През лятото преобладава ясно време с добре изразени бризи.[2]

Ной-голямата река вливаща се в Адриатическо море е река По. Други по-големи реки са Рено, Адидже и Пияве, които заедно с По се вливат в северозападната му част. от североизток се влива река Неретва, а от изток – Дрин, Вьоса и др.

Хидроложки режим

Хидроложкият режим на морето се определя от климата и речния приток на вода в северните му части. Повърхностните течения образуват цикличен кръговрат. Покрай североизточните му брегове на северозапад се движат средиземноморски води, а покрай югозападните му брегове в обратно направление – собствено адриетически слабосолени води. Температурата на водата на повърхността през февруари е от 7°С на север до 13°С на юг, а през август съотвено от 24°С до 26°С. Солеността на север е 30 – 35‰, а на югоизток – до 38‰. В дълбочинните слоеве температура на водата и солеността са почти постоянни съответо – 12 – 12,5°С и 38 – 38,58‰. Приливете са смесени с амплитуда до 1,2 m на север.[2]

Флора и фауна

Риби в Адриатическо море:

  • Хамсия (Engraulis enchrasicholus) – Италианско име „ALICE“.
  • Змиорка (Anguilla Anguilla) – Италианско име „Anguilla“ за речните и „Grongo“ за морските такива.
  • Боп (Boops Boops).
  • Морски костур (Dicentrarchus labrax) – Италианско име „Branzino, Spigola“.
  • Кефал (Mugil cephalus) – Италианско име „Cefalo“.
  • Попчета (Gobius paganellus) – Италианско име „Paganelo“.
  • ХЕК (Merlucius Merlucius) – Италианско име „Merluzo“.
  • Bream (Lithoniatus mormyrus) – Италианско име „Mormora“.
  • GILTHEAD (Sparus auratus).
  • Palamita (Sarda Sarda).
  • Адриатическа акула „Паломбо“ (Mustelus mustelus).
  • Писия (Platichthys flesus flesus) – Италианско име „Passera“.
  • Potassolo (Micromesistius poutassou).
  • Морска котка (Raja clavata и Raja miraletus) – Италианско име „Razza“.
  • Калкан (Psetta максимуми) – Италиаски имена „Rombo, Vela“.
  • Sarago (Diplodus вулгарис) – Италианско име „scuden“.
  • Сардина (Sardinia pilchardus)
  • Скорпион SCORPIONFISH (Scorpaena SCROFA) – Италианско име „Scarpina“. Внимание рибата има отровни шипове!
  • Скумрия (Scomber scombrus)с Италиански имена „Sgombro, Maccerello, Sgummero, Strummo, Verdone“.
  • Морски език (Solea вулгарис) – Италианско име „sfoia“.
  • Сафрид (Trachurus Trachurus) – Италианско име SURO.
  • ТОН червен и златен (Thunnus thynnus и Thunnus albacares).
  • Triglia (Mullus barbatus) – Италиански имена: „Triola, Rosciolo, Cicinello, S.Giovanni, Agostinello“.
  • Mazzoline (Trigla lucerna) – Италиански имена: „Testagrossa или Testola“.
  • Rospo (Lophius piscatorius) – Италианско име „Pescatrice“.
  • Ricciola (Seriola dumerili).
  • San Pietro (Zeus faber).
  • Spinarolo (Squlus acanthias) – акула тип Черноморска.
  • Cepole (Cepola rubescens) – Италиански имена „Galera, Signorina“.
  • Gattuccio (Scyliorhinus canicula) позната с Италианското име „Gattina“.
  • Nasello (Merluccius merluccius).
  • Zanchette (Arniglossus laterna) – Италианско име „Zanchetta“.
  • Busbana (Trisopterus capelanus).
  • Cernia (Epinephelus guaza)
  • Orata (Sparus aurata).
  • Зарган (Belone belone) – Италианско име „Aguglia“.
  • Морски дракон (Trachinus draco) – Италианско име „Tracina“. Внимание рибата има отровни шипове!

Раци и други мекотели в Адриатическо море:

  • РАК (Portunus sp) пясъчен – Италианско име „Grancio“.
  • Скариди или царска скарида (Penaeus kerathurus) – Италианско име „gamber“.
  • Scampi (Nephreps Norvegicus).
  • Сепия (Sepia Officinalis) – Италиански имена „Sepia, Seccia, Seccette“.
  • Mantis Shrimp (Squilla богомолка).
  • LOBSTER (Homarus Gammarus).
  • Moscardini (Vedi la descrizione) – Италиански имена: „Furbo, Furbetto, Furbo della vellegna, Mosciarolo“.
  • Panocchie (Squilla mantis) – Италиански имена: „Panocchia, Pannochì, Panocchia scolata, Moscatella lo curajo“.
  • Scampi (Nephrops norvegicus) – Италиански имена: „Astricio, Astricetto, Scambo, Scambetto“.
  • Totani (Todarodes sagittatus) – Италиански имена: „Carambocchio, Pisciò, Tabaccù“.
  • Calamaretti (Alloteuthis media) – Италиански имена: „Calamaretto, Taccapanè, Cannellino“.
  • Calamaro (Loligo vulgaris) Италиански имена: „Calamà, Trufello, Casciarolo“.
  • Gamberetti Rosa (Aristaeomorpha fogliacea) – Италиански имена: „Gamberetto, Salispicio“.

Стопанско значение

В Адриатическо море е развит риболова, основно сардина и скумрия.

Основни пристанища са:

Източници

  1. ↑ https://www.britannica.com/place/Adriatic-Sea
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Адриатическое море, т. 1, стр. 238
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Адриатическо_море&oldid=8807246“.