Поликарп Теологидис: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м {{цитат}} с излишен позиционен параметър
Ред 15: Ред 15:
Роден е около 1868 година в серското село [[Провища]], тогава в Османската империя със светското име '''Теологидис''' (''Θεολογίδης''). В 1883 година е ръкоположен за дякон от митрополит [[Натанаил Папаникас|Натанаил Серски]]. В 1891 година се дипломира с много добър успех от [[Халкинска семинария|Халкинската семинария]]. Замонашва се в [[Серски манастир|Серсия манастир]] и затова носи прякора '''Продромски''' (''Προδρομίτης''). Като йеродякон преподава от 1891 до 1895 година в духовното училище на манастира. В 1895 година напуска по препоръка на патриарха и с одобрение на Синода заминава да учи сръбски език в Белградския богословски институт. След завръщането си в 1897 година е ръкоположен за свещеник от епископ [[Прокопий Лазаридис|Прокопий Амфиполски]]. Служи като ефимерий на „[[Свети Николай Дзивалски]]“ в Цариград.<ref name="Γαλάνη">{{cite book |title= Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία) |last=Γαλάνη |first=Ζωή |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=79 |url=http://ikee.lib.auth.gr/record/123460/files/Galani%20zoi.pdf |accessdate=2015-08-25}}</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Роден е около 1868 година в серското село [[Провища]], тогава в Османската империя със светското име '''Теологидис''' (''Θεολογίδης''). В 1883 година е ръкоположен за дякон от митрополит [[Натанаил Папаникас|Натанаил Серски]]. В 1891 година се дипломира с много добър успех от [[Халкинска семинария|Халкинската семинария]]. Замонашва се в [[Серски манастир|Серсия манастир]] и затова носи прякора '''Продромски''' (''Προδρομίτης''). Като йеродякон преподава от 1891 до 1895 година в духовното училище на манастира. В 1895 година напуска по препоръка на патриарха и с одобрение на Синода заминава да учи сръбски език в Белградския богословски институт. След завръщането си в 1897 година е ръкоположен за свещеник от епископ [[Прокопий Лазаридис|Прокопий Амфиполски]]. Служи като ефимерий на „[[Свети Николай Дзивалски]]“ в Цариград.<ref name="Γαλάνη">{{cite book |title= Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία) |last=Γαλάνη |first=Ζωή |authorlink= |coauthors= |year=2009 |publisher=Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=79 |url=http://ikee.lib.auth.gr/record/123460/files/Galani%20zoi.pdf |accessdate=2015-08-25}}</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/>


На 6 февруари 1900 година митрополит [[Константий Исаакидис|Константий Берски]] в съслужение с митрополитите [[Гервасий Сумелидис (халдийски митрополит)|Гервасий Халдийски]] и [[Константий Матулопулос|Константий Сервийски]] го ръкополагат в „Свети Николай Дзивалски“ за [[Дебърско-Кичевска епархия|дебърски и велешки митрополит]].<ref name="Γαλάνη"/> [[Българско консулство в Битоля|Българският търговски агент]] в [[Битоля]] [[Андрей Тошев]] през 1904 г. определя Поликарп като „личност колкото подла, толкоз и способна“ и отбелязва: {{цитат|Макар формално гръцки митрополит, той чувства и работи като сърбин... фактически е сръбски митрополит и струва много повече от покойния [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиян]]<ref>Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 324 - Доклад на Тошев от 14 януари 1904 г.</ref>|}}
На 6 февруари 1900 година митрополит [[Константий Исаакидис|Константий Берски]] в съслужение с митрополитите [[Гервасий Сумелидис (халдийски митрополит)|Гервасий Халдийски]] и [[Константий Матулопулос|Константий Сервийски]] го ръкополагат в „Свети Николай Дзивалски“ за [[Дебърско-Кичевска епархия|дебърски и велешки митрополит]].<ref name="Γαλάνη"/> [[Българско консулство в Битоля|Българският търговски агент]] в [[Битоля]] [[Андрей Тошев]] през 1904 г. определя Поликарп като „личност колкото подла, толкоз и способна“ и отбелязва: {{цитат|Макар формално гръцки митрополит, той чувства и работи като сърбин... фактически е сръбски митрополит и струва много повече от покойния [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиян]]<ref>Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 324 - Доклад на Тошев от 14 януари 1904 г.</ref>}}


През май 1907 година Поликарп подава оставка. Умира в цариградското предградие [[Ортакьой]] (Месахоро) на 13 юли 1919 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
През май 1907 година Поликарп подава оставка. Умира в цариградското предградие [[Ортакьой]] (Месахоро) на 13 юли 1919 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>

Версия от 11:36, 26 октомври 2018

Поликарп
Πολύκαρπος
гръцки духовник
Роден
1868 г.
Починал
13 юли 1919 г. (51 г.)
Учил вХалкинска семинария
Брой сръбски къщи във Велешката и Дебърска епархия, доклад на митрополит Поликарп от 25 февруари 1904 г.
Писмо от патриарх Йоаким III Константинополски до Поликарп Велешки и Дебърски от 20 ноември 1905 година с позволение на двама селски свещеници да служат

Поликарп (Шаблон:Lang-el) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография

Роден е около 1868 година в серското село Провища, тогава в Османската империя със светското име Теологидис (Θεολογίδης). В 1883 година е ръкоположен за дякон от митрополит Натанаил Серски. В 1891 година се дипломира с много добър успех от Халкинската семинария. Замонашва се в Серсия манастир и затова носи прякора Продромски (Προδρομίτης). Като йеродякон преподава от 1891 до 1895 година в духовното училище на манастира. В 1895 година напуска по препоръка на патриарха и с одобрение на Синода заминава да учи сръбски език в Белградския богословски институт. След завръщането си в 1897 година е ръкоположен за свещеник от епископ Прокопий Амфиполски. Служи като ефимерий на „Свети Николай Дзивалски“ в Цариград.[2][1]

На 6 февруари 1900 година митрополит Константий Берски в съслужение с митрополитите Гервасий Халдийски и Константий Сервийски го ръкополагат в „Свети Николай Дзивалски“ за дебърски и велешки митрополит.[2] Българският търговски агент в Битоля Андрей Тошев през 1904 г. определя Поликарп като „личност колкото подла, толкоз и способна“ и отбелязва:

„ Макар формално гръцки митрополит, той чувства и работи като сърбин... фактически е сръбски митрополит и струва много повече от покойния Фирмилиян[3] “

През май 1907 година Поликарп подава оставка. Умира в цариградското предградие Ортакьой (Месахоро) на 13 юли 1919 година.[1]

Бележки

  1. ↑ а б в Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης πρώην Δεβρών και Βελισσού κυρός Πολύκαρπος. (περ. 1868-1919) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 2017-09-21.
  2. ↑ а б Γαλάνη, Ζωή. Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή, 2009. с. 79. Посетен на 2015-08-25.
  3. ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ - началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 324 - Доклад на Тошев от 14 януари 1904 г.
Антим → дебърски и велешки митрополит
(6 февруари 1900 – май 1907) 		→ Партений
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Поликарп_Теологидис&oldid=8808332“.