Аристокрация: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
Изразът „[[синя кръв]]“ за първи път е употребен в [[Англия]] през [[1834]] година за да отличи потомци с „чиста“ и благородническа кръв. В Русия към аристокрацията принадлежи руското [[дворянство]]. |
Изразът „[[синя кръв]]“ за първи път е употребен в [[Англия]] през [[1834]] година за да отличи потомци с „чиста“ и благородническа кръв. В Русия към аристокрацията принадлежи руското [[дворянство]]. |
||
[[Едмънд Бърк]] пише: {{цитат| |
[[Едмънд Бърк]] пише: {{цитат|текст=Аристокрацията е изящен орнамент към гражданското общество. Тя е коринтски капител на изисканото общество... връзката, която споява поколенията на нацията.}} |
||
В съсловната структура на [[Средновековие|средновековния]] Запад аристокрацията е второто [[съсловие]], което се състои от нисша и висша аристокрация. Нисшата е съставена от [[рицар]]ите, които се обединяват в [[рицарски орден]]и. Оформят свой рицарски кодекс на честта, рицарска [[литература]] и [[куртоазия]]. Тяхната функция е да защитават държавата. Към висшата аристокрация принадлежат [[крал]]е, [[барон]]и, [[Херцог|херцози]] и пр. Тяхната функция е да управляват [[общество]]то. |
В съсловната структура на [[Средновековие|средновековния]] Запад аристокрацията е второто [[съсловие]], което се състои от нисша и висша аристокрация. Нисшата е съставена от [[рицар]]ите, които се обединяват в [[рицарски орден]]и. Оформят свой рицарски кодекс на честта, рицарска [[литература]] и [[куртоазия]]. Тяхната функция е да защитават държавата. Към висшата аристокрация принадлежат [[крал]]е, [[барон]]и, [[Херцог|херцози]] и пр. Тяхната функция е да управляват [[общество]]то. |
Версия от 14:55, 26 октомври 2018
- Тази статия е за социалната класа. За формата на управление вижте Аристокрация (форма на управление).
Аристокрация (от гръцки: ἀριστεύς, благороден произход, елит, и κράτος, власт, могъщество) или благородничество представлява най-висшата привилегирована класа в обществото, състояща се от знатни, благороднически семейства.[1] Основна характеристика на аристокрацията е, че се предава по наследство. В ежедневието думата аристократ се използва като синоним на благородник.
Терминът „аристокрация“ е въведен от древните гръцки философи – Платон, Аристотел.
Изразът „синя кръв“ за първи път е употребен в Англия през 1834 година за да отличи потомци с „чиста“ и благородническа кръв. В Русия към аристокрацията принадлежи руското дворянство.
Едмънд Бърк пише:
„ | {{{1}}} | “ |
В съсловната структура на средновековния Запад аристокрацията е второто съсловие, което се състои от нисша и висша аристокрация. Нисшата е съставена от рицарите, които се обединяват в рицарски ордени. Оформят свой рицарски кодекс на честта, рицарска литература и куртоазия. Тяхната функция е да защитават държавата. Към висшата аристокрация принадлежат крале, барони, херцози и пр. Тяхната функция е да управляват обществото.